Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9104/2025
Вид
Решение № 13
Подписан
05.01.2026
В сила
05.01.2026
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110109104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от „ВиК - В.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****** срещу А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 3033.20 евро/5932.43 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ******за периода 19.04.2023 г. – 20.03.2025 г., за която има издадени фактури за периода 25.05.2023 г. – 25.03.2025 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 361.52 евро/707.08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.06.2023 г. – 03.04.2025 г., които суми са предмет на Заповед № ******2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, **** състав.

В исковата си молба ищецът „ВиК -В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци” № 3, ет. 1, ап. 1. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер ****** Твърди, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за този адрес, съответно че е титуляр на партидата. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, **** състав, за 1 дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл, след като длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. Твърди, че претендираната сума за главница представлява цена на реално потребено и отчетено количество ВиК услуги по показанието на индивидуалния водомер в имота, отчитан от електронен карнет /таблет/. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответницата А. А. М., редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № ******2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, срещу длъжника А. А. М. за заплащане на посочените в заповедта суми, претендирани в настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Настоящата искова молба е депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 17.12.2025 г. първо открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, сред които е и справка от СВп – Варна към АВп, видно от която А. А. М. е собственик на процесния недвижим имот.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на вземанията.

По изложените съображения съдът приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 221.28 евро/432.79 лв., от които 67.89 евро/132.79 лв. – държавна такса и 153.39 евро/300 лв. – адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на заплатената в 2 производството държавна такса в размер на 79 евро/154.51 лв. и заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро/480 лв. с вкл. ДДС. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 324.42 евро/634.51 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** дължи на „ВиК - В.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****** следните суми: сумата 3033.20 евро/5932.43 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № ******за периода 19.04.2023 г.

– 20.03.2025 г., за която има издадени фактури за периода 25.05.2023 г. – 25.03.2025 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 361.52 евро/707.08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.06.2023 г. – 03.04.2025 г., които суми са предмет на Заповед № ******2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, **** състав, на основание чл.

422, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да заплати на „ВиК - В.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****** сумата 221.28 евро/432.79 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както и сумата 324.42 евро/634.51 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3