Решение № 3281 от 14.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3281 гр. Варна, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110104666 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба вх. № 52471/30.06.2026 г., уточнена с молба от 01.07.2026 г., подадена от А. Р. Д., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Х.Р.В. и С.М.В., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Р. М. В., както следва: ответникът да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителите; да му се забрани да приближава молителите, жилището им, находящо се в ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката и децата; временно да бъде определено местоживеенето на децата при тяхната майка, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН, като срокът на мерките бъде максимално предвиденият в закона такъв.

В молбата за налагане на мерки за защита и уточняващата молба към нея молителката А. Р. Д. излага, че с ответника Р. М. В. от три години и половина живеят на семейни начала, като имат и две деца – Х., на 2 год. и С., на 1 год.

Твърди, че бащата на децата й упражнява върху нея и върху малолетните домашно насилие, изразяващо се във физически и психически тормоз. На 30.05.2026 г., около 04:00 часа сутринта момчето Х. се събудило с плач, искало да пие сокче, но вкъщи нямало и тя тръгнала да вземе такова от магазина, който е в двора им, собственост на родителите на партньора й. От плача на детето ответникът се събудил и като видял, че се готви да излиза, скочил, започнал да я бие с юмруци по главата и цялото тяло, хвА.л я за косата и започнал да я влачи от спалнята към външната врата. Заключил я, прибрал ключовете в себе си и казал, че никъде няма да ходи. Взел телефона й и не й дал възможност да се свърже с родителите си. Продължил да я бие, а тя викала 1 високо, с надеждата да я чуят майка му и баща му, които живеели в същия двор. Те наистина я чули и тъй като нямали ключ, се принудили да отворят прозореца, през който им подала момчето. Момичето остА.ла при нея и продължавало да плаче. След като предала Х., Р. В. продължил да я блъска в гардероба, да я бие с юмруци по лицето. Мъчела се да се предпази, но той не спирал, крещял, псувал, наричал я с обидни думи „курва“, „боклук“ и др.

Бебето не спирало да плаче в леглото. През това време родителите на мъжа й намерили ключ, отключили и я извели с детето навън. Към 07-08 часа се обадила на баба си Н.Х. Х., която дошла и я взела. Семейството на съпруга й обаче отказало да й дадат момчето Х.. Поддържа, че няколко дни по-късно свекърва й М. започнала да отправя заплахи срещу нея и семейството й. На 25.06.2026 г. пострадала сестра й Н. Д. по път за работа. Тя била нападната от М. и от още няколко човека. Твърди, че и към настоящия момент заплахите продължават, като в по-голямата си част са насочени към нейната баба.

Посочва, че се страхува за живота и здравето си, както и за това на децата и семейството си. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Постъпил е писмен отговор от ответника Р. М. В., подаден чрез процесуалния му представител – адв. Г. М., с дата 28.07.2026 г. и вх. № 60489.

Счита молбата за защита от домашно насилие, подадена срещу него, за допустима, но неоснователна. Твърди, че не е извършил описаните в молбата актове на домашно насилие срещу молителката А. Р. Д. и общите им деца Х. и С. В. Излага, че описаното в молбата не отговаря на истината. Оспорва твърдението на молителката за осъществено насилие под формата на психическо и физическо такова, както и всичко, което е описала тя, че я е бил с юмруци в главата и тялото. Поддържа, че не я е дърпал за косата, не я е влачел в стаята, не я е заключвал, отнемал телефона, блъскал в гардероба, обиждал или псувал. Децата им не са били свидетели на подобни действия. Описва следната фактическа обстановка: На 30.05.2026 г. синът им Х. действително се събудил и започнал да плаче. Вместо да го успокои, майката започнала да крещи на детето. Той й направил забележка да не вика на сина им, а да го успокои. Тя започнала да вика и на него, като го заплашвала, че ще си тръгне, както и друг път е ставало. Родителите му, които спели в съседната стая, чули плача на детето и дошли да видят какво става. Молителката поискала да се обади на баба си, за да дойде да я вземе. Майката на ответника й казала да не я безпокои по това време, нека малко се успокои, а на сутринта, ако още иска, тя ще й се обади. Бабата на молителката дошла на сутринта и започнала да я убеждава да не бърза да си тръгва, че е нормално да има кавги между мъж и жена. Молителката обаче била категорична, взела само детето С. със себе си и тръгнала с баба си. Никой не й е пречил да вземе Х., но тя не пожелала. На следващия ден или последващия ден, няколко жени нападнали молителката и сестра й и ги били пред дома им. Събрали се много хора, които видели побоя.

Счита, че нараняванията на молителката са именно от този случай, а не от негови действия. Посочва, че нито молителката, нито сестра й се ползват с добро име в селото. От този момент двамата не живеят заедно, като майката е заедно с по-малкото дете С., а Х. е при него и неговите родители. Твърди, че молителката не е идвала да види Х., включително след издаването на заповедта за незабавна защита, когато е дошла с полицай, който е казал да предадат детето. Детето е било приготвено, но майката и тогава не го взела. И към настоящия момент, той и неговите родители продължават да се грижат за детето Х.. Категорично твърди, че не е извършил никакво насилие над децата 2 си, нито в тяхно присъствие. По изложените съображения моли молбата да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност да бъде приложена само мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от процесуалния й представители – мл. адв.

Н.А. и адв. Н. П., които поддържат молбата и молят да бъдат наложени исканите мерки за защита спрямо ответника.

Ответникът не се явява. Представлява се от адв. Г. М., която поддържа становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Подадената молба за налагане на мерки за защита изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН.

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изисквания за редовност и срочност по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

По делото не е спорно, че страните са съжителствали на съпружески начала, съответно, че са родители на общите им деца Х.Р.В. и С.М.В., родени съответно на *** г. и *** г., което е видно и от представените удостоверения за раждане /л. 6 и 7 от делото/.

Съгласно представеното медицинско удостоверение № **2026 г., молителката е била прегледА. на **2026 г.от д-р Е.И.Д. – лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „**“ АД. По предварителни данни е посочила, че на 30.05.2026 г. към 04-04:30 часа в дома на мъка, с който живее на семейни начала в **, същият й нанесъл удари с ръце и крака, дърпал я за косата, съборил я на земята. Оплаква се от болки в областта на главата, корема. При прегледа е установено наличието на травматичен оток и кръвонасядане по носа, кръвонасядания по лявата предмишница и дясната подбедрица.

Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност същите са обусловили чувство на болка и страдание.

Приети и приобщени към доказателствата по делото са материалите по ДП № ** г. по описа на Второ РУ – гр. Варна, образувано във връзка с молбата на А. Р. Д. за извършено спрямо нея домашно насилие от стрА. на партньора й Р. М. В. на 30.05.2026 г. – дърпал я е за косата, нанесъл й е удари с юмруци и шамари в областта на лицето, като й причинил лека телесна повреда в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК.

В разпита си като свидетел молителката Р. поддържа, че многократно съжителстващия с нея на семейни начала Р. В. е упражнявал спрямо нея физическо насилие, държи я заключена вкъщи, не й позволява да излиза никъде. За Р. е ежедневие да я скубе, да й удря шамари и юмруци, като смята тези си действия за нещо нормално. За случая на 30.05.2026 г. описва, че на детето Х. му се припило сокче. Поискала от мъжа си ключ, за да отключи съседната стая и да му даде, но той не й разрешил. Карал й се, защото детето не спирало да плаче. Тогава той изведнъж скочил от леглото, започнал да я 3 дърпа за косата до входната врата, а тя викала и плачела. Тогава дошли неговите родители, взели децата, за да не виждат какво се случва и си тръгнали. Р. започнал да я удря с юмруци и шамари по лицето, крещял, че ще я убие, като не спирал да я удря.

В качеството си на свидетел в посоченото досъдебно производство е разпитА. и сестрата на молителката – Н. Р., която също споделя, че сестра й неведнъж се е оплаквала от проява на физическа агресия от стрА. на Р. спрямо нея, като я е молела обаче нищо да не казва на никого.

Съгласно изготвения Формуляр за оценка /Приложение № 5 към чл. 74 към ППЗЗДН/, е констатиран висок риск от последващо извършване на акт на домашно насилие от стрА. на ответника спрямо молителката.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Х. Н. Х., Н. Р.

Д. и С.А.А., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед заинтересоваността им от изхода на спора.

Съгласно показанията на свидетелката Х., баба на молителката по бащина линия, А. живее в дома й, след като я взела оттам на 30.05. Свекърва й й звъннала по телефона и казала: „Ела да си вземеш внучката, защото се скараха за един сок на детето и той я би“. Когато отишла в дома им, някъде около 06-07:00 часа, видяла молителката с подути очи, била при свекърва си, а мъжът й в тяхната стая спял заедно с едното дете. Едното й око било синьо, ръката й била синя. Поискала обяснение и й казали, че са се скарали, тъй като не е взела сок на детето и той я ударил /има предвид мъжа й Р./. А. не пожелала повече да остане в дома им, като свекървата обаче настояла поголямото дете да остане при тях. От този момент А. и детето С. живеят при нея. Цялата й глава била подута, най-вероятно където е яла бой. Не я завела веднага на лекар, а след няколко дни, тъй като тогава нямала пари. Обяснява, че родителите на Р. не им дават другото дете Х., тъй като е израснало при тях и много държат на него. Когато искат да го видят, им поставят условие те пък да дадат малкото дете. Те действат като съдии и определят за колко време да са срещите. Когато преди 30.05. А. е идвала в дома й, било е за кратко и постоянно си гледала часовника, защото само за малко й разрешавали да стои навън. След 30.05. молителката не е бита, защото никъде не излиза без придружител – най-често самата свидетелка Х.. Свекървата на А. обаче набила сестра й. Много коси й оскубали и ги поставили на трансформатора до дома им, за да може да се вижда и който минава оттам да знае, че те са я били.

Посочва, че свекъра и свекървата на А. постоянно ги заплашват, че ще влязат в дома им и ще ги пребият, пречукат. Дари са заплашили сина на свидетелката по телефона – бащата на А.. Знае, че А. е отишла с полиция да вземе детето Х., но свекъра и свекървата отново са я заплашили и тя не го е взела, тъй като се страхува какво ще стане след като полицая си замине.

Съгласно показанията на свидетелката Д., сестра на молителката, тя живее заедно с А. при баба им. А. е при тях от 30 май, откогато се скарали с Р. и той я бил. Когато А. се прибрала при тях, тя била изплашена, навсякъде й било синьо, ревяла, плачела. Лицето й било надуто от плач, главата й също била надута. Навсякъде имала белези, следи от бой. Разказала й, че забравила да вземе сок за сина си, искала да отиде да му вземе, но мъжът й не й позволил, изнервил се, стА.л и започнал да я бие. Скубал я по косата, хвА.л я до вратата и започнал да я бие с юмруци. Двете деца, пред които се случвало това, започнали да реват, да крещят, да викат. След известно време свекъра и 4 свекървата дошли, взели децата през прозореца. Не отворили вратата, а оставили А. вътре при Р., за да продължи да я бие. По-късно, след като изяла боя, отворили вратата. Тя им казала, че иска да отиде при баба си, но те не й позволили, тъй като било много рано. И някъде към 07:00 часа звъннали на баба им да отиде да я вземе. Посочва, че Р. не е идвал в дома им, но след няколко дни изпратил майка си, за да прибере А., която обаче не искала да се връща, тъй като този случай не е за първи път. Преди това също имало такива случаи, при които молителката се връщала при Р., тъй като все пак имат две деца, но сега е решила, че повече не може да търпи този тормоз и не иска да се върне. Такива случаи е имало и в А., където преди живеели А. и Р.. След като отказала да се върне, започнали заплахите към тях, че ще идват, ще им счупят прозорците. Дори самата нея я хвА.ли и я били /майката на Р. набила свидетелката Н. Д./. След 30 май не е имало побой над А., защото те я пазят и не я пускат да излиза никъде, все едно е затворничка в дома им. А. не може да излезе никъде, тъй като се страхува поради непрестанните заплахи – че ще я бият, където я видят. Заплахите са отправени от бащата на Р. по телефона на нейния баща, който тогава бил в Силистра и като чул същите, веднага се върнал в Каменар. Обяснява, че е ходила с А., за да вземат детето Х., но родителите на Р. го заключили вътре. Говорили им на турски пред полицаите, че няма да им го дадат, че ще ги бият. Тогава те се отказали, тъй като се страхуват – три жени са вкъщи, няма кой да ги спаси. Поради заплахите казали детето да остане там, а те заедно с полицая се прибрали в дома на баба им.