Решение № 6945 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6945 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Рени Коджабашева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100513879 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15019 от 01.08.2024 г., постановено по гр. д. № 26885/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 175-и състав, Н. Б. П. е осъдена да заплати на М. Л. И. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в шок, болки и страдания, в резултат на удар по теменната част на главата с дръжка на бастун, нанесен на 04.05.2019г. около 12,30ч. на опашката за храна за социално слаби пред храм „Св. Илия“ в гр. София, ж.к. „Дружба“, ведно със законната лихва считано от 14.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Н. Б. П. срещу М. Л. И. насрещни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на противоправни твърдения и злоупотреба с право, съдържащи се в подадена на 22.07.2019г. частна жалба, ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 12 450 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на противоправни твърдения и злоупотреба с право, съдържащи се в подадена искова молба от 18.05.2021 г., ведно със законната лихва за период от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Б. П. е осъдена да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по уважения срещу нея иск.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответницата иск за сумата над 1 000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева, е депозирана въззивна жалба от ищеца, чрез адвокат К. Т., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че 1 определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените неимуществени вреди е несправедливо и не отговаря на критериите на т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ППВС. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че след нанесения от ответницата удар, ищецът е паднал на земята в безсъзнание и главата му била в кръв, както и че възстановителният период отнел над един месец. С оглед изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззивникът ответник поддържа, че производството по делото е образувано по нередовна искова молба, както и че не са били основания за освобождаването на ищеца от внасянето на държавна такса. Оспорва твърдението на въззивника ищец, че е налице влязла в сила присъда, като посочва, че с присъда по ч.н.д № 11974/2019 по описа на СРС е призната за невиновна, а с присъдата на Софийски градски съд е наложена глоба от 100 лева, която представлява единствено санкционна мярка. Поддържа, че е налице недобросъвестност и ищеца и последният злоупотребява с правото си да сезира държавните и съдебните органи. Намира за недоказана претенцията на ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Постъпила е и въззивна жалба от ответницата – Н. П., срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която изцяло е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в която са изложените оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за необоснован извода на съда за противоправно поведение на ответницата, тъй като същото се обосновавало единствено въз основа на воденото наказателно производство, като не са съобразени останалите доказателства. Сочи, че съдът е пропуснал да констатира противоречието между двете присъди, с които първоначално е призната за невиновна, а впоследствие е призната за виновна. Твърди, че в СГС е проведено едно привидно открито съдебно заседание, в което е била отменена законосъобразната и справедлива присъда.

Намира решението за недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която липсвал петитум и не била заплатена държавна такса. Счита, че не са налице доказателства, от които да се установява извършено от нея срещу М. И. физическо посегателство.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил умисъла в действията на ответника М. И., който клевети и позори ищцата пред съда и прокуратурата, както и че не е съобразил инвалидността на ишцата, която не й позволява да извърши каквото и да било посегателство. Моли съда да отмени решението, като отхвърли предявените от ищеца искове и уважи предявения от ответницата насрещен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ответника по нея – М. Л. И..

Въззивните жалби са подадени в законоустановени срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни с правен интерес, като жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивните жалби са допустими.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на оплакването, касаещо редовността на исковата молба, настоящият съдебен състав приема, че същата е редовна и отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени фактически твърдения, които са в съответствие със заявения петитум, като в обстоятелствената част ищецът е индивидуализирал конкретно твърдените правопораждащи факти.

2

Неоснователно е възражението на въззивника ответник, че дължимата държавна такса не е внесена. С Определение от 21.06.2021 г. по гр. д. № 26885/2021 г. по описа на СРС, 175-и състав, и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът М. Л. И. е бил освободен от заплащане на държавна такса в производството, поради което искането за връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. за прекратяване на делото е неоснователно. Следва да бъде посочено, че процесуалният закон не предвижда възможност за инстанционен контрол върху изводите на решаващия съд, формирани във връзка с искане на страната за освобождаване от заплащане на държавна такса, при уважаване на тази молба.

В случай че съдът приеме, че молбата е неоснователна, отказът за освобождаване от заплащане на държавна такса подлежи на инстанционен контрол (така и в мотивите на т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ). При това настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат обсъждани по същество доводите на въззивника ответник относно изводите на СРС за основателност на молбата на ищеца за освобождаването му от държавна такса.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави следното:

Софийския районен съд е сезиран с първоначален и насрещен искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По предявения първоначален иск с правно основание чл. 45 ЗЗД:

Възникването на предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на неимуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противоправно поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

По делото е представена влязла в сила Присъда № 189 от 24.11.2023 г. по ВНЧХД 5232/2023 г. по описа на СГС, XIII възз. състав, с която е отменена присъда от 11.11.2022 г., постановена от СРС, Наказателно отделение, 103 състав, по НЧХД 11974/2019 г. в частта, в която Н. Б. П. е призната за невиновна за извършено от нея престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и в частта за разноските и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимата Н. Б. П. е призната за виновна в това, че около 12,30 ч. на 04.05.2019 г. в двора на православен храм „Св. Илия“, находящ се в ж.к. „Дружба-2“ в гр. София, нанесла удар с бастуна си отзад, в областта на темето на главата на М. Л. И. и му причинила лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване в окосмената част на главата, което травматично увреждане е причинило на М. И. болка и страдание, поради което и на основание чл. 130, ал.

2, вр. чл. 54 НК е осъдена, като й е наложена глоба в размер на 100 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, като относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо, обоснован е изводът на Софийския районен съд, че в случая са налице материалните предпоставки за ангажиране на деликтната (извъндоговорна) отговорност на ответницата по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като в тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на ответницата, че в нарушение на процесуалните правила решаващият съд не е преценил и обсъдил всички представени по делото доказателства, касаещи процесния деликт, тъй като именно въз основа на анализа им наличието на процесното деяние се доказва по безспорен и несъмнен начин. Доколкото престъплението по чл. 130, ал. 2 НК е резултатно, следва да се посочи, че видът и броят на телесните увреждания, както и наличието на причинно3 следствена връзка между деянието и вредите, също са установени със задължителна сила, поради което съдът следва да приеме за установено, че вследствие на извършеното престъпление, представляващо лека телесна повреда, чрез нанесения от ответницата удар с бастун в областта на темето на главата на ищеца, на последния са причинени болка и страдание без разстройство на здравето.

Доколкото е недопустимо в производството пред гражданския съд да бъде преразглеждана влязлата в сила присъда на наказателния съд, то неоснователни се явяват оплакванията на ответницата, че съдът не е анализирал противоречието между присъдите на СРС и СГС. Съдът е обвързан от влязлата в сила присъда на въззивния наказателен състав, като доколкото присъдата на Софийския районен съд е отменена, то тя не поражда задължителна сила. С оглед направените оплаквания, следва да се посочи и че видът и размерът на наказанието също не променят извода относно това, че противоправното деяние е извършено виновно от ответницата.