Решение № 355 от 16.10.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Петрич, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200696 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. Я. с ЕГН ********** от /населено място/ против Наказателна постановление № 22-0314-000505/16.09.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР- Б., РУ – П., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и кумулативно с това, му е определено административно наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от общо 24 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. С наказателното постановление е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли за пълната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. П., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, представя доказателства и иска отмяна на наказателното постановление. Представя писмени бележки, с допълнителни съображения по същество.

Административно-наказващият орган - Началник РУ - П., надлежно призован, не се явява, не ангажира и процесуален представител и становище по жалбата. В придружително писмо при изпращане на преписката до съда, 1 прави възражение за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура - Б., ТО – П., редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима. /наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 20.09.2022 г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 29.09.2022 г./. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 08.09.2022 г., около 19:00 часа, жалбоподателят е спрян за проверка от органите на реда, а именно свидетеля И. Г. Д. и колегата му Д. Г.. Спирането на жалбоподателя е станало, докато той е управлявал лек автомобил с марка "Мицубиши Паджеро", с рег. №*** и се е движел с него в П., по ул. „М.“. В хода на проверката, възникнало съмнение за употребен алкохол от страна на водача, поради което свидетеля Д. и колегата му потърсили съдействие от колегите от КАТ, а именно свидетелите Б. И. и Д. М. /младши автоконтрольори към РУ - П./, за да тестват водача С. Я. за употреба на алкохол и наркотични вещества. След като пристигнали на място свидетелят Б. И. в присъствието на свидетелите Д. и М., поканил жалбоподателя да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Дрегер Драг тест – 5000“, фабричен № ARКН-0042, но той отказал да му бъде направено такова тестване. Заради последното, свидетеля И. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване с № 140977 и го връчил срещу подпис на водача. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото /л. 37/, жалбоподателят е следвало да отиде до 20:00 часа на 08.09.2022г. във ФСМП – Р., П., за медицинско изследване и взимане на негова биологична проба за химическо лабораторно изследване.

Талона се установява, че е връчен на Я. в 19:30 часа на 08.09.2022 г. Издателя на талона е отразил в него, че се издава на жалбоподателя, защото той отказва проверка за наркотични вещества. По делото липсват данни жалбоподателят да е изпълнил предписанието за медицинско изследване или е отказал да го изпълни. Отказа на жалбоподателя за тестването му във връзка с употреба на наркотични вещества или техни аналози, е квалифицирано от свидетеля И. като административно нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за което в присъствието на свидетелите Д. и М., е издал на жалбоподателя Я. АУАН бл.

№ 686457, серия GA № 22-0314-000505. При направата на правната квалификация на деянието е описано и словесно твърдяното нарушение, а именно: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни 2 предписание за химико-токсикологична лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от ЗДвП“. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставяното му и подписан от него без възражения.

На 16.09.2022 г., Началник РУ при ОДМВР-Б., РУ - П. въз основа на така съставения АУАН е издал атакуваното наказателно постановление № 220314-000505, с което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и кумулативно с това му е определено административно наказание - Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушения, описани с това Постановление както следва: „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози“. С наказателното постановление е постановено също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба № Із-2539 на МВР.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 20.09.2022 г.

При разпита на свидетеля Д. същият потвърждава, че именно той и колегата му Г. са възприели жалбоподателят да управлява посоченото в акта МПС, заради което го и спрели за извършване на проверка. При проверката водачът им се сторил съмнителен, държал се неадекватно, нервничил, което ги провокирало да му извършат проверка за наркотици, за което потърсили съдействието на колегите им от автопатрула. При покана да бъде тестват с техническо средство жалбоподателя категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. След отказа му за тестване за употреба на наркотични вещества, му бил издаден и талон за медицинско изследване.

Актосъставителят - свидетеля И. и свидетеля по акта – М. потвърждават, че са извикани на мястото на проверката от колегите си от охранителна полиция, където свидетеля И. е поканил жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер, но той отказал, за което му е съставен и процесният акт, както и му е издаден талон за медицинско изследване. Свидетеля И. посочва още, че след като е отказал да бъде тестван, само му се връчва талона, но не го съпровождат до спешния център, защото нямали такова задължение.

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на началниците на началниците на РУ при ОДМВР - Б., са делегирани правомощия за контрол по ЗДвП, в това число и издаване на наказателни постановления и електронни фишове, при констатиране на нарушения. От приложената справка за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.

Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и 3 писмени доказателства, събрани в хода на процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган /в тази насока се представи Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на издателя на обжалваният акт - Началника на РУ - П. при ОДМВР - Б., са делегирани правомощия за контрол по ЗДвП, в това число и издаване на наказателни постановления и електронни фишове, при констатиране на нарушения/. При издаването на наказателното постановление и АУАН са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл. 57 от ЗАНН /за наказателното постановление/, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на извършена проверка за твърдените нарушения, правна квалификация на нарушенията и доказателства за тяхното установяване.

Наред с това обаче съдът констатира, че при издаването на АУАН и наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице фактическа и правна неяснота относно изпълнителното деяние, вида и броя на вменяваните нарушения на жалбоподателя в този казус, на които е направена идентична правна квалификация по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лева. Следователно, законодателят е въвел две различни основни алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за тестване относно установяване употреба на алкохол и съответно при отказ от негова страна за тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. От своя страна всяка от тези две алтернативи на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, има няколко различни подалтернативи и форми на изпълнително деяние за реализиране, като конкретно отказа за тестване на водача за употреба на наркотични вещества и техни аналози, може да се реализира чрез: отказ за тестване с техническо средство и/или неизпълнени предписания за извършване на химико-токсикологично лабораторно 4 изследване /т. е. с 2 различни форми на изпълнително деяние за такъв отказ/.

В казуса обаче санкционният орган е посочил като изпълнително деяние за вменяваното едно нарушение, и двете алтернативни форми за него по закон, което несъмнено е съществено нарушение на правото на защита, поради липса на яснота за рамката на нарушението, изпълнителното деяние, с което се счита за реализирано последното, както и относно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното неизпълнение на предписания, след като същите нито са конкретизирани в акта и в наказателното постановление, нито са посочени фактически кога, от кого са направени и стигнали до знанието на дееца, нито как е констатирано, че не са изпълнени от жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че е допусната съществена неяснота до степен на липса на основен реквизит на АУАН по чл. 42, ал.1 , т.4 от ЗАНН и респ. на наказателното постановление по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно неяснота относно броя на нарушенията - липса на ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение /нарушения/ и респ. фактическо описание на това нарушение и най-вече на твърдените като неизпълнени предписания за лабораторно химикотоксикологично изследване. Липсата на този основен реквизит за обжалваният акт е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и в тази насока е налице съдебната практика /Решение № 1863/11.06.2020г., постановено по канд № 335/2020 г. по описа на АдмС – Б., Решение № 427/02.07.2020 г., постановено по канд № 32 от 2020 г. по описа на АдмС – Б. и др./.