Решение № 389 от 22.05.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Благоевград, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210102091 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, c поС.ен адрес: , чрез пълномощника си адвокат Д. М.

М. срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 ***, ст. 2, ап. 40-46.

С исковата молба и молба уточнение от 08.10.2025г. се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 131576434 да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, сума в размер на 20,24 лв./двадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4654975, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените разноски.

Посочена е банковата сметка, по която могат да бъдат заплатени пртендираните суми от ищеца, а именно: IBAN , BIC: . Посочена е и банкова сметка на адвокатското дружество при присъждане на адвокатско възнаграждение: IBAN .

Твърди се, че на 28.11.2022 г. С. Т. е сключил договор за паричен заем № 4654975 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по силата на който страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 400 лева, като видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Посочва се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант-две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

1

Твърди се, че на датата на сключване на договора, между „Изи Aceт Мениджмънт" АД ищецът и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4654975, по силата на който „ФАЙНЕНШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженият да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Навежда се, че въз основа на сключения договор за поръчителство, С.

Тр. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 119,76 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно е месечната вноска по договора за кредит.

Посочва се, че съгласно договора за поръчителство, С. Т. е следвало да предоставя дължимите парични думи на ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процссния договор. Сочи се, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕЮОД, като „Изи Aceт Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Твърди се, че с влязло в законна сила Решение №*** г., постановено по гр. д. № 954/24 г„ по описа на Районен съд Благоевград, съдът е признал, че договорът за предоставяне па поръчителство се явява недействителен. Сочи се, че с добавянето на размера на неустойката към изчисляването на ГПР, който е част от основния договор, ГПР се явява над 100%. Посочва се, че неправилното посочване на ГПР в договора е в противоречие е разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1. т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а според разпоредбата на чл. 23 3ПТ, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ето защо се счита от ищеца, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платени при изначална липса на основание суми. В уточнителна молба се поддържа от ищеца, че е заплатил изцяло дължимите суми по договора в общ размер от 420, 24 лв., представляващи 400, 00 лв. главница и 20, 24 лв. възнаградителна лихва. Твърди, че сумата от 20, 24 лв. за възнаградителна лихва е платена без основание.

С Разпореждане № 3457/09.10.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен чрез ССЕВ на 15.10.2025 година.

В указания от съда едномесечен срок на 14.11.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се сочи, че настоящият иск всъщност представлява обратен такъв. В случай, че съдът приеме, че искът е допустим се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска същият да бъде отхвърлен.

Претендират се сторените по делото разноски, а в случай, че се постанови решение в ползва на ищеца се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание, 2 за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4654975.

Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК се твърди, че в процесния договора са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“).

Сочи се, че общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Навежда се, че годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, се сочи, че задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.

Навежда се, че годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят към момента на сключване на договора. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК се посочва, че общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора, следователно релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит.

Твърди се, че дружеството няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Предоставянето на обезпечение се сочи, че е типично за кредитните отношения и е обичайно разширение на тези отношения, като обезпеченията са нужни, защото без тях кредитът става необосновано рисков. Стойността, цената, възнаграждението за предоставените обезпечения се сочи, че е стойност, цена, възнаграждение, които заемателят плаща или предоставя, за да получи кредитно предимство. Предоставянето на обезпечения по свободна воля на заемателя с цел получаване на кредитно предимство според ответника не попада в понятието „общи разходи по кредита“ по смисъла на буква „ж” на чл.3 от Директива 2008/48/ЕО. Обезпечението в различните му форми - залог, ипотека, 3 поръчителство и/или друго, според ответника, нито може да се приеме, че е разход, известен на кредитора, защото всеки вид обезпечение има различна стойност и изборът на конкретния вид обезпечение е резултат от свободната воля на заемателя, нито е „услуга“, свързана с договора за кредит, а необходим елемент за надграждане на кредитоспособността на заемателя.

Навежда се, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем, като възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружествотогарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита.

Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Посочва се, че инсинуациите на ищцовата страна в тази връзка не следва да се кредитират, като предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Твърди се, че сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на заемната сума.

Отделно от това се твърди, че възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Както се вижда от представения към исковата молба договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, се сочи, че същият е подписан след сключването на договора за паричен заем и след получаване на заемната сума. Посочва се, че в договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че не бъде предоставено друго обезпечение по сключения Договор за паричен заем в тридневен срок.