Решение № 11795 от 15.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11795 гр. София, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110163926 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Й. В. А. срещу Т. Ж. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неоснователно заета площ на собствен на ищеца имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, представляващ гаражна клетка намираща се в сграда с идентификатор ********, представляващ Гараж № 1 и Гараж № 2, съставляващи общо гаражно помещение с две гаражни места, находящо се в сграда на ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.София, р-н „Оборище“, с обща застроена площ 31.56 кв.м., както и да премахне незаконно изградена стена, обозначена с букви А- Б и начертана линия между тях на скица, намираща се на л. 20 от делото.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, представляващ гаражна клетка, намираща се в сграда с идентификатор ********, представляващ Гараж № 1 и Гараж № 2, съставляващи общо гаражно помещение с две гаражни места, находящо се в сграда на ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.София, р-н „Оборище“, с обща застроена площ 31.56 кв.м. Сочи, че ответникът е ползвател на съседния самостоятелен обект с идентификатор ********.1.18 в същата сграда. Твърди, че ответникът използва негова част от самостоятелния обект без негово позволение и разрешение. Излага, че ответникът е изградил стена, с която е преградил в своя полза част от неговия имот. Така описаното сочи, че накърнява правото му на собственост. С уточняваща молба от 01.02.2023г. ищецът е представил скица с означения къде се намира допълнително изградената стена, като е посочил и също, че южната стена, граничеща с ул. „Полк. Борис Дрангов“ е дълга 7.00 метра, а западната част, граничеща с ул. „Димитър Греков“ - 6.10 метра. Изложено е, че при направено замерване с рулетка е установено, че южната стена, 1 която се предполага да е дълга 7.00 метра, е дълга 4.70 м. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва да е извършвал действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, в това число и да е изграждал стена. Твърди, че на основание нотариален акт за продажба на право на строеж №21, том LLLXXVII, дело №34627/07.11.1997г. на I-ви Нотариус в Софийската нотариална служба към Софийския районен съд, е придобила правото на строеж върху гараж № 3 и гараж№ 4, съставляващи едно общо гаражно помещение с две гаражни места, разположени на партерния етаж в сградата, която е предстояло да бъде построена на ул. „Димитър Греков“ №1 в гр. София, с обща застроена площ на това помещение от 31.56 кв. м, при съседи: от изток - гаражно помещение, съставляващо гаражи № 1 и № 2; от запад - двор, от север склад и коридор на магазин № 1 и от юг - ул. „Полковник Дрангов“, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която е предстояло да бъде построена в дворното място, съставляващо парцел VII-466 от кв. 740 по плана на гр. София, местност „Лиляна Димитрова“, с площ от 310 кв. м, при съседи: ул. „Полковник Драганов“, ул.

„Димитър Греков“, Ив. Стойчев и Ив. Златанов. При съставянето на описания по-горе нотариален акт бил съобразен представения работен архитектурен проект, одобрен на 04.10.1996г. от УАГ към СГО, въз основа на който било издадено Разрешение за строеж №357/24.10.1996г. на Началник управление „Архитектура и благоустройство“. Сочи, че съгласно архитектурния проект между гаражно помещение, съставляващо гаражи №3 и №4, и гаражно помещение, съставляващо гаражи №1 и №2, не била предвидена преградна стена.

В хода на строителството били извършени несъществени промени, които били съгласувани и оформени като екзекутивни на основание екзекутивен проект, одобрен от УАГ към СГО на 27.07.1998г. Твърди, че съгласно одобрения екзекутивен проект собственото на ищеца гаражно помещение било преустроено в офис, състоящ се от зала и санитарен възел, който офис бил отделен от гаражното помещение на ответницата посредством преградна стена.

Тази стена била изградена в процеса на строителството на сградата съобразно одобрения екзекутивен проект и съществувала при издаването на Разрешението за ползване № 2385/23.09.1998г. на зам.-министъра на МРРБ. Сочи, че преградната стена, която според ищеца е изградена от ответницата, всъщност е изградена в процеса на строителството на сградата в изпълнение и в съответствие с екзекутивния проект. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Третите лица-помагачи Я. А. А. и А. Я. А., конституирани на страната на ищеца Й. А. В., не са взели становище по предявения иск.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Релевираното от ответницата възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно с какво свое действие или бездействие е ограничила правото на собственост на ищеца е 2 неоснователно. В исковата молба и молбата-уточнение ясно е посочено, че ограничението на правото на собственост на ищеца се състои в това, че ответницата е построила стена между двата имота /по линията А-Б начертана от ищеца на приложената на л. 20 от делото скица/, с която е отнела част от площта на ищцовия имот. Така наведените твърдения са достатъчно ясни и конкретни, а фактическото състоЯ.е на имота и причините за съществуването на стената и нейното разположение са въпроси по съществото на спора.

Както е уточнено с Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състоЯ.я, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състоЯ.я, както и премахване на последиците от тях. В конкретния случай ищецът се домогва да защити правото си на собственост в пълния му обем, а именно посочената в нотариалния акт площ от 31,56 кв.м. като осъди ответницата да премахне изградената от нея стена, навлизаща в неговия имот.

По така предявения иск е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, представляващ гаражна клетка намираща се в сграда с идентификатор ********, представляващ Гараж № 1 и Гараж № 2; както и че ответникът е изградил в собствения на ищеца имот стена, с която пречи на пълноценното ползване на имота на ищеца.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и че изградената стена е премахната или че е изградена при спазване на нормативните изисквания.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че Й. В. А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, намиращ се в сграда с идентификатор ********, находящо се в сграда на ул.

„Димитър Греков“ № 1, гр. София, район Оборище, с посочена в нотариалния акт обща застроена площ от 31,56 кв.м., както и че Т. Ж. А. е собственик на право на строеж върху гараж № 3 и гараж № 4, съставляващи едно общо гаражно помещение с две гаражни места, разположени на партерния етаж в сградата, която е предстояло да бъде построена на ул.

„Димитър Греков“ № 1 в гр. София, с обща застроена площ от 31,56 кв.м. при съседи: от изток- гаражно помещение, съставляващо гаражи № 1 и № 2; от запад- двор, от север- склад и коридор на магазин № 1 и от юг- ул. „Полковник Дрангов“, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която е предстояло да бъде построена в дворното място, съставляващо парцел VII-466 от кв. 740 по плана на гр. София, местност 3

„Лиляна Димитрова“ с площ от 310 кв.м., при съседи: ул. Полковник Драганов, ул. Димитър Греков, Ив. Стойчев и Ив. Златанов. Освен безспорния им характер, тези обстоятенства се установяват и от представените по делото нотариални актове в полза на двете страни.

Съгласно приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 2094, дело № 126/2021г., ищецът Й. А. В. е придобил от третите лица – помагачи Я.

А. А. и А. Я. А. представляващ гараж № 1 и гараж № 2, съставляващи общо гаражно помещение с две гаражни места, находящо се в сграда на ул. „Димитър Греков“ № 1, гр.

София, район Оборище, с обща застроена площ от 31,56 кв.м., което гаражно помещение съсавлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.17, намиращ се в сграда с идентификатор ********. Видно от представената схема, самостоятелният обект на ищеца е нанесен в КККР с посочените в нотариалния акт площ, предназначение.

Съгласно приетия Нотариален акт за продажба на право на строеж № 21, том LLLXXVII, дело № 34627/1997г. ответницата Т. Ж. е придобила правото на строеж за гараж № 3 и гараж № 4, съставляващи едно общо гаражно помещение с две гаражни места, разположено на партерния етаж в бъдещата сграда, чиято площ също е 31,56 кв.м.

Прието е разрешение за строеж № 357 от 24.10.1996г. на СО-УАГ за жилищната сграда, както и разрешение за ползване № 2385 от 23.09.1998г. на ДИТСК, с което е разрешено ползването на жилищна сграда с помещения за магазини, помещение за фитнесзала, помещение за абонатна станция, помещение за офис и външни връзки за водопровод, канал и кабели Н.Н., в кв. 740, п-л VII-466, гр. София, м. „Лиляна Димитрова, район „Оборище“, ул. „Димитър Греков“ № 1.

Представен е препис от одобрения архитектурен проект на партерния етаж на сградата, одобрен на 04.10.1996г., в който е предвидено изграждането на гаражни помещения, а именно: общо гаражно помещение за гараж № 1 и гараж № 2 и общо гаражно помещение за гараж № 3 и гараж № 4 без предвидена вътрешна разделителна стена между двете общи гаражни помещения. Представен е и препис от екзекутивен проект, одобрен на 27.07.1998г., в който общото гаражно помещение за гараж № 3 и гараж № 4 е със запазено предназначение, а общото гаражно помещение за гараж № 1 и гараж № 2 е с променено предназначение - за офис със санитарен възел, като двете са разделени помежду си с преградна стена, перпендикулярна на фасадата под прав ъгъл, с проектна дебелина от 25 см.

Размерите на помещенията не са променени спрямо първоначалния одобрен архитектурен проект, като двете помещения имат правоъгълна форма.

От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните в двата нотариални акта /на ищеца и на ответника/ площи на двата съседни имота от по 31,56 кв.м. са по-големи от площите на обектите по одобрения архитектурен проект на сградата с 0,22 кв.м. При измерване на място е установено, че офисът на ищеца по делото е изграден на място с трапецовидна форма, вместо правоъгълна, както е по одобрения архитектурен проект, като вътрешната преградна стена откъм гаража, собственост на ответницата, е изградена на място с отклонение от 5 см от правия ъгъл в източна посока – към офиса на ищеца. Установено също така, че дебелината на стената е 12 4 см. вместо проектната дебелина от 25 см. Вследствие на това имотът на ищеца е с 0,39 кв.м по-малка площ от предвидената по архитектурния проект, а имотът на ответницата е с 0,39 кв.м. по-голяма площ спрямо същия проект. Вещото лице е установило, че преградната стена е предвидена за изграждане с екзекутивната документация и е изградена при строежа на сградата. Констатирано е, че няма друга поставена стена между двете помещения.