Решение № 16701 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16701 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря П. ЦВ. С. като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20221110149112 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ищцата Г. К. К., ЕГН **********, против „У.

У. Црт.“ – чуждестранно АД, извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „У. У. Црт. – клон България“, ЕИК ....., обективно кумулативно съединени установителен и осъдителни искове. Ищцата твърди, че на 11.12.2018 г. между нея и ответника бил сключен трудов договор по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който, считано от 17.12.2018 г., била назначена на длъжност „младши член на кабинния екипаж“. Била уговорена брутна заплата в размер на 9 714 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци. Ищцата твърди, че страните са постигнали съглашение общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 6120 лв. годишно или 510 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 485.70 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 971.40 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 457.10 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 679.80 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. Било уговорено и т.нар. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните 1 договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително – в размер на 20.54 лв. месечно. Твърди се, че страните договорили ищцата да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия. На 20.09.2019 г. страните сключили анекс, съгласно който, считано от 21.09.2019 г., ищцата заела длъжността ‚стюардеса“, с уговорено брутно възнаграждение в размер на 10 685 лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 6720 лв. годишно или 560 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1075 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1613 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. Отново било предвидено сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно че работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, а допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително – в размер на 24.45 лв. месечно. На 01.01.2020 г. страните сключили анекс, съгласно който било уговорено ищцата да получава брутна заплата в размер на 11 573 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, включваща: основна брутна заплата – 7320 лв. годишно или 610 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 586 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1171 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1757 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Ищцата твърди, че считано от 01.04.2020 г., договорът досежно размера на възнаграждението се изменил, както следва: ищцата да получава брутна заплата в размер на 12 288 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва:

2 основна брутна заплата – 7803 лв. годишно или 650.25 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 624 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1248 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1873 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Последните два анекса предвиждали, че всички останали разпоредби на основния договор остават в сила. Ищцата сочи, че на 10.08.2021 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба се твърди, че през периода 01.08.2019 г. – 10.08.2021 г., ответникът следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата следните суми – брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 11.12.2018 г., представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения, наричани „брутни еднократни суми“; секторни плащания – в размер на 24.45 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ.

29.34 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 36.67 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 44.01 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ - за периода 01.08.2019 г. – 10.08.2021 г.; командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари. Посочва се, че „секторните плащания“ за периода 01.08.2019 г. – 10.08.2021 г. не са били изплащани на ищцата в пълен размер, като дължимите суми са представени в Таблица 1, съгласно която дължимото възнаграждение за изпълнени сектори възлиза на 9 819.56 лв., а лихвата, дължима до 08.09.2022 г. - на 2 029.26 лв. Ищцата твърди, че клаузата от трудовия договор от 11.12.2018 г., съгласно която „сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в частност разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се още, че на ищцата не са били заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на работодателя. Съгласно посоченото в Таблица 2, общият размер на дължимите командировъчни пари за посочения период е в размер на 12 990.06 лв. На следващо място, доколкото ответникът не е начислявал в пълен размер дължимите „секторни плащания“, и не е взел предвид всички дължими секторни плащания, включително тези за първите два изпълнени сектора през съответния ден, е заплатил на ищцата по-малко възнаграждение по чл. 177 от КТ. В Таблица 3 са посочени дните използван отпуск за периода 01.11.2019 г. – 10.08.2021 г., като общият 3 дължим размер на неизплатеното възнаграждение за дните на платен годишен отпуск възлиза на 3950.69 лв. В исковата молба се посочва, че ищцата е полагала труд по време на официални празници /за което е представена Таблица 5/, като работодателят не ѝ заплащал удвоен размер на следващото ѝ се трудово възнаграждение, поради което ѝ дължи 317.84 лв., както и лихва в размер на 58.38 лв., с посочени в таблицата падежи и краен период – 08.09.2022 г. Ищцата посочва още, че към датата на прекратяване на трудовия договор от 1.10.2019 г. е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 21 дни, като е следвало да ѝ се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, но същото било изплатено в по-нисък размер от действително дължимия, тъй като не бил съобразен общият размер на „секторните плащания“, които ищцата следвало да получи за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. За дължимите суми е представена справка, видно от която неплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ към 08.09.2022 г. е в размер на 1495.99 лв., както и законна лихва от посочените в справката падежи до 08.09.2022 г., в размер на 205.93 лв. Ето защо ищцата моли ответникът да бъде осъден да ѝ заплати следните суми – 9 819.56 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника „секторни плащания“ /като част от трудовото възнаграждение/ за периода 1.08.2019 г. – 10.08.2021 г.; 12 990.06 лв., представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от НСКСЧ, за периода 01.08.2019 г. – 10.08.2021 г.; 3 950.69 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по реда на чл. 177 от КТ; 317.84 лв., представляваща неизплатено от ответника възнаграждение за работа през официалните празници за периода 01.12.2019 г. до 10.08.2021 г.; 1 495.99 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Претендира се и лихва за забава както следва: 2 029.26 лв., начислена върху всяко от секторните плащания, за периода от падежа на съответното плащане /посочен в колона 7 от Таблица 1/ до 08.09.2022 г.; 882.14 лв., начислена върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ, за периода от падежа на съответното плащане /посочен в колона 3 от Таблица 4/ до 08.09.2022 г.; 58.38 лв., начислена върху неизплатеното от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници, за периода от падежа на съответното плащане /посочен в колона 5 от Таблица 5/ до 08.09.2022 г.; 169.45 лв., начислена върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода 30.09.2021 г. – 10.06.2022 г. и 36.48 лв. за периода 11.06.2022 г. – 08.09.2022 г., както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.