Решение № 275 от 07.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

С. Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.ова като разгледа докладваното от С. Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20235001000211 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 35 от 02.02.2023 г. по т.д. 53/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е осъдено ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК – ...., седалище и адрес на управление: град С., р-н „Л.“, *** да заплати на Н. Х. З. с ЕГН **********, адрес: град Ч., ж.к. „М.“ № 1, вх. В, ет. 7, ап. 73 чрез адвокат Н.

Н. Д., вписан в Адвокатска колегия – Ш. с посочен адрес за призоваване: С....., ул. „Х.Б.“ 2, четвърти полуетаж, офис 4 (младши адвокат Б.А.А., вписан в Адвокатска колегия – С.) сумата от 27000-двадесет и седем хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания в резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие на 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за останалия претендиран размер от 50000 лева, частичен от 80000 лева, както и претенцията за законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 15.03.2021 г., до окончателното погасяване на вземането, като неоснователни; като със същото решение е осъдено ЗД „Б.И.“ АД да заплати на младши адвокат Б.А. сумата 2511-две хиляди петстотин единадесет лева, адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв; осъдено е ЗД „Б.И.“ АД да заплати сумата от 1080-хиляда и осемдесет лева, 1 представляваща държавна такса и сумата 353,70 лева, възнаграждение за вещи лица по сметка на Окръжен съд - С.З.. Със същото решение е осъден Н.

Х. З. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, сумата от 1957 лева, разноски по делото.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 2542/24.02.2023 г. от Н. Х. З. в частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена за сумата над 27000 лева до размера от 45000 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. Във въззивната жалба се излага становище, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Моли се да бъде уважена исковата претенция до размер на 45000 лева – представляваща справедливия според въззивника-ищец размер на обезщетение за причинените болки и страдания от 50000 лева след редукция с 10% съпричиняване на вредоносния резултат, като по този начин се присъди допълнително за ищеца сумата от 18000 лева, ведно със законните последици.

Конкретизира, че основният спор по делото се свежда до липсата или наличието на принос от страна на З. за настъпване на вредоносния резултат, както и до обема на търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания. Счита се за правилно определен от СтЗОС размер на съпричиняване от страна на пострадалия - 10%, но неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не са съобразени интензитета и продължителността на болките и страданията на ищеца, липсата на пълноценен социален живот и се твърди, че липсват мотиви в тази насока в обжалваното решение. Сочи се, че въззивникът е преустановил трудовата си дейност, но невъзстановен се е принудил след 68 дена да се върне на работа. Анализират се гласните и експертни доказателства. Твърди се, че и за най-дребните битови потребности е била необходима чужда помощ, както и че последиците от ПТП са се отразили и финансово, и З. е бил с понижено самочувствие, като се е чувствал непълноценен човек. Траен е бил негативният отпечатък върху живота му от случилото се. Сочи се прогнозата относно бъдещото съС.ие на раменната става на следващите 6-7 години съгласно заключението на ВЛ. Извършва се позоваване на т. 11 от ППВС 4/68 при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се счита, че следва да се отчитат заложените в КЗ нови лимити.

Изразява становище към кой момент на преодоляване на страданията на пострадалия съдът следва да определи обезщетението. Сочи, че следва да бъдат отчитани инфлационните процеси, като следва да се съобрази в инфлационния процент и този на т.нар. „скрита инфлация“. Счита, че СтЗОС след като е изброил релевантни за определянето на търсеното обезщетение факти не е мотивирал оценъчен извод.

С вх.№ 3547/17.03.2023 г. е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Б.И.“ АД, чрез адвокат С. Ф. М., вписан в Адвокатска колегия – П. и посочен 2 съдебен адрес: П., бул. „Ш.с.“ 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, тел. ***.

Оспорва изцяло въззивната жалба. С оглед правомощията на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да предяви надлежна застрахователна претенция пред застрахователя, което е било задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване правото на иск и липсвала надлежно проведена процедура по чл. 380 от КЗ. Сочи че исковата претенция пред съда не може да се различава по параметри от предявената пред застрахователя претенция, а такова несъответствие имало. В писмената застрахователна претенция липсвало посочване, че същата се предявява частично, то следвало да се приеме, че същата е предявена за всички претърпени към момента вреди, включително и за бъдещите. Изключение от това можело да има само при екцес, но настоящият случай категорично не е бил такъв. Затова се иска връщане на ИМ и прекратяване на производството по делото. Относно основателността на жалбата се сочи, че не са налице твърдяните в нея пороци на съдебния акт.

Правилно е била приложена разпоредбата на чл. 52 от ГПК, СтЗОС е обсъдил, ценил съобразно действителното им правно значение всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни правни изводи при определяне размера на обезщетението. Коментира се относителната тежест на свидетелските показания, анализира се заключението на комплексната експертиза. Счита твърдения в жалбата за недоказани, а някои и с манипулативен характер. Сочи повторения в жалбата с цел придаването й на по-голяма тежест. Спира се на евентуалния траен отпечатък от ПТП върху живота на пострадалия, твърдяната психотравма и зависимост от чужда помощ за период от три месеца. Неоснователни и неясни били в жалбата аргументите относно инфлационните процеси и икономическото и политическото съС.ие в страната; относно нарушаване на материалния закон, като такова не е посочено ясно; относно съдебната практика на ВКС. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от легитимирано лице – ищец, засяга се съответна неблагоприятна за него отхвърлителна част от първоинстанционно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – С.З. е било образувано производство по реда на чл.

432 от КЗ и чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по предвявен иск от Н. Х. З. против ЗД „Б.И.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска от 50000 лева от главница, частично от 80000 лева, ведно с законната лихва. Твърди се че на 17.12.2020 г. в град С.З. на ул. „Ц.С.В.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил марка „А.“, модел „..“, с peг.

3

№ ....., управляван от водача С.И.И., който поради движение с превишена и несъобразена с пътната настилка и с атмосферните условия скорост и без да прояви дължимата грижа към уязвимите участници в движението, ударил пресичащият пътното платно пешеходец - Н. Х. З.. В пряка причинноследствена връзка с гореописаното ПТП, пешеходецът Н. Х. З., претърпял множество и тежки телесни увреждания, които наложили спешната му хоспитализация в УМБАЛ „....“ АД, а именно: на 18.12.2020 г. ищецът постъпил по спешност в лечебното заведение с болки в областта на лявото рамо, оток, силно болезнени движения, болки в областта на главата.

Увреденото общо здравословно съС.ие на ищеца наложило да му бъде извършен пълен набор от образни и кръвни изследвания, в резултат които е констатирано, че пострадалият е получил фрактура коли хумери синистра, счупване на шийката на лява раменна кост, комоцио, рани, натъртвания и охлузвания по цялото тяло и множество други. Тежкото здравословно съС.ието на ищеца наложило на 22.12.2020 г. да бъде извършена оперативна интервенция под пълна анестезия за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус. Болничното лечение на ищеца в УМБАЛ „....“ АД продължило 7 дни до 25.12.2020 г. Твърди се, че видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното била на С.И.И., управлявал лек автомобил марка „А.“, модел „..“ с peг. № ...... Ищецът посочва, че по отношение на процесното ПТП било образувано досъдебно производство № 1228-ЗМ-289/2020 г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр. № 6852/2020 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., както и нахд № 3259/2021 г. по описа на Pайонен съд - С.З., приключило с влязло в сила Решение № 19/13.01.2022 г., по силата на което водачът С.И.И. бил признат за виновен за това че е причинил средна телесна повреда на Н. Х. З., представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Посочено е, че постановеното решение по нахд № 3259/2021 г. по описа на Pайонен съд С.З., има задължителна обвързваща гражданския съд сила, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди се, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № ...... с начална дата на покритие 12.06.2020 г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Предвид изложеното, СтЗОС е намерил настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал.

1 от КЗ. Ищецът е твърдял, че в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и 4 страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

На 25.02.2021 г. ищецът представил пред ответната страна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, докладна записка, протоколи за разпит на свидетели, скица на ПТП, албум, СМЕ, токсикологична експертиза, талон за изследване, както и история на заболяването № 22610 на Н. Х. З., издадено от УМБАЛ „....“ АД. Извънсъдебната застрахователна претенция, била изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД и видно от съставената обратна разписка била получена от ответното застрахователно дружество на 26.02.2021 г. Въпреки представянето посочените документи по чл. 496, ал. 3 от КЗ, е бил получен отговор на 15.03.2021 г. от ответника, който е уведомил З., че следвало да представим допълнително влязъл в законна сила акт за приключване на наказателното производство, автотехническа експертиза и медицински документи, удостоверяващи получените увреждания. На 14.06.2021 г. ищецът е бил изпратил изисканата и изготвена в рамките на образуваното досъдебно производство автотехническа експертиза. Ищецът бил получил отговор на 17.06.2021 г. от ответника, с който бил уведомен, че следва да представи допълнително влязъл в законна сила акт за приключване на наказателното производство, както и медицински документи, които вече били представени от страна на ищеца. Ищецът счел така мотивирания отговор на ответника за отказ, който по своята същност бил неправилен. Твърди, че вредите, които търпи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него, са както неимуществени, така и имуществени.