Решение № 7030 от 17.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………… гр. София, 17.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА Х. при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 16502 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 43839/12.09.2018 г., постановено по гр. д. № 65422/2017 г. по описа на СРС, 79 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Н.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н.Б.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** сумата от 496,28 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.

- м.04.2016 г., както и такава отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г.; сумата от 150,59 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 25.07.2017 г.; сумата от 21,70 лв., представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г., както и сумата от 5,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 25.07.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2017 - г. до окончателното плащане; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Ч.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ч.Б.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** сумата от 496,28 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.

- м.04.2016 г., както и такава отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г.; сумата от 150,59 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 25.07.2017 г.; сумата от 21,70 лв., представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г., както и сумата от 5,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 25.07.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2017 г. до окончателното плащане.

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на Н.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Т.с.”

ЕООД, като трето лице- помагач на ищеца.

С определение № 523124/01.11.2018 г. е изменено постановеното решение в частта на разноските, като „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б е осъден да заплати на Ч.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 100.00 лв.-разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е съобразил действащите ОУ за продажба на топлинна енергия /в сила от 13.02.2008 г./, като в чл.32, ал.1 от същите е определен срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответниците е следвало да заплащат месечните дължими суми – 30 дневен след изтичане на срока, за който се отнасят. Поради това, с изтичане на последния ден от месеца, същите са изпаднали в забава за дължимите суми. С постановеното решение СРС, 79 с-в не съобразил, че сумите по фактури за м.05.2014 г. стават изискуеми едва през м.09.2014 г., поради което не е погасена по давност сумата по издадената фактура. В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства било установено наличие на ликвидни и изискуеми вземания, които не са погасени по давност.

По този начин, СРС е формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените искове. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете. Претендира разноски.

Въззиваемият Н.Б.П. е подал писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Отправя искане за потвърждаване решението на СРС като правилно, законосъобразно и обосновано.

Въззиваемият Ч.Б.П. е подал писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Отправя искане за потвърждаване решението на СРС като правилно, законосъобразно и обосновано.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.с.”

ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В производството не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че ответниците Н.Б.П. и Ч.Б.П. са съсобственици на апартамент №26, находящ се в гр. София, общ. „Сердика”, ж. к. „******, с аб.

№ 288027 и се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. топлинна енергия възлиза на 1332.43 лв. Съответно, че вземането по издадената обща фактура № 56121416/31.07.2014 г. се отнася за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г.

В производството е установено, че на 11.07.2018 г. от страна на абоната е извършено плащане на сумата от 1 332,43 лв., от която 1 022,73 лв. - послужила за погасяване на сумата по обща фактура № 65113773/31.07.2015 г., отнасяща се за периода м.05.2014 г. - м. 04.2015 г., и 309,70 лв. - послужила за погасяване на сумата по обща фактура № 75787068/31.07.2016 г., отнасяща се за периода м.05.2015 г. - м.04.2016 г.

Според констатациите на приетата в производството ССчЕ, чийто изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че останалата неплатена сума за топлинна енергия възлиза на сумата 1 035,95 лв., от които 992,55 лв. топлинна енергия по обща фактура № 56121416/31.07.2014 г. за периода м.05.2013 г. - м.04.2016 г., както и 43,40 лв. - за услуга дялово разпределение.

По отношение на задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. включително въззивният съд приема, че задълженията възлизащи на общата стойност 1 332,43 лв. са погасени чрез плащане извършено на 11.07.2018 г.

Страните спорят дали вземанията на ищеца по издадената фактура № 56121416/31.07.2014 г. отнасящо се за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г. и по фактура № 65113773/31.07.2015 г., отнасяща се за периода 01.05.2014 г. - 14.09.2014 г. са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год. включително са възникнали като срочни – в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 год. /действали до 12.03.2014 год./. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.

В този смисъл и доколкото исковата молба е била депозирана на 15.09.2017 г., то правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца за главници, които се отнасят за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год. включително са погасени по давност. Идентичен извод се налага и за вземанията по обща фактура № 65113773/31.07.2015 г., отнасяща се за периода 01.05.2014 г. - 14.09.2014 г. С оглед събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на ССчЕ, съдът приема за установено, че вземанията по така посочените две фактури възлиза на сумата 1 221,49 лв. за периода 01.05.2014 г. - 14.09.2014 г. и същото се явява погасено по давност.

За вземанията е приложимо правилото на чл. 114, ал.

2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.