Определение № 289 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600331 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от С. И., ЕГН:********** – обвиняем по ДП ЗМ №**/2026 по описа на РУ-*** чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц. от *** с искане за изменение на Определение №554/23.04.2026г. по ЧНД №896/2026г по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия С. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител сочи, че подзащитният му не е автор на процесното деяние. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на по-лека такава.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника адв. Ц., така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

Обвиняемият С. И. в правото си на последна дума заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека. Излага становище, че има малко дете, което жена му няма възможност да гледа и издържа, тъй като учи.

Представителят на ОП-Плевен счита, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Приема, че законосъобразно спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като са налице всички законови 1 предпоставки, визирани в чл.63 от НПК.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем С. И. е привлечен към наказателна отговорност за пресръпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а‘ и б.“б“ от НК.

Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието са правилни и законосъобразни. Данни за участието на обвиняемия в извършване на деянието се съдържат както в протоколите за разпит на свидетелите Ж. П., И.И., Т.П., в протокол за оглед на веществено доказателство, в писмените доказателства, в това число протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемо лице.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение относно участието на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент да разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация, която би могла да бъде прецизирана и променена в хода на досъдебното производство.

В този смисъл посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по чл. 63, ал. 1 НПК.

Относно втората кумулативно необходима предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление настоящият съдебен състав счита, че такава е налице.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че за наличие на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето, както и от строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

2

Конкретно извършеното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. В настоящия случай са засегнати особено важни и значими охраняеми обществени интереси.

В настоящия случай е налице оборимата презумпция по чл. 63, ал.2, т.1 от НПК, а именно, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящия случай, видно от приложения по досъдебното производство бюлетин за съдимост на обвиняемото лице. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан, като наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия. От характеристичната справка се установява, че обвиняемият е с изключително лоши характеристични данни, като по отношение на него са иницирани множество заявителски материала и криминалистични регистрации.

Освен това, в протокола от първоинстанционното разглеждане на мярката за неотклонение обвиняемият е посочил, че е извършил процесното деяние под въздействие на наркотично вещество, което доплънително завишава степента на обществена опасност на дееца.

В този смисъл наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал. Презумпцията за наличие на реална опасност от укриване не се оборва от наличните данни по делото, а напротив.

В този ред на мисли, според настоящата инстанция изводът на предходната, че единствено най-тежката мярка за неотклонение може да реализира целите си, е правилен и не подлежи на корекция.

Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №554 от 23.04.2026г. по ЧНД №896/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо С. С. И., ЕГН:********** – обвиняем по ДП ЗМ №**/2026 по описа на РУ-*** ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и 3 протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4