Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4069 от 02.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2127/2022
Вид
Определение № 4069
Подписан
02.11.2022
В сила
02.11.2022
Състав
Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4069 гр. Варна, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100502127 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №61192/07.09.2022г. на Н. Д. Н. срещу решение №2555/31.07.2022г. постановено по гр.д.№ 14822/21г. по описа на ВРС, 17-ти състав.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, същото не е съобразено с материалния и процесуален закон и противоречи на установената съдебна практика, като не са изследвани в тяхната съвкупност и събраните по делото. Твърди, че от една страна в хода на делото не са събрани всички доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, а от друга- голяма част от доказателствата не са ценени от съда в тяхната съвкупност. Излага, че имало съществени разминавания на датите посочени от ответника в отговора на исковата молба и тези- в представените по делото доказателства. Всички тези разминавания и неточности не са изследвани от съда, не е поискано от ответника уточнение и не са коментирани в мотивите на съда. Счита, че това е съществен порок на решението, което води до нарушаване правото на защита на ищеца и необоснованост на съдебното решение. Оспорва изложеното от първ. Съд, а именно, че е налице признание от страна на ищеца за обиди спрямо Митева.

Твърди, че е на лице предубеденост на съда и липса на обективност, а също така и нарушение на материалния закон. На следващо място съдът не е взел предвид направените от него възражения, нито ги е коментирал в мотивите 1 си. Категорично заявява и поддържа становището си и в хода на настоящото производство, че той не е правил по никакъв повод подмятания и обиди към служителката. Това не би могло да се случи, тъй като от 01.06.21г. до 31.06.21г. същият е работил отвън- на съвсем друг вход и е нямал достъп и контакти с въпросното лице, а в последствие от 02.07.21г. до 15.07.21г. е бил в отпуска. Излага, че неизяснен е останал въпросът в кое отделение е работела Митева, и защо сигналът е бил подаден от старшата сестра на другото отделение. Излага, че ответната страна в хода на процеса по никакъв начин не е успяла да докаже, че ищецът виновно е нарушил трудовата дисциплина, във връзка с което е наложено процесното дисциплинарно наказание, включително и, че тежестта на нарушението е съответна на наказанието.

Твърди също, че са нарушени формалните изисквания на закона и на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и е налице не извършване на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения. Счита, че в заповедта липсва пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и правно основание. Не е посочен момента на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателства потвърждаващи фактите.

Счита, че в заповедта липсват обстоятелства, които представляват нарушение на трудовата дисциплина, в какво се състои злоупотребата с доверието на работодателя, как е уронено доброто му име. Счита, че процесният случай не може да се субсумира под този фактически състав. Не е налице нелоялно отношение от страна на ищеца спрямо работодателя, нито злепоставяне на същия, за да се приеме, че е извършил посоченото дисциплинарно нарушение. По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, в противоречие с материалния и процесуален закон и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважите иска, както и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Обективирано е доказателствено искане за поисканото пред първата инстанция събиране на доказателства, а именно искания за кръв от болници и от ОТХ извън Варан/Добрич, Силистра, Търговище и Шумен/ от отделение „Експедиция" от които да е видно в периода на подаване на жалбата срещу ищеца стои ли подписа на Митева, което ще е още едно безспорно доказателство за нейната месторабота в този период

Ответната страна – Районен център по трансфузионна хематология 2 Варна чрез депозирания писмен отговор, оспорва изцяло въззивната жалба.

Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Счита, че при постановяването му съдът е обсъдил всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност, като е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения иск. Моли доказателственото искане на въззивника да бъде оставено без уважение, тъй като работното място на свидетелката се определя съгласно длъжностната характеристика и по график, изработен от работодателя. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да се произнесе по доказателствените искания, въззивният състав съобрази следното:

Не са налице основания за допускане събирането на поисканото с въззивната жалба писмено доказателство, тъй като първ. съд не е извършил процесуално нарушение във връзка със събирането им, поради което и не са налице основания за допускането им пред въззивната инстанция на осн. чл.

266, ал.3 ГПК. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали свидетелката Митева е подписвала искания за кръв от болници и от ОТХ извън Варна не може да установи по безспорен начин къде точно е полагала труд същата в релевантния за делото период, доколкото работното място се определя по нареждане и график на работодателя.

Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок, като са изпълнени всички, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което същата се явява допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.

№61192/07.09.2022г. на Н. Д. Н. срещу решение №2555/31.07.2022г. постановено по гр.д.№ 14822/21г. по описа на ВРС, 17-ти състав.

На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение доказателственото 3 искане на въззивника, а именно ответникът да бъде задължен да представи искания за кръв от болници и от ОТХ извън Варна /Добрич, Силистра, Търговище и Шумен/ от отделение „Експедиция", от които да е видно в периода на подаване на жалбата срещу ищеца стои ли подписа на Митева.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 14.12.2022г. от 09.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4