Определение № 251 от 14.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600336 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба, подадена лично от ос.л.Р. М. М., с която се оспорва правилността и законосъобразността на протоколно определение № 1008 на състав на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.09.2025г. по описа на същия съд, с което не е било допуснато условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 1030/2016г. на ОС – Бургас от шестнадесет години и десет месеца “Лишаване от свобода“.

В саморъчно изготвената частна жалба се изтъкват следните съображения: излежаване на 2/3 от присъдата; поправяне; награди (включително и домашен отпуск); участие в трудов и образователен процес.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок.

Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

С протоколно Определение по ЧНД № 1358/2025г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт 1 осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 4 години 2 месеца и 14 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, М. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното му наказание, е било изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

Окръжен съд – Варна обаче, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че не са налице доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС-Варна, намирайки нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 01.11.2012г. била на висока стойност (112 т.), като впоследствие се наблюдават спадове, достигащи оценка на риска от 43 т., последвани от покачвания. Към датата на последната оценка на риска от рецидив – 19.06.2025г. – е отчетена средна стойност на риска от 75 т. Т.е. действително се наблюдава занижаване на риска от рецидив, но не и в нужната степен, нито с нужната стабилност в положителна насока.

Изготвените становища от инспектор В.Д. от ИСДВР при Затвора – гр.

Варна, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали следните дефицитни зони – отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, умения за мислене, трудова заетост, управление на финансите, начин на живот и обкръжение (криминогенно). Посочено било, че е налице в известна степен осъзнаване и приемане на собствената вина и отговорност, но осъденият все още търси външно оправдателни причини за извършеното, като търси вина и в жертвата на престъплението.

Възприема се посоченото в частната жалба, че ос.л.М. участвал в образователни и трудови процеси и бил многократно награждаван. Това позитивно поведение обаче, било демонстрирано предимно в периода от 2012 до 2016г., преди осъденият да извърши започне да търпи актуалната си присъда. Съобразно посочените горе становища било заключено, че въпреки това, ос.л.М. не би могъл да предвиди последиците от своите действия, съответно негативния ефект, който би могъл да окаже върху предстоящите правни възможности. В становищата било посочено още, че представянето на осъдения в изпълнение на набелязаните по плана на присъдата цели и задачи би могло да се определи по-скоро като положително, но в недостатъчна към момента степен, предвид трудностите на ос.л.М. в разбирането и осмислянето на дефицитните зони. Като краен извод било заключено, че не били налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо М. с оглед постигане на целите, визирани в чл.36 от НК.

2

Изготвената и представена на 10.09.2025г. експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние на л. св. сочи аналогични изводи – недостатъчно развита критичност към извършеното, много ниски нива на социална адаптация и риск от недобра реинтеграция.

Твърдените в жалбата участия в трудови и образователни процеси, наличие на награди и изтърпяване на повече от 2/3 от присъдата не са под съмнение, приемат се от съда за обективно налични, но те не са достатъчни да обосноват втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. М.. Има данни, че има напредък в този процес, но той не е в рамките на задоволителното и устойчивото, което законовата норма изисква.

В досието се съдържат данни за актуално и относимо към предмета на делото административно наказание

„писмено предупреждение“

(заповед

590/23.05.2025г.) за внасяне и държане на неразрешени предмети.

Горното изложение и съдържащите се в становищата и оценката констатации по въпросите относно поправянето на жалбоподателя, навеждат въззивния съд на извод, че данните от досието на ос.л. категорично не свидетелстват в насока на извод за поправяне, изискуем по смисъла на чл.70 ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1008 на състав на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.09.2025г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Р. М. М. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 1030/2016г. на ОС – Бургас от шестнадесет години и десет месеца “Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600336 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба, подадена лично от ос.л.Р. М. М., с която се оспорва правилността и законосъобразността на протоколно определение № 1008 на състав на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.09.2025г. по описа на същия съд, с което не е било допуснато условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 1030/2016г. на ОС – Бургас от шестнадесет години и десет месеца “Лишаване от свобода“.

В саморъчно изготвената частна жалба се изтъкват следните съображения: излежаване на 2/3 от присъдата; поправяне; награди (включително и домашен отпуск); участие в трудов и образователен процес.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок.

Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

С протоколно Определение по ЧНД № 1358/2025г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт 1 осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 4 години 2 месеца и 14 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, М. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното му наказание, е било изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

Окръжен съд – Варна обаче, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че не са налице доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС-Варна, намирайки нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 01.11.2012г. била на висока стойност (112 т.), като впоследствие се наблюдават спадове, достигащи оценка на риска от 43 т., последвани от покачвания. Към датата на последната оценка на риска от рецидив – 19.06.2025г. – е отчетена средна стойност на риска от 75 т. Т.е. действително се наблюдава занижаване на риска от рецидив, но не и в нужната степен, нито с нужната стабилност в положителна насока.

Изготвените становища от инспектор В.Д. от ИСДВР при Затвора – гр.

Варна, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали следните дефицитни зони – отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, умения за мислене, трудова заетост, управление на финансите, начин на живот и обкръжение (криминогенно). Посочено било, че е налице в известна степен осъзнаване и приемане на собствената вина и отговорност, но осъденият все още търси външно оправдателни причини за извършеното, като търси вина и в жертвата на престъплението.

Възприема се посоченото в частната жалба, че ос.л.М. участвал в образователни и трудови процеси и бил многократно награждаван. Това позитивно поведение обаче, било демонстрирано предимно в периода от 2012 до 2016г., преди осъденият да извърши започне да търпи актуалната си присъда. Съобразно посочените горе становища било заключено, че въпреки това, ос.л.М. не би могъл да предвиди последиците от своите действия, съответно негативния ефект, който би могъл да окаже върху предстоящите правни възможности. В становищата било посочено още, че представянето на осъдения в изпълнение на набелязаните по плана на присъдата цели и задачи би могло да се определи по-скоро като положително, но в недостатъчна към момента степен, предвид трудностите на ос.л.М. в разбирането и осмислянето на дефицитните зони. Като краен извод било заключено, че не били налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо М. с оглед постигане на целите, визирани в чл.36 от НК.