Решение № 2500 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110202507 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Б., с ЕИК *** срещу наказателно постановление №30/17.01.2024 г. на Началника на ГПУ-София към РДГП-АЕРОГАРИ - ГДГП - МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20 ал. 1 т. 1 вр. чл.

19 ал. 1 т.1 ЗЧРБ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

В жалбата се излагат подробни доводи, че са налице процесуални нарушения – непосочване в АУАН и НП на законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. И в двете е посочено, че са нарушени чл. 20 ал. 1 т. 1 вр. чл. 19 ал. 1 т. ЗЧРБ, но последната разпоредба е неприложима, тъй като „***” АД е превозвач, а същата създава задължения за чужденеците, който влизат или преминават транзитно през територията на РБългария, а не за превозвача. Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ предвижда задължение за превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, като тази норма е бланкетна и не дава яснота за правното основание. Твърди се нарушение на нормите на чл. 42 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН. Твърди се и недоказаност на нарушението, тъй като съгласно чл.20 от Регламент (ЕО) №562/2006 г.

1 вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхната националност, респ. нарушението е несъставомерно, защото лицето е пресичало външна граница на ЕС - влязло е в България от Париж, Франция. С Регламент (ЕО) №562/2006 г. е премахнато извършването на граничен контрол на лица, пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на ЕС. Моли се за отмяна на атакувания акт. Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт ***, която излага доводи за неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението по безспорен начин. Към момента на нарушението България не е била част от Шенгенско пространство не са съществували т.нар. вътрешни граници, като пътниците са подлежали на задължителна проверка, още повече, че паспорпът на пътника е изтекъл още през 2016 г. Моли съда да потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 17.11.2023 г. около 18.10 часа, в гр. София ГКПП- Аерогара София, контролните органи на въззиваемата страна извършили гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет FB432 от Париж за София.

Те установили, че жалбоподателят-ЮЛ след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на 2 лицето ***, роден на ***г., гражданство ***, паспорт на бежанец №***, издаден на *** г. от Франция и валиден до ****г., притежаващ разрешение за пребиваване във Франция №***, издадено от Франция, валидно до ****г., в качеството на превозвач е превозил лицето до Република България, без наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта. Лицето не е отговаряло на изискванията на чл. 8 ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6 ал. 1 т.А от Регламент (ЕС)2016/399.

На 19.12.2023 г. свидетелката А. Р. В., заемаща длъжността командир на отделение к ъ м ГКПП - Аерогара София съставила на дружествотожалбоподател АУАН №539/19.12.2023 г., след което на същата дата бил предявен на лицето Л. И.а Д. – деловодител, която го подписала с отбелязване, че възразява и иска административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Няма данни по делото жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентен орган, като в него нарушението е ясно и точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели, като е бил връчен на представител на ЮЛ. От пълномощно от 07.04.2014 г., /л.43 от делото/, е видно, че Л. И.а Д. на длъжност - деловодител е била надлежно упълномощена да представлява жалбоподателя пред РД "ГП" Аерогари София, с право да получава АУАН и НП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП намира, че в 3 процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както се твърди в жалбата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни – показания на свидетелите А. Р. В. и Н. И. К., като съдът счита за обективни, непротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло. В тази насока са и събраните писмени доказателства по делото.

Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.

Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ е категорична, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.

Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

Съдът намира, че безспорно се установи по делото, че на 17.11.2023 г., с полет полет FB432 от Париж за София е пътувал ***, роден на *** г., гражданство ***, паспорт на бежанец №***, издаден на ***г. от Франция и валиден до ***г., притежаващ разрешение за пребиваване във Франция №***, издадено от Франция, валидно до 19.07.2027 г.

Безспорно се установи, че *** е следвало да притежава валиден документ за пътуване, тъй като за него са били налице условията на чл. 19 ал.

1 т. 1 ЗЧРБ.

Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.

Не са предвидени изключения, при които чужд гражданин може да влезе на територията на страната без редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване.

4

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 3 от ДР на ЗЧРБ, "Паспорт или заместващ го документ за пътуване" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.

Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ са посочени случаите, при които не е необходима виза за влизане в страната ни, а именно не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.

Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съгласно Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, не е необходима виза, когато лицето притежава статут на бежанец или е без гражданство, какъвто е и настоящия случай, тъй като *** безспорно има статут на бежанец и притежава разрешение за пребиваване във Франция №***, издадено от Франция, валидно до *** г.

Към дата 17.11.2023 г. превозвачът-жалбоподател е бил длъжен да извърши проверка дали пътникът притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, преди да издаде превозен документ – билет и бордна карта.

Към момента на разглеждане на делото обаче са настъпили промени.

От 31.03.2024 г. България е част от Шенгенското пространство по въздух и вода, респ. отпадна контролът на въздушните и морските граници с държавите от Шенгенското пространство. И тъй като Република България е страна - членка на ЕС и вече членка на Шенгенското пространство по въздух, 5 респ. вече липсват вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) №399/2016 г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). В случая, пътникът *** каца на Летище София от страна членка на Шенген и не преминава паспортен контрол.

Като съобрази нормата на чл.3 ал.2 ЗАНН: ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, съдът следва да отмени обжалваното НП.

Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №30/17.01.2024 г. на Началника на ГПУ-София към РДГП-АЕРОГАРИ - ГДГП - МВР, с което на А. Б., с ЕИК ***, на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20 ал. 1 т. 1 вр. чл. 19 ал. 1 т.1 ЗЧРБ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6