Решение № 7243 от 28.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7243 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело № 20241100513339 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.06.2024г., постановено по гр.д. № 34998/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, са уважени предявените от М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. срещу М. П. Д. активно субективно съединените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ответницата е осъдена да заплати сумата от общо 6 198 лева – по 2 066 лева за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за лишаване от възможностт на ищците да ползват поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 213 кв.м., с административен адрес гр. София, район “Връбница”, ул. “********, при съседи: ***, ***, *** и ***, с номер по предходен план № 533, кв. 8 по плана на гр. София, м. Бул.

“Сливница”, заедно с построената е него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв. м., за периода от 21.11.2020г. до 23.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –23.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника М. П. Д., в 1 която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Поддържа, че когато къщата е била предоставена на нея и на мъжа, с когото съжителства, от бившия собственик С. Б., същата е била негодна за живеене, с течащ покрив, изпочупени стъкла и следи от огън по стените. Твърди, че още преди да придобие идеална част от правото на собственост върху имота, ищците са получили ключ от входната врата на къщата, а външната порта никога не се е заключвала. Във въззивната жалба са наведени доводи, че първооинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно е кредитирал показанията на доведените от ищците свидетели. Счита, че са формирани неправилни изводи относно обстоятелството, че външната врата на двора се заключва. Поддържа, че от показанията на свид. Б. се установява по несъмнен начин, че ищците са получили ключ от вратата на къщата още през 2018г. и в този смисъл ответницата не е препятствала възможността да ползват имота съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост. Релевира аргументи, че тя не е установила фактическа власт върху имота, надхвърляща правата на ищците. Напротив, ответницата е допускала насрещната страна да ползва имота. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на повторната експертиза, което според въззивницата е необосновано. Освен това сочи, че СРС не е обсъдил обстоятелството, че процесният имот е годен за живеене в резултат на ремонтите и грижите, които тя е полагала. Счита, че този факт е следвало да бъде съобразен при определяне размера на дължимото обезщетение. В противен случай би се стигнало до нарушаване на принципа за неоснователно обогатяване. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемите – М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я., оспорват въззивната жалба по подробно изложени съображения. Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Излагат, че по делото е установено по несъмнен начин, че фактическата власт върху съсобствения имот се упражнява единствено от ответницата. Освен това навеждат доводи, че процесният имот е с малки 2 размери и чисто функционално е невъзможно да бъде използван едновременно от тричленното семейство на ответницата и от ищците. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

С иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС разполага съсобственикът на една вещ, която се ползва изключително от друг съсобственик. Активната материалноправна легитимация на ищеца по този иск се обуславя от наличието на право на собственост върху вещта. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. А нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, в която е уреден принципът на недопустимост на неоснователното обогатяване, постановява, че когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/. съсобственост върху вещ; 2/. ползване на вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание – такова е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и 3/. писмена покана за заплащане на такова обезщетение от друг съсобственик – така Тълкувателно решение № 7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г. на ВКС, II ГО, решение № 3

80/24.02.2010г. по гр.д. № 102/2009г. на ВКС, IV ГО и др. Доказателствената тежест за установяване на всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС /ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик/ и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик.

Ищците са заявили твърдение, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 213 кв.м., с административен адрес гр. София, район “Връбница”, ул.

“********, при съседи: ***, ***, *** и

***, с номер по предходен план № 533, кв. 8 по плана на гр.

София, м. Бул. “Сливница”, заедно с построената е него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв. м., при квоти по 1/6 ид. част за всеки от ищците и ½ ид. част за ответницата. Излагат, че съсобственият имот се използва единствено и изцяло от М. Д., с което същата ги лишава от правото да ползват вещта съобразно притежаваните от тях квоти. Сочат, че с писмена покана ответницата е била поканена да заплаща обезщетение за ползата, от която ги е лишила за процесния период.

В отговора на исковата молба М. Д. е релевирала правоизключващи възражения, обосновани с твърдението, че не е препятствала правото на ищците да ползват имотите съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността. Поддържа, че през 2018г., т.е. още преди да придобие ½ ид. част от собствеността, е предоставила на ищците ключ от вратата на къщата, като вратата на двора никога не се е заключвала. Сочи, че след получаване на нотариалната покана ищците не са предприели никакви стъпки за ползването на имота.

По делото е установено въз основа на представеното удостоверение за 4 наследници от 26.09.2008г., че ищците са единствени законни наследници на М.Д.Я., починал на 02.12.2007г. и въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство притежават по 1/6 ид. част от правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 213 кв.м., с административен адрес гр. София, район “Връбница”, ул. “********, при съседи: ***,

***, *** и ***, с номер по предходен план

№ 533, кв. 8 по плана на гр. София, м. Бул. “Сливница”, заедно с построената е него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв.м. Ответницата М. Д. се легитимира като титуляр на правото на собственост върху останалата ½ ид. част от същия имот въз основа на договор за дарение на недвижим имот от 15.10.2019г., обективиран в нотариален акт № 129, том 13, рег. № 27302, дело № 2140/2019г. С решение по гр.д. № 59552/2020г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, влязло в законна сила на 23.07.2024г., е признато за установено по отношение на М. П. Д., че М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. са собственици на по 1/6 ид. част от правото на собственост на процесния имот въз основа на законово наследствено правоприемство, като на основание чл. 108 от ЗС М. Д. е осъдена да предаде на ищците владението на по 1/6 ид. част от описаните имоти. Препис от решението е прието като доказателство по делото във въззивното производство. Със същото решение М. Д. е осъдена на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. сума в размер на по 416, 67 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищците са били лишени от правото да ползват съсобствения между тях и ответницата поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 213 кв.м., с административен адрес гр. София, район “Връбница”, ул. “********, при съседи: ***, ***, *** и ***, с номер по предходен план № 533, кв. 8 по плана на гр. София, м. Бул.

“Сливница”, заедно с построената е него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 56 кв.м., за периода от 09.07.2020г. до 23.11.2020г.

С приетото като писмено доказателство по делото, влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 59552/2020г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, със сила на пресъдено нещо между страните са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС за предходен период от време. Въз 5 основа на останалите доказателства по делото се установява, че тези предпоставки са налице и за исковия период. Установено е, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти при посочените в исковата молба квоти – по 1/6 ид. част за ищците и ½ ид. част за ответницата. На 09.07.2020г. ищците са връчили на М. Д. нотариална покана, с която са поискали осигуряване на възможност да ползват имотите съобразно собствените им идеални части от него, като е посочено, че при непредоставяне на ползването, се претендира заплащане на обезщетение за ползването на тяхната идеална част от имотите. Роля на такова писмено искане, каквото изисква чл. 31, ал. 2 от ЗС, има и исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 59552/2020г. по описа на СРС, ГО, 90 състав. Ответницата не оспорва обстоятелството, че осъществява еднолично и изцяло фактическа власт върху съсобствената вещ, респективно, че ползва изцяло същата, а и същото е установено с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 59552/2020г. по описа на СРС, с което е уважен предявеният срещу М. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Релевирала е възражение, че не е препятствала възможността на ищците да използват съсобствената вещ според притежаваните от тях права, чрез предоставянето на достъп – предаването на ключ от входната врата на къщата, осъществено още през 2018г. Настоящият съдебен състав счита оспорването за неоснователно по следните съображения: