Определение № 25426 от 11.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25426 гр. София, 11.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110121699 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 11.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 21699/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Подадена е искова молба от В. Я. Г. срещу Н. С. С. и И. С. С., като се твърди, че страните били съсобственици на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр.

............, представляващ имот с идентификатор ***, със застроена площ от 79,53 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, апартамент № 76, от две страни двор, при съседи имоти с идентификатори:

***. 76, ***, под обекта: ***, над обекта

***, заедно с мазе № 15, с площ от 3 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 14, и коридор, заедно с 2,414 % ид. части от общите части и ид. части от правото на строеж върху мястото държавна земя. Поддържа, че е придобила 1/2 ид. ч. от имота по силата на договор за издръжка и гледане, а ответниците имали по 1/4 ид. ч. в съсобствеността на имота, които били придобили имота по дарение. Навежда доводи, че с ответниците не можели да постигнат съгласие за подялба на имота, като не била допускана в последния. Иска допускане извършването на делба на имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. С.

С., като се сочи, че имота е бил СИО, която е била прекратена, поради прекратяването на брака на родителите му. Поддържа, че с другия ответник били придобили идеалната част на майка им ............ С.а по дарение. Навежда доводи, че не били отправяни претенции от ищцата за ползването на имота, съответно ищцата не била допускана до имота. Прави искане за включване на недвижим имот в делбата, а именно: УПИ XI-376, по плана на село ................ с площ от 408 кв. м., ведно със застроената в този имот полумасивна стопанска 1 сграда на един етаж, със застроена площ от 10 кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 26 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 50 кв. м., като развива съображения за наличието на съсобственост между страните която била по 1/4 ид. част за двамата ответници и 1/2 ид. част за ищцата. Иска извършването на съдебна делба на посочените имоти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. С., като сочи, че ищцата, която била негова леля до момента на била отправяла претенции досежно имота, чиято делба искала и достъпът й не бил възпрепятстван. Поддържа, че е налице съсобственост. Навежда доводи, че договорът по силата на който ищцата била придобила идеална част от имота бил нищожен, поради липсата на основание, противоречие с добрите нрави и липсата на съгласие. Излага съображения, че досежно нищожността е налице висящ правен спор по друго дело, което обосновава подробно. Прави искане за спиране на настоящото производство. Евентуално да извършване на делбата, като се съобрази произнасянето по твърдяното преюдициално производство.

С насрещна искова молба от във връзка с искането по чл. 341, ал. 2 ГПК от 07.10.2024 г., ответниците Н. С. и И. С. са предявили иск за делба на недвижим имот, а именно УПИ XI-376, по плана на село ................ с площ от 408 кв. м., ведно със застроената в този имот полумасивна стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 10 кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 26 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 50 кв. м., при съседи на поземления имот: улица о. к. 14-16, улиса с о. к. 16-17, УПИ X3 7 6 , У П И IX-376, всички от кв. 41 по регулационния план на ............., като развива съображения за наличието на съсобственост между страните която била по 1/4 ид. част за двамата ответници и 1/2 ид. част за ищцата. Като с уточнителна молба е посочено, че искането е такова по чл. 341, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба, като се твърди, че не оспорва факта, че имота описан в насрещната искова молба може и следва да бъде включен в делбата. Поддържа, че не възразява срещу така посочените квоти.

С Определение от 05.02.2025 г., съдът е приел и включил в делбата за съвместно разглеждане при условията на чл. 341 ал. 2 ГПК насрещни искове за делба с правно основание чл. 34 ЗС на недвижими имоти от Н. С. и И. С. , а именно УПИ XI-376, по плана на село ................ с площ от 408 кв. м., ведно със застроената в този имот полумасивна стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 10 кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 26 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 50 кв. м., при съседи на поземления имот: улица о. к. 14-16, улиса с о. к. 16-17, УПИ X-376, УПИ IX-376, всички от кв. 41 по регулационния план на ............., като развива съображения за наличието на съсобственост между страните която била по 1/4 ид. част за двамата ответници и 1/2 ид. част за ищцата.

Съдът, като взе предвид становището на страните намира следното от правна страна:

С Определение № 19/06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1319/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир е върната искова молба с вх. № 5756/20.11.2024 г., подадена от Н.

С. С. и И. С. С. срещу ............., касаеща имота в ..............

Постъпило е Определение № 266/24.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 149/2025 г. по описа на ОС – гр. Перник, с което потвърдено Определение № 19/06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1319/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир. Определението на въззивна съд е влязло в сила на 24.04.2025 г.

По делото е приложена искова молба с вх. № 360628/11.11.2024 г., подадена от Н. С.

С. и И. С. С. срещу .................. с която се оспорва, като нищожен договор от 01.08.2022 г., обективиран в нотариален акт № 24, том CXLIV, нот. дело № 57296/01.08.2022 г., касаещ прехвърлянето на 1/2 ид. част от Апартамент, находящ се в гр. .............

2

От Писмо с изх. № 46765/30.04.2025 г. от СРС, 142-ри състав по гр. д .№ 67016/2024 по описа на 142-ри състав се изяснява, че пред него е висящ правен спор досежно посочена по-горе искова молба, като съдебното производство е на етап размяна на книжа.

В о. с. з. от 09.06.2025 г. е представена и частна жалба, която се твърди да е подадена по електронен път срещу определението на ОС – гр. Перник.

Предвид гореизложеното, досежно направеното искане за спиране на производство, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за спиране на делото поради връзка между делата (преюдициалност на едното дело спрямо другото). Следователно, производствата се отнасят едно към друг в съотношение на обуславящо към обусловено, като образуването на производствата, респ. предявяването на иска, съгласно правилото на чл. 125 ГПК е без значение в темпорално отношение, както е без значение характерът на обуславящото дело, следователно то може да е гражданско, административно или наказателно, като от значение е между страните да се формира сила на пресъдено нещо по отношение на определен факт или право (правоотношение) – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е предпоставено от преценка на съда, пред който е висящо производството, за това дали между същите страни в същия или друг съд е налице производство, чийто изход е от значение за изхода по делото – независимо дали се касае за преценка на обуславящ факт (арг. чл. 124, ал. 4 ГПК), или право. Именно тъй като се касае за преценка на съда, делото не спира по силата на закона, а спирането е следствие от съдебен акт, който има за правна последица временна забрана за развитие на производството, тоест за извършване на процесуални действия. С други думи, временно процесуалните правоотношения между страните и съда се запазват такива, каквито са съществували към момента на спирането, без да е налице възможност за развитие на динамичния фактически състав на гражданския процес като система от правоотношения. Докато производството е спряно, извършените процесуални действия са недопустими и като такива, ако са извършени, следва да бъдат обезсилени. Ето защо спирането на производството се явява отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск (в процесуален смисъл) – т. нар. процесуална пречка, която не позволява развитието на процесуалните правоотношения, респ. постановяването на краен съдебен акт.

Целта на спирането в разглежданата хипотеза е зачитане на силата на пресъдено нещо, която би се формирала по преюдициалното (обуславящото) дело, която ще трябва да бъде зачетена в отношенията между страните по обусловеното делото. По този начин антиципирано се предотвратява наличието на основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК– аналогично чл. 231 ГПК (отм.) – в какъвто смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК.

През призмата на т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, в която е изяснено, че „Налице е фактическият състав на чл.

303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са 3 разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.“.

С оглед застъпеното в Тълкувателното решение № 7 от 31.07.2017 г. трябва да се приеме, че преюдициално ще бъде и онова производство, в което се съдържа имплицитно или експлицитно произнасяне по въпрос, който се включва в предмета на иска по обусловеното дело.