Определение № 103 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Перник, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500002 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 32701/02.12.2025 г. по описа на Регистратура на РС-Перник, подадена от „У. Е. У.“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление ***, Н1095, Будапеща, Унгария, чрез адвокат К. И. от САК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5694/26.11.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 7850/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати на заявителя С.Н.Р. ЕГН: ********** сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят излага съображения, че адвокатското възнаграждение е същото е прекомерно завишено, поради което и моли издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да бъде отменена в частта й за разликата над сумата от 240 лв. до присъдения размер от 480 лв. Моли окръжния съд да отмени заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част и определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по жалбата С.Н.Р. чрез адвокат В. В. Ч.-М. от ВАК е подала отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение. Излага съображения за дължимост на разноските и че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Ч.гр.д.№7850/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на С.Н.Р. ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „У. Е. У.“ ЛТД, което заявление е било уважено от съда с разпореждане 1

22189/26.11.2025 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5694/26.11.2025 г., съгласно която длъжникът У. Е.

Унгария Црт., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество, регистрирано в Унгария, вписано в Регистъра на дружествата под номер 01-10-140174, законен представител Я. П., действащо на територията на Р България, чрез „У. Е.

УНГАРИЯ Црт. –клон България ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление:

**********, е осъден да заплати на кредитора С.Н.Р. ЕГН: ********** сумата: 488,96 лева, представляваща главница - Представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет и пристигане в крайна дестинация с над 3 часа по-късно, ведно със законната лихва за период от 25.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева, държавна такса в размер на 21,25 лева.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, с твърдение, че е платил задълженията, поради което на заявителя с разпореждане от 17.12.2025 г. са дадени указания по чл. 414а, ал. 3 от ГПК.

В указания тридневен срок заявителят е подал молба, в която изразява становище, че приема плащането, извършено от длъжника на сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение.

Към момента на изпращане на делото на въззивната инстанция липсва произнасяне на заповедния съд по възражението и постъпилото становище съгласно чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК.

В чл. 414а, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е предвидено, че длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, може да възрази, с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като представи доказателства за това, както и той може да оспори и присъдените разноски.

Производството по чл. 414а от ГПК, макар да е част от заповедното, има своя самостоятелност и специфики. В него именно се осъществява целта на заповедното производство - да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно.

Това "произнасяне" на съда предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка твърденията на страните и преценка на ангажираните доказателства. След като е образувано производство по чл. 414а от ГПК, компетентен да се произнесе по претенциите както главни, така и акцесорни, е единствено заповедният съд по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК, като нормата на чл.

414а, ал. 5 ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя. По възражението по чл. 414а от ГПК заповедният съд се произнася съобразно процесуалното поведение на заявителя – 2 по чл. 414а, ал. 5, изр. 1-во от ГПК - ако не е подал становище и по чл. 414а, ал. 5, изр.

2-ро от ГПК, ако е подал становище.

Конкретно за разноските е въведено изрично правило - чл. 414а, ал. 3 от ГПК, указващо възможността на длъжника именно тук да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на разноските на заявителя - за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски. Следователно на основание чл.

414а, ал. 3 от ГПК длъжникът може да сезира заповедния съд за преразглеждане на въпроса за разноските по заповедта, като произнасянето на последния по реда на чл.

414а, ал. 5 от ГПК е обуславящо за преценката налице ли е предмет на евентуално подадената частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК. Правата си в тази част длъжникът следва да упражни в рамките на производството по чл. 414а от ГПК, а не по реда на чл. 413 от ГПК, която е обща и приложима в останалите случаи. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на постановеното от заповедния съд по чл. 414а, ал. 5 от ГПК.

Поради това при подадено възражение по чл. 414а от ГПК и проведена процедура по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК.

В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение.

От изложеното следва, че частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК има предмет, само когато заповедният съд не е сезиран по друг, предвиден от закона ред, в който на разглеждане подлежи и въпроса за разноските по заповедта за изпълнение. Нормата на чл. 414а от ГПК е приета и е влязла в сила след постановяване на задължителните указания дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС – ДВ бр. 86 от 2017 г., но настоящия състав счита, че горните указания и направения въз основа на тях извод са относими и към нейното приложение. Това е така, тъй тя предвижда още една възможност на длъжника да оспори пред заповедния съд дължимостта на вземането по заповедта, но не поради несъществуването му, а поради плащането му в срока за доброволно изпълнение, като с възражението, той може въпреки признанието и плащането, да наведе оплакване за недължимост разноските, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски. С оглед изложеното съдът намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 5, изр. второ от ГПК по възражението на 3 длъжника, в т. ч. за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски, и по постъпилото становище на заявителя. При връщане на делото на РСПерник следва да се извърши преценка относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК дали в диспозитива на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не е допусната очевидна фактическа грешка, като разноските за адвокатско възнаграждение са присъдени в полза на заявителя, а не, както е поискано със заявлението, в полза на адвокат В. В. Ч.-М. от ВАК, личен номер на адвокат ***, на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 2/2026 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за произнасяне по реда на чл. 414а, ал.

5, изр. второ от ГПК по възражението на длъжника „У. Е. У.“ ЛТД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4