Определение № 31124 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31124 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110116400 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Д. А. и С. Д.

А., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7355/2025 г. по описа на РС – Русе.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС:

„Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство“.

Предвид допълнението на чл. 415, ал. 1 ГПК, извършено с ДВ, бр. 100/2019 г. /т.е. след постановяване на цитираното тълкувателно решение/, предпоставките, при които заповедният съд дава указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и по отношение на които исковият съд извършва самостоятелна преценка за наличието им като условие за процесуална допустимост на предявения установителен иск, вече са две – да е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Извършвайки дължимата самостоятелна преценка за допустимост на предявените по 1 реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, настоящият исков съд намира следното:

В случая съдът в заповедното производство е дал указания до заявителя за предявяване на искове срещу длъжниците за вземанията му по заповедта по чл. 410 ГПК, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда две предпоставки – връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събиране по предвидения в нея ред и удостоверяване от връчителя на данни, че длъжникът не живее на адреса, като само при кумулативното им наличие се препятства влизането на заповедта в сила, т.е. получава се ефект като този на подадено в срок възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Така е, защото от обстоятелството дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал следват различни правни последици. В случай че той живее на адреса, връчването се приема за редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК стартира теченето на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Само в случай че адресатът не живее на адреса, е налице основание за приложение на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно даване на указания на заявителя да предяви исковете си по реда на чл. 422 ГПК.

В случая се установява от материалите по заповедното дело, че е извършено залепване на уведомление до двамата длъжници за заповедта за изпълнение на посочения в заявлението техен адрес, съвпадащ с техните настоящ и постоянен адрес, като са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Следователно заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Липсва обаче втората кумулативна предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на длъжника С. Д. А. – събиране и удостоверяване от връчителя на данни, че този длъжникът не живее на адреса. В случая връчителят е посочил точно обратното – че длъжникът С. Д. А. живее на адреса, а това изключва приложението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на него. Тази разпоредба е правилно приложена единствено по отношение на другия длъжник, за когото е установено, че не живее на адреса.

По изложените съображения съдът намира, че настоящото исково производство за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е частично недопустимо – по отношение на ответника С. Д. А., защото заповедта е влязла в законна сила по отношение на него на 13.06.2026 г. – с изтичане на започналия да тече на 12.05.2026 г. /съгласно чл. 47, ал. 5 вр. ал. 2 ГПК/ срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо производството следва да бъде частично прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 16400/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – по отношение на предявените срещу С. Д. А. искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Препис от настоящото определение след влизането му в законна сила да се изпрати за сведение по ч. гр. д. № 7355/2025 г. по описа на РС – Русе.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3