Решение № 74 от 15.04.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500046 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от К. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, със съгласието на неговата майка Ц. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. Р. И. - *АК, срещу решение № 1019/28.11.2024 год. по гр.д. 1166/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от К. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** със съгласието на законния си представител Ц. А. С., ЕГН ********** срещу „Екотектпродукти” ООД /неправилно отразено в решението като ЕООД, тъй като в хода на процеса е настъпила промяна в правноорганизационната форма на дружеството/, ЕИК 204827540, с адрес в гр. С., ж.к. „И. В.”, ул. „Я. В.”, блок **, представлявано от управителя К. И.

С. според ТР към датата на подаване на исковата молба и от В. Е. В. и С. К. С. след 25.03.2024 год., искове с правно основание в чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие с чл.129, ал.2 от СК, при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие с разрешението, дадено от Софийския районен съд по реда на чл.130, ал.3 от СК и при условие на евентуалност иск за обявяване на договора за покупко-продажба за недействителен, като сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл.40 от ЗЗД или при условие на евентуалност - по чл. 38 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор 1 за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт ********************************** на С. А., нотариус в район на действие Районен съд - Несебър, рег. № *** на НК, като неоснователни. Осъден е К. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** със съгласието на законния си представител Ц. А. С., ЕГН ********** да заплати на „Екотектпродукти" ООД, ЕИК 204827540, с адрес в гр. С., ж.к. „И. В.", ул. „Я. В.", блок **, представлявано от управителите В. Е. В. и С. К. С. разноски по делото в размер на 2000 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при необоснован извод на окръжния съд, че при продажбата на процесния имот, бащата на ищеца в качеството му на негов представител по закон, е действал в негов интерес. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелствата, че таксите за обучението на ищеца са платени преди продажбата на имота, че посочената продажна цена не ги покрива, както и, че бащата като представител на ищеца е продал на дружеството, чиито едноличен собственик е и друг имот находящ се в с. Д. д., общ. Т., обл. Л.

Твърди се, че бащата е продал цялото имущество на детето, като получените пари не са използвани за покриване на нуждите на детето, а за други цели.

Твърди се, че при сключване на договора за покупко-продажба, поради противоречивите интереси на детето и на неговия баща е следвало на осн. чл.129, ал.2 от СК да се назначи особен представител, който да представлява детето, което не е направено. Сочи се, че по същите искови претенции заявени за имота в село Дълбок дол, е постановено решение, с което договорът за покупко-продажба е признат за недействителен на осн. чл.40 от ЗЗД. Цитирани са мотивите към решението на ОС-Ловеч. Твърди се, че поради нарушение на чл.129, ал.2 от СК сключеният договор е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Сочи се също, че даденото от районния съд разрешение за продажба на процесния имот е при различна фактическа обстановка, тъй като продажбата не е станала при определените в решението условия за заплащане на продажна цена от 40 000 евро, а е извършена при много по- ниска цена, което е в противоречие с чл.130 от СК и нарушава интересите на детето. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените обективно съединени искове, както и за присъждане на съдебните разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Към въззивната жалба са приложени за сведение копия от невлезли в сила съдебни решения по гр.д.№332/2021 год. по описа на ОС-Ловеч и по в.гр.д.№ 484/2023 год. по описа на АС-Велико Търново.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Екотектпродукти“ ООД, ЕИК 204827540 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул.“Позитано“ № 34 ет.3, представлявано от управителя С. К. С., чрез процесуален представител адв.Н.

К.-АК-Бургас, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че в подкрепа на това, че майката е заплащала такси за обучението на детето не са представени доказателства, а от представеното от ответника удостоверение се установява, че към датата на смъртта на бащата всички такси в полза на училището на детето за пълното му обучение до 12-ти клас са били платени, поради което соченото във въззивната жалба в този смисъл е невярно. Сочи се, 2 че от представеното извлечение от сметка на бащата се установява, че сумата от общо 67 625,23 лв. е била платена на училището след продажбата на процесния имот. Твърди се, че представените с въззивната жалба решения на ОС-Ловеч и на АС-Велико Търново касаят друг имот, който не е продаден при аналогична хипотеза, поради което не следва да се вземат предвид при разрешаване на настоящия спор, още повече, че тези решения не са влезли в сила. Изложени са и съображения за погрешно възприемане от въззивната страна на мотивите към решенията на ОС-Ловеч и АС-Велико Търново.

Твърди се, че оплакването в жалбата се свежда до това, че решението е в противоречие с чл.129, ал.2 от СК, поради което на осн. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе само по това възражение, за което се сочи, че е неоснователно. Изложени са аргументи в подкрепа на изводите на окръжния съд за неоснователност на всеки един от предявените искове.

Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по четири обективно съединени иска, както следва: главни искове с правни основания в чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие на процесната сделка с чл.129, ал.2 от СК, при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие с разрешението, дадено от Софийския районен съд по реда на чл.130, ал.3 от СК и при условие на евентуалност, ако горните искове за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на сделката бъдат отхвърлени, са предявени – евентуален иск за обявяване на договора за покупко-продажба за недействителен, като сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл.40 от ЗЗД или при условие на евентуалност - недействителен по чл. 38 от ЗЗД при извършено договаряне на представителя на ищеца сам със себе си.

В исковата молба подадена от непълнолетния К. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** със съгласието на неговата майка Ц. А. С., ЕГН ********** срещу „Екотектпродукти“ ЕООД, чиято организационна форма в хода на процеса е променена от ЕООД на ООД, ЕИК 204827540, с адрес в гр. София, ж.к. „И. В. “, ул. „Я. В.“, блок **, се иска от съда да прогласи за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № **************************** на С. А., нотариус в район на действие Районен съд - Несебър, рег.№ *** на НК, поради противоречие със закона, на четирите основания посочени по-горе. Сочи се, че процесният имот е придобит от ищеца чрез покупко-продажба през 2007 год. за цена от 30 000 лв. платена чрез дарение от баба му С. Г. С. Твърди се, че при сделката по покупко-продажба на процесния имот на 14.05.2019 год., бащата и законен представител на ищеца, е представлявал едновременно малолетния си син в качеството му на продавач и дружеството-купувач като негов управител, поради което е било налице противоречие в интересите на детето и на неговия баща, а като не е бил назначен особен представител на детето, е нарушена разпоредбата на чл.129, ал.2 от СК и сделката е нищожна поради нарушение на закона на това основание. Този иск е предявен като 3 главен съгласно уточнение на исковата молба /л.74/. Като първи евентуален иск е предявен иск за прогласяване на сделката по покупко-продажба за нищожна поради противоречие със закона – чл.130, ал.3 от СК, тъй като е извършена в отклонение от даденото разрешение. Твърди се, че районният съд е дал разрешение за сделката при продажна цена от 40 000 евро, а имотът е продаден за по-ниска цена - 45 365 лв., поради което за цената, на която е сключена сделката, не е дадено разрешение от районния съд. Евентуално се твърди, че сделката е недействителна, тъй като договорът за покупкопродажба е сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД - не за покриване на негови нужди, а договорената твърде ниска цена не е реално платена, както и, че е евентуално нищожна на основание чл. 38 от ЗЗД при договаряне на представителя по закон на ищеца-продавач - негов баща, със себе си, и като представител по закон на дружеството-купувач.

Ищецът поддържа исковите претенции, моли за уважаване на исковете в поредността, в която са заявени, ангажира доказателства.

Видно от представения по делото акт за смърт, бащата на ищеца и едноличен собственик на капитала на „Екотектпродукти“ ЕООД-София, ЕИК 204827540, К. И. С. е починал на **.**.**** год., като негови наследници по закон са С. К. С. - дъщеря, И. К. С. - дъщеря, С. К. С.- син и ищецът по делото К. К. С.- син. На осн. чл.157, ал.1 от ТЗ, тъй като наследниците на едноличния собственик на капитала са поискали продължаване на дейността на дружеството, производството по делото е било спряно от окръжния съд до извършване на съответните промени и вписването им в търговския регистър /ТР/. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние, след вписани промени в

ТР на

25.03.2024 год., е променена правноорганизационната форма на дружеството и считано от този момент същото е „Екотектпродукти“ООД-София, ЕИК 204827540, със съдружници С. К. С., И. К. С. и С. К. С. и управители В. Е. В. и С. К. С.

След възобновяване на производството от окръжния съд и предоставяне на възможност на ответното дружество за становище по предявените искове, е постъпил отговор на исковата молба от „Екотектпродукти“ООД-София, ЕИК 204827540, чрез процесуален представител упълномощен от актуалните управители на дружеството - адв.Н. К. Предявените искове са оспорени.

Посочено е, че след развода на родителите, упражняването на родителските права по отношение на ищеца са били предоставени на бащата К. И. С. Бащата задоволявал всички нужди на сина си от грижа и издръжка, а като родител упражняващ родителски права е представлявал сина с в процесната сделка след изпълнение на изискванията на закона - получено разрешение по чл.130, ал.3 от СК за сделката от районния съд. Твърди се, че поведението на майката на ищеца Ц. С.-даваща съгласие за завеждане на исковата молба по делото, която след развода макар и трудоспособна е получила от бащата издръжка в размер на 20 000 лв., сумата от 6000 лв. за наем на жилище и собствеността върху лека кола „Мерцедес“, е недобросъвестно предвид изложените в исковата молба неверни обстоятелства. Твърди се, че сделката е в съответствие с разрешението дадено от районния съд, като се сочи, че в това разрешение няма отразена продажна цена, на която да бъде продаден имота.

Твърди се също, че интересът на детето е преценен от районния съд към момента на даване на разрешението и след като той е разрешил продажбата, 4 твърденията за противоречие с интересите на детето са несъстоятелни, а исковете за нищожност поради противоречие със закона относно нарушения на чл.129 и чл.130 от СК са неоснователни. Оспорено е твърдението, че купувачът по сделката не е платил цената. Твърди се, че тя е платена по банков път и това е отразено в нотариалния акт, като паричната сума е използвана за нуждите на детето, както е посочено в даденото от районния съд разрешение, а именно - за заплащане на вноските в училището, в което учи детето, които са били платени за пълния курс на обучение до завършаването, от бащата преди смъртта му. Оспорено е наличието на субективния елемент по чл.40 от ЗЗД намерението за увреждане на ищеца при сключване на сделката. Сочи се, че процесният имот е придобит на ниска цена през 2007 год. от детето, от дружество - еднолична собственост на бащата, а в нотариалния акт е посочено, че продажната цена от 30 000 лв. ще бъде платена от бабата на детето, но тя никога не е била платена. Това и обстоятелството, че докато е бил жив бащата е покривал всички нужди на ищеца, се сочат като аргументи в подкрепа на твърдението за липсата на субективен елемент - намерение за увреждане на детето. Твърди се също, че предвид даденото разрешение от районния съд за извършване на сделката, е налице съгласие по смисъла на чл.38 от ЗЗД. Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.