Решение № 2 от 05.01.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 94/2023
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- Янита Димитрова Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.10 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11(1), т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№2 гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20231800900094 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ - „О.“ АД, с ЕИК ********* е предявил срещу Р. В. П. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“Р.“ № 57, Софийска област следните обективно съединени при условията на евентуалност искове –
1 . главен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника в общ размер на 31 479.31 лева, от които:
- 28 071.75 лева – главница по договор за банков потребителски кредит № 1908282608587194 от 04.09.2019 год., сключен между „Р. (Б.)” ЕАД и Р. В. П. като кредитополучател, от която: а/ 4 598.75 лева – редовно падежирала главница за периода от 15.02.2021год. до 15.10.2022 год. и б/ 23 473 лева – предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на изискуемостта 08.11.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата от 28 071.75 лева, считано от 29.12.2022 год. - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й заплащане;
- 3 407,56 лева – лихви по договора, от които: а/ 2 410.62 лева – редовна възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.02.2021год. до 07.11.2022 год.; б/ 710.05 лева – лихва за забава върху редовно падежиралите главници, начислена за периода от 15.02.2021год. до 07.11.2022 год.;
1 в/ 286.89 лева – лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 08.11.2022 год. до 21.12.2022г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20221840101214/2022 год. на РС – И.;
2. евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ – в случай на частично отхвърляне на главния иск поради липса на предсрочна изискуемост на вземането или поради недопустимост на иска, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
- 23 472 лева – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 04.09.2019 год., сключен между„Р. (Б.)” ЕАД и ответника по делото, с дата на настъпване на изискуемостта 08.11 2022 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
- главница по месечни вноски с падежи от 15.11.2022г. до датата на връчване на исковата молба на ответника.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 20221840101214/2022 год. на РС – И..
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за банков потребителски кредит № 1908282608587194 от 04.09.2019 год. е предоставил на Р. В. П. банков кредит в размер на 31 412.70 лева. Срокът за издължаване на кредита бил договорен на 120 месеца, т.е. до 15.09.2029г. Месечната вноска била в размер на 340.91 лева и била дължима на 15 – то число от месеца.
Ищецът излага още в исковата си молба, че процесния кредит се олихвявал през първите 12 месеца с фиксирана годишна лихва в размер на 5.50%, а след изтичането на този срок - с променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.370 пункта.
Изложено е още в исковата молба, че съгласно клауза 4.2. Референтният лихвен процент, използван за определяне на лихвата, бил лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над три до 6 месеца от домакинства в български левове, съгласно лихвената статистика на БНБ „Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и домакинства", а при промяна - в аналогична лихвена статистика на БНБ, която включвала депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца, в официалната парична единица в Б. от лихвена статистика, обявявана на интернет страницата на БНБ www.bnb.bg. наричан за краткост „Средносрочен лихвен процент по статистиката на БНБ.
Твърди се от ищеца, че договореностите му с ответника включвали и неустоечно съглашение - клауза чл. 4.5 от Договора за наказателна надбавка към лихвата (наказателна лихва) - с което предварително и отнапред страните определили размера на обезщетението 2 за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на длъжника за пълно или ненадлежно изпълнение на задължението).
Банката сочи, че поради непогасяване в срок от ответника на месечна погасителна вноска с падеж 15.02.2021г. и следващите до 15.10.2022г., ответникът бил изпаднал в забава.
Твърди се още от ищеца, че съгласно чл.9.2 от Договора и във връзка чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, е упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което било сведено до знанието на кредитополучателя, до който било изпратено Уведомление с изх. № 001-59511 от 04.11.2022г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението било връчено на ответника на 08.11.2022г. Кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на същата дата.
Ищецът заявява, че подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за исковите суми, като в полза на банката била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20221840101214/2022 год. на РС – И..
Посочено е в исковата молба, че ответникът възразил в срок срещу издадената заповед за изпълнение и с разпореждане от 07.04.2023г. РС-И. уведомил ищеца, че следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
Сочи се още в исковата молба, че „О.Б.Б." АД с ЕИК ********* е правоприемник на „К.Б.С.Б. Б." ЕАД, на основание вливане, като преобразуването било вписано в Търговския регистър под № 20230410143009.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея не са връчени на ответника, тъй като същият не е открит на адреса посочен в исковата молба. Независимо от това обстоятелство на 10.07.2023г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от Р. В. П., чрез адв. Р.-В. от САК. Видно от същия ответникът има нов адрес в гр.С..
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Р.-В. оспорва предявените искове, като неоснователен – главният и недопустим - евентуалният.
Ответникът твърди в отговора на исковата молба, че договорът за кредит е подписан без представителна власт на подписалите го за банката лица. Същите лица, подписали договора за кредит нямали качество на представляващи банката, тъй като не били вписани като такива в търговския регистър, поради което всички твърдени уговорки между страните били нищожни и като минимум недоказани в настоящото производство.
Изложено е още в отговора на исковата молба, че съгласно чл. 22 от ЗПК, при неспазване на изискванията на чл.11(1), т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 относно спазване на реквизитите на договора за кредит, който трябвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на 3 погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“.
Неизпълнението на това изискване правело договора недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК и водело до предвидените в чл. 23 от ЗПК правни последици.
Твърди се, че предсрочна изискуемост не е настъпила по процесния договор.
Договорът бил подписан при условията на неравноправие и в противоречие с чл.143, ал.2 от ЗЗП като изцяло било наложено на потребителя да подпише клаузите без да има възможност да се запознае с тях преди подписването му в противоречие с чл. 143, ал.2, т. 10 от ЗЗП.
Ответникът прави и възражения за неравноправност на клаузите, отнасящи се до едностранното формиране и променяне на лихвения процент по кредита, а от там и за значително завишаване на ежемесечните вноски самоволно от страна на банката.
В частност твърди, че неравноправни са клаузите на чл.4.2; чл.4.2.1; чл.4.2.1.1; чл.4.2.3; чл.4.2.3.1; чл.4.3; чл.4.5; чл.9.1; чл.9.2; чл.4.6; чл.4.8; чл.4.9; чл. 4.10; чл.5.2 от Договора за кредит.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, както и за съобразяване на възраженията за недопустимост на евентуалния иск.
Претендира за направените по делото разноски.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за потребителски кредит № 1908282608587194 от 04.09.2019г. е, че същият е бил сключен между Р.Б. Б. ЕАД / кредитор / и ответника по делото /кредитополучател/.
Видно е от договора за банков кредит, че страните са договорили на ответника по делото да бъде отпуснат кредит в размер на 31 412.70 лева, като срокът за погасяването на задълженията по потребителския кредит да е до 15.09.2029г. – чл.1 от Договора.
В договора за кредит страните са договорили размера на дължимата лихва и начина на нейното определяне. Видно от договора е, че процесния кредит се олихвява през първите 12 месеца с фиксирана годишна лихва в размер на 5.50%, а след изтичането на този срок - с променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.370 пункта.
Съгласно клауза 4.2. Референтният лихвен процент, използван за определяне на лихвата, е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинства в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ „Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства", а при промяна - в аналогична лихвена статистика на БНБ, която включвала депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца, в официалната парична единица в Б. от лихвена статистика, обявявана на интернет страницата на БНБ www.bnb.bg. наричан за краткост „Средносрочен лихвен процент по статистиката на БНБ.
4
Съгласно клауза чл. 4.5 от Договора страните са се съгласили за дължимостта на наказателна надбавка към лихвата (наказателна лихва) в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане на забавените задължения, с което предварително и отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на длъжника за пълно или ненадлежно изпълнение на задължението).
След констатирано от банката преустановено от кредитополучателя плащане на дължими по кредита месечни вноски след 15.02.2021 год., ищецът изпратил до кредитополучателя уведомително писмо с изх. № 001-59511, с което го уведомил, че по кредита е допуснато просрочие за главница и лихви в общ размер на 31 078.53 лева към 04.11.2022г., които следва да бъдат заплатени незабавно, тъй като банката обявява кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.60, ал.2 от ЗКИ. Писмото е връчено на ответника на 08.11.2022 год. и между страните не е спорно, че предсрочната изискуемост на кредита е била осчетоводена от банката – ищец на същата дата.
Въз основа на извлечение от счетоводни книги – документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е искал със заявление вх. № 5690/30.12.2022 год. /депозирано пощата на 29.12.2022г./ по описа на РС – И., издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя по процесния договор за банков кредит за заплащане сумите посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, като заповед за изпълнение и изпълнителен лист са му били издадени в производството по ч.гр.д. № 1214/2022 год.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение от ответника по делото.
По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – И. е указал на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по договора за кредит, което той сторил с настоящата искова молба вх. № 4444/29.05.2023 год. по описа на СОС.