Решение № 47 от 03.11.2021, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Нови пазар, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Валентина Хр. Великова като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20213620200376 по описа за 2021 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Ф. Ф. В. от гр. К. оспорва НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр. Шумен, като сочи, че в него са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон.

Жалбоподателят сочи, че нарушението не било описано пълно, ясно и точно от фактическа страна, което било нарушение на чл. 42, т.3 и 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. От АУАН и НП не се установявало кога и какво точно бил извършил жалбоподателят. Посочени били две дати 11.06 и 14.07.2021 г, когато била извършена проверката в животновъдния обект. В същото време в приложеното към преписката Предписание № 7/14.07.2021 г. бил посочен краен срок за изпълнение – 31.08.2021 г. въз основа на това за жалбоподателя не ставало ясно коя е датата на извършване на описаното нарушение, дали е крайната дата за изпълнение на предписанието или датата на съставяне на АУАН. Сочи, че дори мястото не било точно посочено, т.к липсвал административния адрес.

Според жалбоподателя не е посочено точно в какво се изразява нарушението, поради което е нарушен чл. 42, т.3 и 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Според посоченото в т.1 от НП това било липсващата торова площадка, но не било посочено къде и в кой животновъден обект да я обособи. Относно посоченото в т.2 не било посочено какво място за съхранение на трупове следва да се изгради, къде, в кой животновъден обект. В Предписание № 7 нямало конкретни указания какви действия следва да извърши, а използваните в него изрази били общи, неясни и не кореспондирали с вменената нарушена разпоредба на чл. 18, ал.1 от Наредба № 2/2017 г.

1

Жалбоподателят твърди, че за посоченото в т. 4 от НП нарушение не му е дадено предписание.

Жалбоподателят сочи, че съгласно КП № 156/02.09.2021 г. е установено, че дадените предписания от 10.06.2021 г. са изпълнени. Твърди също, че в НП било посочено, че нарушението е извършено за втори път, но не било посочено кое от всички описани нарушения се сочи, а и не са налице доказателства за повторност на някое от визираните нарушения.

От посоченото в НП не ставало ясно кое точно е нарушил – дали Предписание № 3/11.06.2021 г. и № 7/14.07.2021, кое е нарушил чл. 132, ал.1, т. 20 от ЗВМД или предписанията.

Според жалбоподателя, посочените нарушения на чл. 42, т.3, 4 и 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН правят издаденото НП незаконосъобразно и моли да се отмени същото и наложеното с него административно наказание.

За въззиваемата страна, редовно призована по делото се явява представител, юрисконсулт Й., който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят, Ф.Ф. В. е привлечен към административнонаказателна отговорност с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 0000580/02.09.2021 г., съставен от д-р Н.Ю., гл.инспектор ЗЖ и в присъствието на свидетелите Б.Г., служител при ОДБХ и С.К.. Съгласно описаното в АУАН нарушението се състои в това, че на 02.09.2021 г. в гр. К., ул. „***“ № 8, не изпълнил предписания от ОВЛ, като са описани конкретните дейности, няма обособена торова площадка, съгл.Предписание № 3/11.06.2021 г.; не е обособено място за временно съхранение на трупове – нарушен е чл. 4, ал.1, т. 9 от Наредба № 44/2006 г., описано в Предписание № 7/14.07.2021 г.;отпадната вода от млекопункта се извежда на улицата, което било нарушение на чл. 18, ал.1 от Наредба №2/2017 г. и посочено в Предписание № 7; отглежда над допустимия брой говеда, - нарушение на чл. 139, ал.1, т.17 от ЗВМД и е посочено в Предписане № 3.

В акта е посочено, че е нарушен чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД.

В акта е посочено, че нарушението е за втори път.

При съставянето на акта, жалбоподателят е отказал да го подпише и отказът е удостоверен с подписа на св. П.Х., служител на РУ К..

Не е подавано в 3 дневния срок писмено възражение по акта.

2

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление (НП) № НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр. Шумен, с което за всяко от посочените нарушения и на основание чл. 469, ал.1 от ЗВМД и на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН са наложени четири самостоятелни административни наказания – глоби от по 400лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите от формална страна съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл.

57, ал. 1 от ЗАНН и не са налице основания за тяхната отмяна на формално основание.

Разгледано по същество се установи следното:

Жалбоподателят е собственик на кравеферма, регистриран като земеделски производител, съгласно посоченото в АУАН и регистр.№ 9960-0070, съгласно посоченото в протокол за извършена проверка от 10.06.2021 г., л.43 от делото.

На 11.06.2021 г. е било издадено Предписание № 3, в резултат на извършена преди това проверка, като в самото предписание са посочени в 17 точки отделни нарушения, на основание чл. 131, ал.2, т. 1 от ЗВМД са дадени и 17 бр. предписания.

От тях относими към предмета на делото са тези по т.т. № 7 – да се осигури място за временно съхранение на торови маси в срок до 28.06.2021 г.; т. 12 – неидентифицираните животни да се идентифицират и да се изпълнят мероприятията по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България (НППНКЛБЖЗ) в срок – незабавен. При последваща проверка, на 14.07.2021 г. е проверено изпълнението на предписанието, като върху самото предписание е посочено, че към тази дата не са изпълнени т.4, т.5, т.9 и т. 17 от предписанието (л.33 от делото). Срокът за изпълнение на т. 7 бил удължен до 15.07.2021 г., съгласно посоченото в КП от 02.09.21 г., л. 29 от делото.

На 13.06.2021 г. е била извършена проверка и при нея също е изготвено Предписание № 4, с което са дадени задължителни предписания на собственика на проверения обект за идентификация на животните и извършване на ветеринарномедицинските мероприятия на животните. Да намали броя на животните до допустимия капацитет. Срок за изпълнение до 16.06.2021 г. При проверка на 02.09.2021 г. е установено, че от тези предписания е отстранено първото нарушение и не е отстранено второто нарушение.

На 14.07.2021 г. е извършена нова проверка и освен проверка за изпълнението на предписание №3, описано по –горе, е дадено ново Предписание №7 на собственика на обекта – да осигури достъп до чиста питейна вода. Да се осигури достъп до навес за телетата. Да се изгради място за временно отвеждане на торове. Да се изгради заустваща 3 шахта за млекопункта. Срок за изпълнение до 31.08.2021 г. На 02.09.2021 г. при последваща проверка в животновъдния обект, е установено, че е изпълнено предписанието по първите 2 точки, а вторите две нарушения не са отстранени.

На тази дата е изготвени 3 бр. КП за проверка на изпълнението на дадените предписания, като за неизпълнените такива е издаден АУАН № 580/02.09.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установено е по делото, че по време на проверката във връзка с изпълнението на дадените предписания, тази на 02.09.2021 г., торовете от животните са се натрупвали не на определена торова площадка в рамките на животновъдния обект, а в нива на общината, на терен извън улицата.

Това се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели.

Торовете се трупали в съседна до имота общинска нива. С неизпълнението на това предписание, въпреки удълженият му срок до 15.07.2021 г., жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 9, ал.1, т.

7 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, съгласно който животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ отговарят на следните изисквания: да имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт.

Жалбоподателят не е представил акт на общинската администрация, по силата на който да му е разрешено трупането на образуваната тор от отглежданите животни в общински имот, поради което съдът приема, че дори и да е било налице такова фактическо поведение от негова страна, то не представлява основание да се приеме, че същия е изпълнил законните разпоредби, конкретно това по чл. 9, ал.1, т. 7 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г., в който смисъл е и даденото по т. 7 предписание. На следващо място, съгласно посоченото от актосъставителя, св. Н.Ю., л.60 от делото, касае се за нитратно уязвима зона, поради което и съгл. чл. 9, ал.1, т.7, изр.2-ро от Наредбата животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски 4 източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.) и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

В тази насока е издадена Заповед № РД09-222 от 27.02.2020 г. (№ РД-237 от 17.03.2020 г. на МОСВ) за утвърждаване на Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони за четиригодишен период, считано от 1.01.2020 г. - 31.12.2023 г., предвиждаща спазването на определени изисквания при изграждане на торовите площадки

(заповедта е достъпна в правно информационната система „Апис“ като приложение към чл. 5 от Наредба № 2/2007 г.). Освен това даденото от проверяващите предписание е задължително за собственика на животновъдния обект, по силата на 132, ал.1, т. 20 ЗВМД.

Съдът намира описаното в т.1 от АУАН нарушение за безспорно установено и доказано.

Към датата на последващата проверка, на 02.09.2021 г., се установява, че жалбоподателят не е бил изградил и посоченото в Предписание № 7, в т. 3 място за временно съхранение на трупове, което е задължително, съгласно чл. 4, ал.1, т. 9 от наредбата, която сочи, че животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност: имат обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни, а в люпилните и обектите за отглеждане на птици – климатизирано помещение или съоръжение с контролирана температура до 4 °С; помещението, контейнерът, обособеното място или съоръжението са оградени по начин, непозволяващ достъпа на други животни или хора, не се използват за други цели и редовно се почистват и дезинфекцират. Съдът намира за неоснователни аргументите на жалбоподателя, че не било изрично посочено, както в КП, така и в АУАН какво трябва да представлява това място за временно съхранение на трупове, дали да е контейнер и с какви размери да е той, или да е помещение или друг вид място. Като неоснователни аргументи съдът намира и тези относно това, че до момента в животновъдния обект не са измирали животни. Това, че до датата на проверката не се е случило подобно събитие, да умират 5 животни, не е причина да не се изпълни разпоредбата на закона, която е задължителна. Целта на посоченото в закона място за временно съхранение на трупове е да се предотврати възможността за разпространение на зарази и възникване на вътрешни огнища на инфекции както за животните, отглеждани във фермата, така и за собственика и работещите в нея, до момента на окончателното им транспортиране до фирма за тяхното събиране, обезвреждане и последваща обработка или унищожаване, съгл. чл. 262 от ЗВМД и съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1069/2009 НА ЕО от 21 октомври 2009 година, за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека. В този смисъл, съдът намира, че нарушението на закона, конкретно на чл. 4, ал.1, т. 9 от Наредбата, е безспорно установено и доказано.