Решение № 2850 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2850 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100501895 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20137432/12.06.2021 г. , постановено по гр.д. № 52637/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от К. Г. И., ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Црт-клон България“ КЧТ, ЕИК ****, установителен иск с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. за сумата от 783,33 лева, представляваща обезщетение за отменен полет № W64322 (Париж-София) от 16-17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31283/2019 г., по описа на СРС.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 93621/20.01.2022 г., подадена от ответника, с която обжалва изцяло първоинстанционното решение.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Счита, че съдът неправилно не е взел предвид обстоятелството, че е налице непреодолима пречка, която обуславя виновното неизпълнение на ответника. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважи изцяло предявения иск. Претендира 1 сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Спорен между страните е въпроса налице ли са извънредни обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача за отменения полет. Ответникът излага твърдения, че обективно са съществували лоши метеорологични условия на летище София, обусловили отмяната на процесния полет.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU: C: 2012:

657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният превозвач се освобождава 2 от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/07 и C - 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 38). В тази връзка съображение 14 от Регламента предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C549/07, EU: C: 2008: 771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU: C:

2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).

Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.

С Решение на Съда от 22 април 2021 година по дело C 826/19 г. е прието, че " член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при 3 пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид поспециално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач." С т. 2 от Решение на Съда от 11 юни 2020 година по дело C74/19 г. е прието, че: " Извънредно обстоятелство, което възниква на борда на самолет, използван в рамките на система за ротация, като в делото по главното производство, по принцип обосновава освобождаване на въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на основание отмяна или голямо закъснение, настъпили вследствие на това, съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. При все това въздушният превозвач ще трябва да докаже, че е предприел всички икономически разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението. Посочено е, че "Разумните мерки", които въздушният превозвач е длъжен да предприеме на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва да целят да се избегнат типичните последици от извънредните обстоятелства, т. е. отмяната и голямото закъснение при пристигане. Мерките, които в този контекст могат да се изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от извънредно обстоятелство, а именно в конкретния случай, голямо закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен случай. /... / дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, като използването на заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника към други въздушни маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни превозвачи

Според даденото от Съда тълкуване е допуснимо извънредното обстоятелство да се сочи за един от полетите в рамките на ротацията, като това обстоятелство би довело до освобождаване на превозвача от отговорност, ако ротацията е планирана по начин, че да се разполага с известен запас от време, който да му дава възможност, дори при настъпване на извънредно обстоятелство, да компенсира закъснението или да го намали, какъвто не е настоящия случай. От представените писмени доказателства и от изслушаното заключение от вещото лице се установява, че летище София е било затваряно за кратки интервали от 30 минути през процесния период, което според настоящия състав не представлява извънредно обстоятелството, което да обуслови отмяната на полета. Ответникът не е положил дължимата на грижа на добрия търговец, ротационните полети са планирани без необходимия и достатъчен запас от време, за да е в състояние превозвача да предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, поради което и извънредното обстоятелство – лошото време, и ниската видимост не представляват изключващи вината обстоятелства.

Предвид това в процесния случай не са налице предпоставките на освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, поради което предявените 4 искове са основателни и ответникът дължи обезщетение в размера по чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламента, а именно 400 евро. Искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Ответникът дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 400 лева.