Решение № 112 от 21.10.2019, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Гражданско дело 796/2018
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 21.10.2019
- В сила
- 13.11.2019
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 298, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ …. гр. Луковит, 21.10.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕНЦИСЛАВ
ВЪЛЧЕВ
При секретаря: М.Д. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 796 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „А*.Б." ЕАД, правоприемник на „М." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София: район „И.", ул. „К." № *, ЕИК *********, чрез адв. Д.Ц.от САК, срещу Н.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, с цeнa на иска: 1 827,46 лева, от които: 1 556,06 лева - главница; 271,40 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 916,30 лева за периода от 17.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; и законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „А*.Б." ЕАД и ответника Н.Й.Г., с индивидуален абонатен номер *********, е сключен Договор № ******* от 26.03.2015 г. за електронни съобщителни услуги, по силата на който ищецът е предоставил на ответника услуги, съгласно Общите условия за взаимоотношенията между А*.Б. и абонатите, и избрания от абоната тарифен план, посочен в Приложение № 1 към същия, които услуги ответникът следва да заплаща по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора и договорите. С посочения договор е определен тарифен план за телефонен номер **********. Промоционалната месечна абонаментна такса за срока на договора е в размер на 20,94 лева (17,45 лева без ДДС), като след изтичането на този срок, се прилага базовата месечна такса, също посочена в договора и възлизаща на 34,90 лева (29,08 лева без ДДС).
Твърди се, че всички подписани договори между страните стават неразделна част от последния такъв и се идентифицират с уникалния номер на абоната („Клиентски номер"). Условията, посочени в тях, запазват силата си, доколкото в последващ договор не е уговорено друго и доколкото не се изменят от последващ договор или приложения към него - чл. 5.1. от горепосочения Договор за услуги, подписан между „А*.Б.“ ЕАД и Н.Й.Г.. Сочи се, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М." ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия"). Те имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
Излагат се твърдения, че поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяната услуга по горепосочения договор, от страна на ответника-абонат, същата е спряна, но не е последвало плащане и след това. В конкретния случай забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена, поради което съгласно т. 54.12 от Общите условия и чл.
6.3.1 от Приложение № 1 към Договора за услуги от 26.03.2015 г., договорът се считат за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор. В тази връзка на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и на основание горепосочения договор, е начислена неустойка по правилата, описани в чл. 6.3.1. от Приложение №1 към съответния договор. Твърди се, че размерът на неустойката се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В тази връзка, неустойката по прекратения Договор за услуги от 26.03.2015 г. е начислена за оставащите 22 месеца на база стандартната месечна такса за определения тарифен план, а именно 29,08 лева без ДДС. Поради което неустойката възлиза в размер на 639,76 лева.
Също така се твърди, че към посочения по-горе Договор за услуги от 26.03.2015 г. е сключен и Договор за продажба на изплащане от 26.03.2015 г. за същия абонатен номер (заверено копие от същия е представен към исковата молба като доказателство). По силата на този договор, продавачът - А*.Б., прехвърля на купувача - Н.Й.Г., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В настоящия случай става въпрос за срок на договора от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като първоначалната вноска е в размер на 53,90 лв., платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат SAM Galaxy Note 4 Black Трансфер S 23м.
Твърди се, че от представения Договор за продажба на изплащане и приемно-предавателен протокол в Приложение №1 към него, е видно, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде вещта, предмет на договора, но от страна на ответника-длъжник не са заплатени необходимите вноски. Към момента на подаване на настоящата са налице незаплатени задължения, във връзка с посочения договор за продажба на изплащане, по следната фактура за периода от 27.10.2015 г. до 27.10.2015 г., приложена като доказателство към исковата молба: Фактура № *********, по договор ******* от 26.03.2013 г., дата на издаване: 27.10.2015 г., падеж:
16.11.2015 г., на стойност 916,30 лева.
Твърди се, че към датата на депозиране на настоящата искова молба, ищецът има изискуемо и непогасено вземането към ответника Н.Й.Г. по гореописаната фактура. Претендираната от ищеца с подаденото на 17.10.2018 г. заявление по чл.
410 от ГПК главница се формира като сбор от посочената сума във фактурата сума от 916,30 лева, и начислената неустойка в общ размер на 639,76 лева, поради неизпълнение на гореописания Договор за услуги от 26.03.2015 г.
В тази връзка се сочи, че при неизпълнение в срок на задълженията си, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на „А*.Б.“ ЕАД. Това дава право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на фактурата, описана в Таблица 1 в текста на молбата, до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 271,40 лева.
Отправено е искане съдът да признае за установено, че ответникът Н.Й.Г. дължи на ищеца „А*.Б." ЕАД, присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: 1 556,06 (хиляда петстотин петдесет и шест цяло и шест стотни) лева - главница; 271,40 (двеста седемдесет и едно цяло и четиридесет стотни) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 916,30 лева за периода от 17.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и всички разноски по настоящото производство.
Направено е доказателствено искане да бъде изискано и приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 663/ 2018 г. по описа на Районен съд Луковит. Същото е необходимо за доказване на следните обстоятелства: наличието на връзка между двете производства, размерът на заплатената държавна такса, лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на погасяване на задължението и датата на уведомяване на ищеца за предявяване на установителен иск, от което да бъде видно обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С исковата молба са представени заверени копия на следните писмени доказателства, относими към спора: Общи условия на „А* Б." (М.) ЕАД за взаимоотношенията между "М." ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE за процесния период; Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2015 г. за абонатен № *********, както и приложенията към същия; Договор за продажба на изплащане от 26.03.2015 г. към Договор за услуги от 26.03.2015 г. за абонатен № *********, както и приложенията към него; Фактури за претендираните суми, описани в таблиците от настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез неговия процесуален представител е постъпил отговор на исковата молба.
На първо място се твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 3 и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като относимите към спора факти са посочени неясно и вътрешно противоречиво. От една страна в исковата молба се твърди, че ответникът е подписал Договор № ******* от 26.03.2015 г., но такъв не е представен по делото, а е представен Договор № ********* от дата 26.03.2015 г. Тези пороци обосновават нередовност на исковата молба и се отправя молба, по реда на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 1 от ГПК да се дадат указания към ищеца за тяхното отстраняване. При така предявените искове и неприлагането на заявените писмени доказателства ответникът по делото не може да се възползва от пълноценно право на защита и не може да направи съответните възражения.
Изразява се становище, че така депозираните искове са изцяло неоснователни, като се твърди, че ответникът не е бил абонат на „М." ЕАД, не е посещавал магазин на МТЕЛ в град Плевен и не е подписвал така представения с исковата молба Договор № ********* от дата 26.03.2015 г. със страни „М." ЕАД и Н.Й.Г..
Изцяло се оспорва истинността на подписа на ответника по този договор, поставен на „място за полагане на подписа на Абоната" в договора, както и върху всички останали документи представени от ищеца по делото, а именно - оспорва се изцяло истинността на положените подписи за Абоната и на Приложение № 1 към Договор № ********* от дата 26.03.2015 г.; оспорва се изцяло истинността на положените подписи за Абоната и на Приложение № 3 към Договор № ********* от дата 26.03.2015 г.; Оспорва се изцяло истинността на положения подпис за Абоната и на Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от дата 26.03.2015 г; оспорва се изцяло истинността на положените подписи за купувач по Договор за продажба на изплащане № ********* от дата 26.03.2015 г., както и на Приел продукта по приемно-предавателен протокол от същата дата, който е Приложение 1 към този договор, като освен, че се оспорва подписа по този протокол, също така се твърди, че ответникът не е изписал ръкописно имената на Н.Й.Г..
Оспорва се изцяло истинността на положения подпис за купувач и по Приложение № 2 към Договор за продажба на изплащане № ********* от дата 26.03.2015 г. Твърди се, че нито един от така приложените и представени на ответника с исковата молба договори и приложения към тях, не носи подписа на ответника Н.Й.Г..
По реда и в срока на чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на индивидуализираните по-горе документи, приложени към исковата молба. Поискано е, в случай че ищецът желае да се ползва от оспорените по-горе документи, да се открие от съда производство по реда на чл. 193, вр. чл. 194 от ГПК във връзка с направеното от нас оспорване на истинността на документите.
Твърди се, че ответникът Н.Й.Г. е с трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване, като страда от Шизофрения- параноидна форма-непрекъснат ход. Изразена промяна на личността. Смесена практическа глухота.
Тези заболявания са с многогодишна давност и са пречка ответникът да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Оспорва се и така представената по делото фактура № ********* от 27.10.2015 г., която не е ясно за какви задължения е издадена и от кога, като ответникът не дължи така заявената с нея сума.
Алтернативно е направено възражение, в случай че някой от приложените към исковата молба документи носи подпис на ответника, че се касае за унищожаем договор, тъй като при сключването му ответникът не е могъл да ръководи и разбира действията си.