Решение № 72 от 06.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100513088 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №42764 /2020г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в ответникът „Т.С.”ЕАД с ЕИК:**** е осъден да заплати на ищеца „М.К.“ООД с ЕИК:**** следните суми: на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 4344,60лв., подлежаща на връщане като получена без основание от ответника по издадена от ищеца фактура №23092/03.09.2013г.- удържана по нищожна клауза за неустойка по чл.11.1 от сключения между страните договор У-№26/15.02.2013г. и с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.04.2018г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1326,44 лв.- мораторна лихва върху главницата от 4344,60лв. за периода от 05.04.2015г. до 05.04.2018г.; на сонование чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД общо сумата от 7591,32лв., подлежаща на връщане като получена без основание от ответника по издадени от ищеца фактури №№27512/15.10.2014г., 28316/19.12.2014г., 28318/19.12.2014г. и 28977/27.02.2015г., удържана по нищожна клауза за неустойка по чл.11.1 от сключения между страните договор У-№30/03.10.2014г. и с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.04.2018г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД общо сумата от 2317,70лв.- мораторна лихва върху главницата от 7591,32лв. за периода от 05.04.2015г. до 05.04.2018г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 3549,23лв. направени по делото (включително пред въззивната инстанция по в.гр.д.№12702/2019г. по описа на СГС, IІ-В 1 въззивен състав) разноски, както и сумата от 66лв.- разноски в изпълнителното производство по налагане на обезпечителен запор по изпълнително дело №20188440402106 по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че уговорената в процесните договори неустойка за забава не се е формирала на база стойност, която е била неопределяема към съответния момент, доколкото общата цена на поръчката е 289640,40 лева, а единичната цена на стоката- 60,90 лева на тон. Задължението на купувача- ответник за заплащане цената на стоката възниквало след доставката на стоката и представяне на посочените в договора документи (фактура, протокол, складова разписка, анализно свидетелство или сертификат за качество, информационен лист за безопасност на продукта и декларация за съответствие). Ищецът не представил всички необходими документи на датата, на която твърди ответникът да е изпаднал в забава. Договорената неустойка не противоречала нито на закона, нито на добрите нрави, а размерът на същата не можел да обоснове извод за излизане извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Жалбоподателят твърди и че ищецът черпи права от собственото си неправомерно поведение. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция „М.К.“ООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и излага съображения в тази насока. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД- за връщане на дадено без основание. В случая, за да се установи дали е налице основание за получаване на процесните суми от ответника, е необходимо да се отговори на основния спорен между 2 страните въпрос относно действителността на договорените клаузи за неустойки по процесните договори (чл.11.1 и съответно чл.11.3 от договорите). Неустойката е договорено от страните обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е необходимо тези вреди да се доказват. Функциите на неустойката са да обезпечи изпълнението, да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението и да санкционира неизпълнилата задълженията си страна по договора. Излизането извън тези функции, съгласно утвърдената съдебна практика, представлява накърняване на добрите нрави и води до нищожност на неустоечната клауза, като преценката за това следва да бъде направена от съда за всеки конкретен случай. В настоящия случай съдът намира, че договорените между страните неустойки (както тази по чл.11.1, така и реципрочната такава по чл.11.3. от процесните договори) са нищожни като накърняващи добрите нрави поради излизане извън границите на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Това е така, тъй като размерът на неустойката е уговорен като пропорция не от размера на евентуалното неизпълнение на конкретна доставка, а от размера на цялата стойност на договора, който е значително по-голям. Нарушен е също така и принципът на добросъвестност в търговските взаимоотношения, тъй като при една забавена доставка (респективно- плащане) страната ще дължи неустойка, изчислена включително върху стойността на точно изпълнена доставка (респективно- извършено в срок плащане).

Последното е и самостоятелно основание съдът да приеме че е налице накърняване на добрите нрави, респективно- нищожност на процесната клауза за неустойка. Следователно ответникът е получил процесните суми без основание и неоснователно се е обогатил с тях, поради което и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД дължи връщането им на ищеца.

Противно на изложеното във въззивната жалба, възражение за изтекла погасителна давност не е направено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Такова е направено едва в проведеното единствено открито съдебно заседание при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради което същото е преклудирано и съдът не следва да го разглежда.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, и доказателства за заплащане на възнаграждение в размер на 1338,42 лева с ДДС (фактура и платежно нареждане на л.17-18 от делото). Възражението за размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая се касае за защита по четири отделни иска и размерът не надхвърля минималния такъв по НМРАВ.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №42764/2020г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК:**** да заплати на „М.К.“ООД с ЕИК:**** сумата от 1338,42 лева (хиляда триста тридесет и осем лева и 42 стотинки)- разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4