Определение № 681 от 29.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902376 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“АД против решение № 104 от 8.06.2022 г., пост. по гр.д. № 157/2022 г. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено решение № 243/23.12.2021 год. по гр.д.№ 333/2021 год. на Сливенския окръжен съд за осъждане на дружеството да заплати на З. Н. Т. по предявения от нея иск с правно основание чл. 432 от КЗ сумата от 60 000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на съпруга ù Т.С.Т., настъпила на 3.12.2020 г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 2.12.2020 г., ведно със законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното ù изплащане; законната лихва върху платената след предявяването на иска част от обезщетението в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2020г. до 16.11.2021г.; обезщетение за претърпените от ищцата, вследствие същото застрахователно събитие имуществени вреди, съответно в размер на 216 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. и на 2500 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

Решението на Бургаския апелативен съд е обжалвано и от ищцата З. Н. Т. в частта, с която е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 250 000лв., както и за присъждането на законна лихва върху сумата на обезщетението по чл.

497, ал.1, т. 1 от КЗ. Ищцата обжалва въззивното решение и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 60 000 лв. до 80 000 лв., за която е бил уважен с първоинстанционното решение, както и в частта, с която са оставени без уваЖ.е исковете за присъждане на законна лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ 01.01.2021 г. до окончателното им изплащане.

1

В касационната жалба на „Дженерали застраховане“АД се поддържа, че в обжалваната му осъдителната част въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че определеният от въззивния съд по реда на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е силно завишен, несправедлив и не отговаря на доказаните в хода на съдебното производство душевни болки и страдания, резултат от противоправното поведение на делинквента. Посочено е, че съдът не е преценил всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят по-ограничен обем на неимуществените вреди, а оттам и по-нисък размер на обезщетението, а именно младата възраст на ищцата с перспективи за създаване на ново семейство, доброто ù личностно функциониране, благоприятстващо преодоляването на претърпяната душевна травма и връщането ù към нормалния живот, сравнително краткия период на съпружеско съжителство при условията на сключен брак, постоянната служебна ангажираност на пострадалия, която е налагала често отсъствие от семейното жилище, както и установения от заключението на психологическата експертиза характер на емоционалните изживявания на ищцата, които нямат изключителен характер, а са в границите на естествената реакция на скръб, без негативни поведенчески проявления. Наведен е довод, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е съобразил и икономическата конюнктура в страната през процесния период. Твърди се, че присъденото обезщетение е завишено в сравнение с други такива, присъждани в подобни случаи, без да е налице изключителност на установените по делото обстоятелства. В излоЖ.ето по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят-ответник е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, със следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода на спора, а именно :

1. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?;

2. Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, и без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви, като определи обезщетение, което е с повече от 1/3 по-високо от определените по сходни случаи такива?;

3. Определянето на обезщетение, което е очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?;

4. Следва ли да се допуска обезщетението, поради неговата прекомерност, да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя (за баланс между вреди и обезщетение) и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?

Формулирано е искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неговата отмяна, както и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид извънсъдебно извършеното от застрахователя плащане на обезщетение след тяхното предявяване.

Ищцата З. Н. Т. оспорва касационната жалба на ответното застрахователно дружество. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника ù адв. Д. от ШАК, изразява становище, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с формулираните в излоЖ.ето въпроси.

По съществото на инвокираните в жалбата оплаквания се твърди, че в обжалваното решение 2 съставът на Бургаския апелативен съд се е произнесъл законосъобразно по посочените от ответника материалноправни и процесуални въпроси във връзка с въведените от него възраЖ.я, както и че не са налице основанията по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Изложено е, че противно на твърдението на застрахователя присъденото в полза на ищцата обезщетение не само че не е завишено, а обратно – същото е определено в занижен размер, който не е съобразен с характера и степента на действително претърпените от нея вреди, както и с икономическата конюнктура в страната и не отговаря на материалното и социално полоЖ.е на пострадалия, неговата социална ангажираност и отношенията на силна привързаност между него и ищцата. Наведени са и доводи в посока на увеличаване размера на обезщетението, които по същество са свързани с касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника-застраховател.

В касационната жалба на ищцата З. Н. Т. са наведени доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер, както и в частта, с която след отмяна на същото решение за сумата над 60 000 лв. , искът за разликата до 80 000 лв. е отхвърлен. ИзлоЖ. са оплаквания във връзка с критериите за определяне размера на присъденото обезщетение, аналогични по правното си естество на тези, съдържащи се в касационната жалба на „Дженерали застраховане“АД, но в обратен смисъл, а именно, че съдът не е съобразил всички конкретни установени по делото обстоятелства, относими към понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, но като аргумент за неправилното му определяне в понижен размер, който не съответства на техния действителен обем и интензивност. Посочено е, че съдът не е съобразил стреса и психическата травма на ищцата от внезапната смърт и загубата на съпруга ù, и настъпилата в резултат на това промяна в нейното психологическо и емоционално състояние, изпадането ù в депресия, намираща се пряка връзка с преживяното събитие, изразяваща се в прояви на потиснато настроение, липса на мотивация и на жизнени сили и чувство за безнадеждност, които сочат наличието на все още активна психотравма. Посочено е, че не е отчетена тридесетгодишната възраст, на която ищцата е останала вдовица, което намалява личностните ù възможности за справяне със стресовата ситуация. Поддържа се, че обезщетението трябва да бъде справедливо към момента на неговото определяне, като в случая съдът е следвало да определи неговия размер към по-късен момент до приключването на устните състезания, и да съобрази и новонастъпилите в хода на производството факти, в частност размера на инфлацията и икономическите условия в страната. Решението е оспорено и в частта, с която са оставени без уваЖ.е исковете за присъждане на законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение. Развити са подробни съобраЖ.я за разликата между мораторната лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ, която застрахователят дължи вместо делинквента и която е включена в застрахователното обезщетение и тази по чл. 497, ал. 1 от КЗ, дължима от застрахователя поради собствената му забава да изплати застрахователното обезщетение в срока по чл. 496 от КЗ и неограничена от лимита на застрахователното покритие, респ. от застрахователната сума по чл. 492 от КЗ.

В излоЖ.ето по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, достъпът до касационно обжалване, съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 от ГПК, е обоснован със следните въпроси:

1. От какво се определя съдържанието на справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването от ищцата на настъпилата внезапна смърт на починалия ù съпруг и семейство, или и на последиците от понасянето на смъртта от страна на съпругата и любимата и негов законен наследник за неопределено време в бъдеще?;

3

2. За задълЖ.ето на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба и писмения отговор възраЖ.я във връзка с доводите за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение от страна на ответника. За задълЖ.ята на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви на въззивното решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните;

3. Включва ли се в критериите за прилоЖ.е на принципа за справедливо възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от причиненото пътнотранспортно произшествие, при което е починал нейния съпруг, който принцип е залегнал в чл. 52 ЗЗД и следва ли да бъде отчетена самата личност на починалия, неговият живот, постиЖ.я, материално и социално полоЖ.е и любовта, подкрепата, менторството, съветите, което само той би дал на своята съпруга, отчитайки собствените му успехи и в каква насока те се вземат предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение?;

4. Следва ли да бъде направена самостоятелен извод и съпоставка между икономическата обстановка в страната и действащите норми за минимална работна заплата от една страна към датата на смъртта на пострадалия и материалното полоЖ.е и цената на труда на починалия, от друга страна момент, към който се определя размерът на застрахователно обезщетение съобразно доказателствата, събрани в производството, за търпените настоящи и бъдещи болки и страдания и от друга страна икономическата обстановка - инфлация, дефлация и т.н. към дата на постановяване на въззивното/касационното решение, съобразно справедливия размер, който извод да бъде отчетен при определяне размера на застрахователното обезщетение и в каква насока следва да се вземе предвид?