Решение № 305 от 22.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000509 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по ВЖ на ВОДОКАНАЛСТРОЙ ООД срещу решение, постановено по т.дело №719/2021г. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявеният от ВОДОКАНАЛСТРОЙ -КОСТОВИ ЕООД, гр.Бургас, срещу ВОДОКАНАЛСТРОЙ ООД, Варна /въззивник/ иск като осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 450 000 лева, предявена като частична претенция от вземане в размер на 600 000 лева, представляващи част от равностойността на дела на напусналия ответното дружество съдружник Д Щ Кв, придобит от дружеството -ищец въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 09.07.2018г., сключен между Д Щ Кв като цедент и ВОДОКАНАЛСТРОЙ КОСТОВИ ЕООД, като цесионер, ведно със законна лихва върху предявената частична главница, считано от подаване на исковата молба на 18.10.21г. до окончателното изплащане на вземането.

С въззивната жалба ответното дружество Водоканалстрой ООД поддържа, че решението на ВОС е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът е основал същото на извършеното от ответника признание на иска. Твърди, че това процесуално действие на страната е невалидно, дадено при въвеждане в заблуждение представляващия Водоканалстрой ООД, З Я, относно характера и съдържанието на подписания от него документ – молба от 29.03.2022г. /на л.181 по делото/ с изявление за признаване на иска, съгласно чл.237 ГПК, предмет на т.дело №719/2021г. на ВОС. С жалбата се въвеждат оплаквания срещу кредитираното от съда признание на иска, срещу отказа на първоинстанционния съд да спре производството поради висящност на досъдебно производство и индиция за опорочаване волята на представляващия ответника. На следващо място се твърди, че равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д К не е посочената от него. Посочва се, че при превишение на пасива над актива по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника, не се изплаща стойността на дружествения дял. Твърди се недействителност на договора за цесия, въз основа на който материалноправно се легитимира ищеца, поради 1 липса на предмет с оглед неопределеността на прехвърленото вземане на цедента. Твърди се, че представляващият дружеството няма представителна власт да се разпорежда с предмета на делото, съответно че не е налице признание на иска и в подписано между страните споразумение за размера на задължението по чл.125, ал.3 ТЗ. Направени са доказателствени искания за счетоводна експертиза, разпит на нотариуса, заверил подписа на представляващия ответното дружество както и изискване на преписка от РП във връзка с подаден сигнал за извършено престъпление.

Срещу постъпилата въззивна жалба е депозиран отговор на насрещната страна Водоканалстрой -Костови ЕООД, чрез адв.П. С., със становище за нейната неоснователност.

Противопоставя се, че твърдението за въвеждане представляващият въззивното дружество в заблуждение при подписване на изявлението по чл.237 ГПК, е недоказано и неоснователно.

Твърди се по същество на иска, че в полза на това дружество е прехвърлено вземането на бившия съдружник в ответното дружество Д К, в размер на 600 000 лева /по договор за цесия/, а останалото вземане до пълния му размер е било прехвърлено от съдружника на трето лице Водоканалстрой -Д К ЕООД. Твърди се влязло в сила решение по отношение на последното вземане по т.дело №384/2018г. на Първи състав на ОС-Бургас, за част от разностойността на дружествения дял до предявения по това дело частичен иск от 1 200 000 лева. Твърди се, че по този начин, в обуславящото производство е бил вече определен размера на полагащото се на бившия съдружник плащане по чл.125, ал.3 ТЗ до размера общо от 1 803 425.21 лева. Оспорват се и останалите доводи на въззивника, че дружеството разполагало с възможност чрез решение на общото си събрание да обезценява и отписва активи. Оспорва се липсата на представителна власт за представляващия ответното дружество да признае иска. Противопоставят се на направените доказателствени искания.

Претендират се сторените в производството разноски.

Пред въззивния съд страните поддържат становищата си по спора, вкл. след възобновяване на производството по делото.

С определение №14/05.01.2023г. въззивният състав е докладвал сезиращата го жалба и отговора към същата като се произнесъл по доказателствените искания на въззивника с допускане на счетоводна експертиза.

С определение №82/31.01.2023г., с оглед постъпилите справки за образувано досъдебно производство за разкриване на престъпление – измама при подписване на документи, вкл. документ, съдържащ изявление на лицето, представляващо ответното дружество, за признаване на предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, по т.дело №719/2021г. на ВОС, въз основа на което първоинстанционният съд е постановил решение по реда на чл.237 ГПК, въззивният съд е спрял производството по възз.дело №509/2022г. до приключване на наказателното производство. Това определение на въззивния съд е било потвърдено с определение №632/11.08.23г. по к.ч.т.дело №813/2023г. на ВКС, ТК, Второ т.о. съгласно чл.229, т.5 ГПК.

С молба от 15.07.2024г. въззиваемата страна Водоканалстрой -Костови ЕООД претендира възобновяване на производството по делото поради прекратяване на досъдебното производство, на основание чл.230 ГПК. Видно от приложенията към молбата, с протоколно определение от 17.06.2024г. по НОХД №4197/2023г. на РС-Варна, 15 състав, е било прекратено производството по делото по отношение на подсъдимия Щ Д К и делото е върнато на РП -Варна. С Постановление на ВРП от 27.06.2024г. е прекратено наказателното производство по ДП №379/2022г. на ОД на МВР за престъпление по чл.315, ал.2 вр.чл.309 от НК. С разпореждане от 15.07.24г. съдът е поискал справка за стабилизиране на представеното постановление на ВРП като с писмо от 26.07.2024г. РП - Варна информира, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е влязло в законна сила на 16.07.2024г. С оглед на изложеното въззивният състав с определение №14/05.01.2023г. е възобновил производството по делото съгласно чл.267 ГПК. Със същото определение на страните е указана доказателствена тежест за установяване на релевантните по спора факти, вкл. в частта относно извършеното признание на иска.

Поради прекратяване на наказателното производство, основание по чл.229, т.5 ГПК, съдът намира, че на твърденията на въззивника за невалидност/опороченост/ на обективираното в изявлението до съда, признание на иска по чл.237 ГПК, подлежат на доказване в исковото производство. В тази връзка на страната следва да бъде указана 2 доказателствена тежест за установяване твърденията й за опорочаване признанието на иска поради измама и въвеждане в заблуждение при подписване от представляващия ответното дружество. Оплакванията във въззивната жалба очертават рамките на въззивното производство, но не променят характера му, което значи, че въззивният съд като съд по същество на спора извършва самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до собствено решение, което намира отражение в мотивите на съдебния му акт. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Произнасянето по същество на спора предполага въззивният съд да формира собствена преценка относно признанието на иска в първоинстанционното производство като прецени налице ли са условията за произнасяне на съда по реда на чл.237 ГПК. Този процес относно процеса предполага на страните да бъдат дадени указания, че фактите, обхванати от правната норма на чл.29 ЗЗД, попадат също в предмета на доказване, като страните могат да ангажират доказателствени искания съобразно интереса си в процеса.

За да се произнесе по жалбата съдът установи, че производството е било образувано пред ВОС по искова молба на Водоканалстрой -Костови ЕООД срещу Водоканалстрой ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, в качеството на цесионер съгласно договор за прехвърляне на вземане от 09.07.2018г., равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д Щ К, изчислен към месеца на прекратеното членство в ответното дружество, предявен като частичен иск до размера от 450 000 лева, част от 600 000 лева, част от общия размер на вземането на напусналия съдружник, до размера на прехвърленото на ищеца с цесията от 09.07.2018г. вземане, ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че: Д Щ Кв е бил съдружник в ответното дружество Водоканалстрой ООД до 2017г., когато въз основа на отправено от него предизвестие от 28.08.2017г. /надлежно получено от другия управител/, считано от 29.11.2017г. е прекратено членството му като съдружник. Твърди се, че ищецът е придобил въз основа на договора за цесия, сключен с Д К, вземането на последния за равностойността на дружествения му дял от Водоканалстрой ООД. Предмет на цесията е част от тази равностойност, а останалата част, над размера от 600 000 лева, е била прехвърлена на трето лице Водоканалстрой -Д К ЕООД – сумата от 1 200 000 лева, представляващи остатък до пълния размер на дружествения дял. Твърди се влязло в сила решение по т.дело №384/2018г. на Първи състав на ОС-Бургас, с който по отношение на другия цесионер Водоканалстрой – Д К ЕООД, е бил определен размерът на дела към м.11.2017г. в размер на 1 803425.21 лева.

Твърди се, че ответникът е бил канен да заплати сумата с нот.покана от 24.01.2018г. на нотариус С.Илиев, рег.№699 в НК като е изпаднал в забава, считано от 30.01.2018г. Твърди се уведомяване на ответника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД на 16.07.2018г.

Твърди се,че по останалите водени между страните искови производства, в които ищецът е въвел материалноправно възражение за прихващане с равностойността на дела си до цедираната част от 600 000 лева, тези възражения не са били разгледани, което обосновава интереса от предявяването на самостоятелен иск по чл.125, ал.3 ТЗ. /т.дело №363/2018г. на ОС-Бургас, т.дело №436/2018г. на ОС-Бургас и решение по арб.дело №17/2018г. на АС при Европейска институция по медиация и арбитраж/

В исковата молба се твърди, че решението за обезценка на активи, взето от ответника на 21.12.2017г., е непротивопоставимо на напусналия съдружник както и на цесионера му ищеца и същото не установява различен размер на дружествения дял поради противоречието му с чл.125, ал.3 ТЗ. Оспорват се и основанията за направените отписвания на активи от баланса на ответното дружество. Оспорва се достоверността и на изготвения за целите на производството по чл.125 ТЗ счетоводен баланс спрямо баланса към края на 2016г. Твърди се, че изготвеният целеви баланс не отразява действителното имуществено състояние на Водоканалстрой ООД, а е съставен единствено, за да лиши Д К от равностойност на действителния си дружествен дял. Поради това се твърди,че решението за обезценка и отписване на активи, взето от ответника на 21.12.17г. представлява злоупотреба с право и не следва да бъде вземано предвид от съда при решаване на спора. Претендира се постановяване на осъдително решение по частичен иск до размера от 450 000 лева ведно със законните лихви.

3

С отговор на искова молба /л.138 и сл./ ответникът Водоканалстрой ООД, чрез адв.П Б, оспорва основателността на иска. Твърди се, че именно с оглед оценка равностойността на дружествения дял на напусналия Д К, е била извършена обезценка и отписване на активи въз основа решение на ОСС от 21.12.2017г., което именно посочва актуалните стойности в целевия баланс. Направено е възражение, че част от цедираното вземане в размер на 257 532 лева са били цедирани на трето лице.