Решение № 6268 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6268 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507234 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. Н. К., чрез адв. К., срещу решение № 503/09.01.2024г., постановено по гр.д. № 46157/2021г. по описа на СРС, 73и състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, е признато за установено, че Г. Н. К. дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, сумата 6 115.37 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № EMLN-13780886/29.08.2016г., ведно със законната лихва от 04.02.2021г. до изплащане на вземането, и сумата 1.45 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 17.12.2020г. до 17.08.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.02.2021г. по ч.гр.д.

№ 6752/2021г. по описа на СРС, 73-и състав.

Във въззивната си жалба жалбоподателят е посочил, че обжалва съдебното решение. СРС не обърнал внимание на възражението му за ненастъпила предсрочна изискуемост. Въвежда нови възражения за неравноправни клаузи в договора и завишени лихви. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищеца искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж”, чрез юрк. Т., депозира писмен отговор, с който оспорва 1 въззивната жалба като неоснователна. Излага, че с отговора на исковата молба ответникът единствено оспорил настъпването на предсрочната изискуемост, като по възражението му първоинстанционният съд изложил мотиви. Твърдението за неравноправни клаузи в договора било преклудирано с оглед нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК и не следвало да бъде разглеждано от въззивния съд. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира следното:

Предвид уговорените от страните срокове досежно задължението на ответника за плащане настъпил падежът и за последната вноска съобразно договорения погасителен план – 05.09.2018г., поради което цялото вземане по договора за кредит, към датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.02.2021г. е изискуемо. Възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост в случая е без значение.

Действително за първи път с въззивната си жалба ответникът е въвел бланкетно възражение за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Въззивният съд дори при липса на сезиране с конкретен довод, дължи проверка за правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. С т. 1 от ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСТГК ВКС приема, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. В случая императивни материалноправни са нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор в ЗПК.

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-13780886/29.08.2016г., с инкорпориран в съдържанието на документа погасителен план, представените Общи условия (ОУ) към същия, стандартен европейски формуляр, медицински въпросник за приемане за 2 застраховане, сертификати и ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ и др. се установява, че ищецът и ответникът Г. Н. К. сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът, като кредитор, поел задължение да предостави на кредитополучателя Г. Н. К. заемната сума от 7 100 лева. Съобразно съдържанието на договора кредитополучателят се задължил да закупи застраховка „Защита на плащанията“ при дължима застрахователна премия от 529.92 лева, както и да заплати на кредитора такса ангажимент в размер на 346.11 лева. От приложения писмен договор за кредит от 29.08.2016г. и погасителен план се установява, че страните се съгласили погасяването на кредита да стане на 24 месечни вноски, всяка в размер 346.11 лева. Съгласно чл. 3 ОУ към договора месечните погасителни вноски включват главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Страните уговорили падежи на вноските, начиная от 05.10.2016г. до 05.09.2019г., годишен лихвен процент (ГЛП) – 8.75% и годишен процент на разходите (ГПР) – 11.28%. Конкретно в договора било посочено цялото задължение към кредитора в абсолютна стойност, а именно 8 306.64 лева. Ответникът положил подпис за приемането на общите условия на ищеца, поради което съдът приема, че договорът за потребителски кредит от 29.08.2016г. бил сключен от страните по същия при ОУ.

Процесният договор за заем попада в обхвата на регулацията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 ЗЗП.

При проверката относно действителността на договора въззивният съд намира, че същият отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора е посочен общият размер на кредита от 7 100 лева - предоставена заемна сума. Фигурира още дължима от потребителя застрахователна премия от 529.92 лева. В раздел „Условия по договора“, чл. 2 ОУ предвижда, че сумата 529.92 лева е размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, която кредиторът плаща директно на застрахователния агент, а потребителят връща същата на кредитора на равен брой вноски, включени в месечните погасителни такива. Отделно, съгласно същия текст от ОУ, кредитополучателят заплаща и такса за ангажимент, която в случая е 142 лева, 3 срещу задължение на кредитора да фиксира лихвения процент за срока на договора, при договорените условия, размери и срокове. В изречение последно на чл. 2 е предвидено, че кредиторът удържа таксата за ангажимент от общия размер на кредита.

Посочен е общият размер на плащанията по договора – 8 306.64 лева.

Договорът не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е неприложима.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Горните изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен неговият размер, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на обстоятелствата по чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, като не важи и изискването за посочване на методиката за определянето му. Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК за включване в задължителното съдържание на договора за потребителски кредит на методика за изчисляване на референтния лихвен процент не е абсолютно, а е във връзка с разпоредбата на т. 9 на същата норма, която изисква в договора да бъде посочен лихвеният процент по кредита. Изискването касае случаите на промяна на лихвените проценти, когато лихвата по договора е обвързана от прилагане на индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент (знач. референтен – опорен, базов).

Въззивният съд обаче намира, че са неясни включените в ГЛП по договора компоненти. Съобразно чл. 3 ОУ месечните погасителни вноски включват главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. В съдържанието на договора и погасителния план обаче не са посочени размерите на двата елемента надбавка и добавка, начинът им на определяне, в коя част на общото задължение са включени тези допълнителни елементи. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс предвижда допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях, за да може да се установи дали правилно е изчислена сумата за ГПР.

Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското 4 право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело C-348/14 Bucura).

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Установява се от съдържанието на представения по делото договор, че в него е посочен ГПР в размер на 11.28 %, като формално изискването за посочване е изпълнено, но липсва информация относно начина на формирането му.

Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В случая договорът изобщо не съдържа математическа формула.