Решение № 88 от 19.06.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Златоград, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100031 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС, от В. Ю. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П.Х.“ №*, чрез адв. Е.В., срещу Р. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П.Х.“ №*, и Ю. З. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П.Х.“ №*, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът, въз основа на извършена неформална делба преди смъртта на общия наследодател на страните Ю. А.А., е собственик по давностно владение, продължило в периода от 2000 г. до 02.02.2026 г. – датата на предявяване на настоящия иск, на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване -Средно застрояване (от 10 до 15 м); площ - 543 кв. м.; стар номер – 371; квартал 36; парцел IX, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор *** с функционално предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 105 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г.,издадена от Изпълнителен директор на АГКК.

Пълномощникът сочи, че на ответниците по спора общият им наследодател е дал съседен имот с идентификатор ПИ ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „П.Х.“ №*; вид територия - Урбанизирана,; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 668 кв. м.; стар номер – 1

2051; квартал 35; парцел IV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК.

Бидейки и приемайки, че е собственик на горния имот и сграда, ищецът през 2000 г. установява самостоятелна фактическа власт върху имота и сградата. Същата тази сграда е търпим строеж съгласно Удостоверение за търпимост, изх. № 94-13-24/18.02.2011 г.

Сградата е стара и е била с гредоред, като ищецът, чувствайки се собственик на същата, доколкото там заживява със своето семейство си, прави ремонт на сградата и гредореда е премахнат, като на негово място е отлята бетонна плоча. На следващо място сочи, че премахнал кирпичените стени като и изградил на тяхно място тухлени такива.

Сочи, че е изградил през периода от 2000 г. до 2001 г. и масивен гараж в имота, който е обозначен в КККР на Н. като Сграда с идентификатор ***, функц. предн. - Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 90 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК Ищецът се е нанесъл и живее със своето семейство си в жилищната сграда, находяща се в имота от 2000 г.

В никой момент от 2000 година до сега ответниците по спора не са имали достъп до процесния имот и построените в него сгради, като и не са владяли и имота и сградите в него.

От 2000 година единствено и само ищецът, чрез едностранни действия е владял процесният имот и сгради. Живее в него, единствено и само той е извършвал подобрения в имота и на сградите, както и я поддържал и в състояние, което да отговаря на неговите и на неговото семейство жилищни нужди.

От извършената неформална делба ищецът счита имота и находящите се в него сгради за свои. Горните действия са манифестирани спрямо всички останали, включително и спрямо ответниците по настоящия спор открито и явно.

Във връзка с горното на ответниците никога не им е било позволявано от страна на ищеца, а и същите никога не е извършвали фактически действия по владение или държане на процесния имот и находящите се в него сгради, не им е било позволявано от страна на ищеца да ползват, да владеят или да се разпореждат по някакъв начин с процесния имот и сгради.

Във връзка с гореизложеното, а именно, че ищецът счита процесният имот за негов, е инициирана и процедура пред Нотариус при Районен съд Златоград за изповядване на сделка и съставяне на констативен нотариален акт за собственост на процесния имот и находящите се в него сгради.

По давление на нотариуса през 2013 г. първо бил съставен Нотариален акт на името на наследниците на общия наследодател, без ответниците по спора, които наследници, спазвайки повелята на баща си прехвърлили техните идеални части от имота и сградите на ищеца, обстоятелство което е 2 обективирано в Нотариален акт № 45, том II, peг. № 2655, н. д. № 205/2013 г. на нотариус М.Д.а, peг. № 184 на Нотариалната камара.

И към онзи момент 2013 г. ищецът още веднъж недвусмислено заявил на ответниците, че счита имота и сградите за негови и същите нямат място в него.

Пълномощникът сочи още, че в случая ищецът е придобил имота на оригинерно правно основание - неформална делба и осъществено от него давностно владение.

Упражняваната от ищеца фактическа власт върху процесния имот и сгради, следва да се квалифицира като владение по смисъла на чл.69, ал.1 ЗС, тъй като несъмнено ищецът е упражнявал фактическата власт за себе си и затова същият е станал собственик на имота и сградите.

В настоящия случай няма действия от страна на ответниците, които да водят до прекъсване па давността съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивката давност. Не е налице и отстраняване на ищеца от процесния имот.

В случая се сочи, че ищецът е станал собственик по давностно владение, доколкото в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения (сънаследствен) имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години - такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владения имот.

След като владението е предоставено от собственика в случая наследодателя на страните или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя, или от предишния владелец, който не защити фактическото си състояние с посесорни искове и не препятства в продължение па десет години упражняването на фактическа власт върху имота, това сочи на промяна на намерението за своене. Основанието за установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с конклудентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията по пристрояване и надстрояване.

В случая пълномощникът сочи, че ищецът е извършил действия като превръщането на държането във владение, за които не изисква някакъв специален акт (макар, че може да съществува и такъв). Фактическото установяване на самостоятелна власт върху конкретен имот, постоянно му обработване, ограждането, недопускането на останалите съсобственици в имота, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.З или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им 3 проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивката давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил отговор на исковата молба.

На същите редовно са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, включително гласни такива на св. Т. Ю.А Г. /ценени по реда на чл.172 от ГПК/ и св. Г.А.Б.

/ценени по реда на чл.172 от ГПК/, които съдът кредитира с доверие, процесуалното поведение на страните и направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са представили писмен отговор. Същите са редовно призовани за съдебното заседание, като не изпращат процесуален представител и не са направили искане делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. От върнатите по делото призовки е видно, че на ответниците са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на делото доказателства, вкл. чрез разпита на свидетелите.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците, като предявеният иск бъде уважен изцяло.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

При този изход на делото, единствено в полза на ищеца се следват разноски, но такива не се претендират.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от В.

Ю. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Н., ***, чрез адв.

4

Е.В., срещу Р. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П.Х.“ № *, и Ю. З. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П.Х.“ № *, че ищецът В. Ю. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.

„П.Х.“ № 13, е собственик, на основание изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1980 г. до 02.02.2026г. – датата на предявяване на исковата молба, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ***; вид територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване -Средно застрояване (от 10 до 15 м); площ - 543 кв. м.; стар номер – 371; квартал 36; парцел IX, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор *** с функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 105 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г.,издадена от Изпълнителен директор на АГКК.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _____А.Ч.__________________ 5