Решение № 105 от 23.02.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. П., 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана С.ова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.ова Административно наказателно дело № 20225220201379 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. З. К. от град П., ЛНЧ: ********** против НП № 22-1006-001795 от 15.07.2022 год. на Началник група в ОДМВР - П., сектор „Пътна полиция“ П., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева. В останалата част, в която на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е наказан с глоба в размер на 10 лева, постановлението не се обжалва, т.е. влязло е в сила. В този смисъл пълномощника на жалбоподателя направи изрично изявление в проведеното на 07.11.2022 год. открито съдебно заседание.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от процесуален представител – адвокат К. У. от ПАК, който поддържа жалбата и пледира за 1 отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от надлежно упълномощен юрисконсулт по съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.07.2022 год. в 11,50 часа в град П. на бул. „Х.Б.“ пред № 66 като водач на лек автомобил „М., с рег. № ..., предприема отваряне на лява врата, за да слезе от превозното средство, спряно за престой или паркиране, без да се увери, че няма да създаде опасност или пречка за останалите участници в движението, какъвто е преминаващият от лявата му страна по посока на движение специален автомобил „М., с рег. № ... с водач П.К.. Вследствие на това преминаващият автомобил със задна дясна част блъска отварящата се врата и настъпва ПТП с материални щети. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение св.Т. Г. съставил АУАН № 641186 от 01.07.2022 г., препис от който бил връчен на жалбоподателя. В срока по чл. 44 от ЗАНН последният подал писмено възражение срещу акта.

Била извършена проверка по подаденото възражение, след което в ъз основа на акта било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 15.09.2022 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 20.09.2022г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

2

По време на работната си смяна на 01.07.2022 г. около 12,00 часа св. Г. заедно с колегата си св.Л. посетили бул. „Х.Б.“ в гр. П. по повод получен сигнал за настъпило ПТП. На място заварили двата автомобила, участвали в ПТП, както и техните водачи. При направения оглед установили, че жалбоподателят след като спрял автомобила си за престой в дясна лента на бул. „Х.Б.“ в гр. П. в посока на движение към бул. „А.С.“ /пътното платно е двулентово, с еднопосочно движение/, отворил лявата врата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, при което настъпило ПТП с преминаващия от лявата му страна автомобил „М.а.“.

За настъпилото ПТП бил съставен протокол. Удара за преминаващия специален автомобил бил в задната част на влекача, което се установява от показанията на свид.Г., протокола за ПТП и приложения към него фотоалбум.

При така установената фактическа обстановка от фактическа и правна страна съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 95, ал.1 от ЗДвП е законосъобразно ангажирана.

Съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган - Началник група към ОДМВР П., сектор „Пътна полиция”, който по силата на длъжността, която заема, е оправомощен да издава НП по ЗДвП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице полицай при ОДМВР П., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. И двата акта са съставени в писмена форма и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен и материалния закон. Въз основа на приетите за установени факти в хода на административно-наказателното производство наказващият орган е стигнал до законосъобразен извод, че е извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.

Тази норма от ЗДвП въвежда задължение за водача и пътниците на ППС, което е спряно за престой или паркирано, преди да отворят врата, да я оставят отворена, да се качват или да слизат от превозното средство, да се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

3

Неоснователни са възраженията, че обвинението не е доказано, тъй като не са направени измервания къде точно е настъпил ударът и дали преминаващото МПС частично е навлязло в дясната лента за движение.

Твърдението на жалбоподателя, че мястото на удара не е определено с точност, е ирелевантно и по никакъв начин не влече липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, тъй като мястото на ПТП е на пътно платно с две ленти с еднопосочно движение. По делото беше установено, че на процесната дата и час жалбоподателя А. К. е спрял за престой управлявания от него лек автомобил в дясната лента и е отворил лявата врата, докато покрай него е преминавал автомобил „М.а.“ и това освен че е създало непосредствена опасност за движението, е и довело до настъпване на ПТП.

От мястото на удара за преминаващия автомобил /задната част на влекача/ и неговата дължина следва несъмнения извод, че същият се е бил изнесъл значително напред към момента, в който жалбоподателя е предприел отваряне на шофьорската врата, т.е бил е видим за последния. В тази връзка дали другият участник /управляващия автомобила „М.а.“/ се е движел близо до разделителната линия, или е навлязъл частично в дясната лента за движение /която не е насрещна/ е без значение за доказване на нарушението, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да съобрази поведението си с останалите участници в движението, да се увери, че няма да създаде опасност и чак тогава да отвори вратата си, което той не е сторил.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал, че с отварянето на вратата създава непосредствена опасност за движението, респ. че това ще доведе до реализиране на ПТП, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, че като отвори вратата, без да се огледа за преминаващи автомобили, застрашава останалите участници в движението и би могъл да причини ПТП.

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е ангажирана отговорността на лицето по реда на чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Относно определянето на размера на наложеното наказание, следва да с е вземе предвид, че с поведението си жалбоподателят не само е създал 4 опасност за другите участници в движението, но и същата реално е реализирана, като е настъпило ПТП. От друга страна, видно от приложената по делото справка за нарушителя, той многократно е санкциониран за различни нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на това, съдът намира, че определения от наказващия орган размер на наказанието, а именно 100 лева, при лек превес на отегчаващи административно наказателната отговорност обстоятелства се явява съобразен с обществената опасност на деянието и дееца. Ето защо АНО правилно е индивидуализирал наказанието, като се е съобразил с правилото на чл.27 от ЗАНН.

При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди претендираното от гл.юрисконсулт Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, РС П. на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1006-001795 от 15.07.2022 г. на Началник група в ОДМВР – П., сектор Пътна полиция, в частта в която на А. З. К. от гр.

П., ЛНЧ: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като законосъобразно.

ОБЯВЯВА за влязло в сила НП № 22-1006-001795 от 15.07.2022 г. на Началник група в ОДМВР – П. , сектор Пътна полиция, в частта в която на А.

З. К. от град П., ЛНЧ: **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 (десет) лева.

ОСЪЖДА А. З. К. с ЛНЧ: **********, адрес:гр.П., ул. „П.“ № 5, ет.1 да заплати на Областна дирекция на МВР П., с адрес: гр.П., пл.„С.“ № 3, представлявана от Директор, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

5

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6