Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1466 от 11.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1859/2025
Вид
Решение № 1466
Подписан
11.12.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Трифон Пенчев Славков

Цитирани разпоредби

  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. Горна Оряховица, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101859 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по предявени от Т. А. Х. от гр. Лясковец, чрез адв. Р.

Т. срещу ЕТ „Станислав Стойнев“ при условията на обективно кумулативно съединяване:

- установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.

232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 1 504,99 лв. – наемна цена, дължима по договор за наем на земеделска земя от 15.07.2023 г. за стопанската 2023-2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2025 г.

(датата на образуване на ч.гр.д. № 649/2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

- установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за падежиралото неплатено вземане за месечен наем от 02.10.2024 г. до 10.03.2025 г., в размер на 91,17 лв.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати наемната цена на падежа, който е определен на 01.10.2024 г.

Претендира разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок ответникът ЕТ „Станислав Стойнев“, чрез адв. Н. И. счита, че предявения иск е неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор за наем на земеделски земи от 15.07.2023 г. Твърди, че е изпълнил задължението си по договора като на дати - 18.12.2024 г., 07.02.2025 г. и 21.02.2025 г., с банкови преводи е превел на ищеца дължимата сума. Иска от съда да отхвърли предявения иска.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл.

232, ал.2, пр.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника по договор за наем, по силата на който е изпълнил задължението си да предаде държането на наетите вещи в уговореното състояние и да осигури безпрепятственото им ползване за процесния период, както и размера на уговорената наемна цена за ползване на земеделските земи.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяването му.

По отношение на факта на валидно възникнало облигационно отношение, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е сключен между страните договор за наем на земеделска земя от 15.07.2023 г. за стопанската 2023-2024 година, съгласно който ищецът в качеството на наемодател е следвало да предостави ползването на общо 79,856 дка. земеделска земя на единична цена 45 лв. на декар.

Предоставянето на ползването съдът приема за доказано от обстоятелството, че ответникът не е оспорил това в писмения си отговор на исковата молба.

Следователно наемателят дължи наемна цена от 3593,52 лв.

Ответникът е оспорил това задължение, посочвайки, че последователно с банкови преводи от 18.12.2024 г., 07.02.2025 г. и 21.02. 2025 г. е изпълнил надлежно задължението си по договора за заплащане на наемната цена.

Представил е преписи от преводни нареждания (стр.29-31), в които като основание за заплащане е посочено – частично плащане наем земя 2023-2024 г., землище Горна Оряховица и с. Правда. Сборът от платежните нареждания 2 за заплатени суми е в размер на 7320 лв. Плащанията не са оспорени от ищеца в проведеното по делото първо съдебно заседание. Всичко това дава основание на съда да приеме, че предявният иск за заплащане на главница по договор за наем в периода – стопанската година 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. в размер на сумата от 1504,99 лв. е неоснователен, поради плащане извършено преди образуване на настоящото гражданско дело.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящето съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не му се дължат.

Така мотивиран, Горнооряховски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. Х., ЕГН********** срещу ЕТ „СТАНИСЛАВ СТОЙНЕВ“ ЕИК200193658 , искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане в размер на сумата от 1 504,99 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от 15.07.2023 г. за периода стопанската 2023/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2025 г. – датата на образуване на ч. гр. д.

№649/2025 г. на РС-Г. Оряховица, и сумата от 91,17 лв., представляваща лихва за забава върху наемната цена за периода от 02.10.2024 г. до 10.03.2025 г.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №649/2025 г. на РС-Г. Оряховица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3