Решение № 40 от 01.03.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Свищов, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20234150100403 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощник юрк.

С.С. твърди, че по ч. гр. д. № 326/22 г. по описа на Районен съд – Свищов, по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 89/23 г. по описа на ЧСИ С.К.. Предвид получено разпореждане на 25.05.2023 г. от заповедния съдът, с което съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си, предявява настоящия иск.

Твърди, че на 22.01.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 7053110595, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 11413,08 лв. Страните договорили, че средствата по кредита се превеждат от кредитора на разположение на потребителя на кредита не по рано от 11 ч. на първия работен ден след датата на сключване на договора и се усвояват във всеки офис на „Изипей“ АД срещу представяне на лична карта и посочване на индивидуален номер на договора. Според договореното кредитът се счита за усвоен от потребителя в 1 деня, в който изтегли кредитните средства на съответната каса. Посочено било още, че в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Заявява, че в случая ответникът е пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 2753,53 лв. и “Bank пакет 3 сметка“ в размер па 459,55 лв. Твърди, че общото крайно задължение по договора с ответника възлиза на 22837,13 лв. Заявява, че страните договорили дадената в заем сума да бъде върната на 46 погасителни месечни вноски, като от тях 45 вноски в размер на 496,46 лв., а последната изравнителна в размер на 496,43 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 41,12% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). По този начин кредитополучателят поел задължение да върне предоставената сума на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Заявява, че предоставеният кредит е използван за рефинансиране, съгласно искане от 22.01.2021 г. на кредитополучателя, с което е пожелал да рефинансира свое задължение по договор 7001098865 от 03.12.2019 г.

Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като непогасени са вноски с падежи 25.11.2021 г., 25.12.2021 г. и 25.01.2022 г.

Изпратено било уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор, което ответника получил лично. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30.05.2022 г.), задължението на ответника към ищеца е било в размер на 12487,10 лв. (10 323,54 лв. – главница и 2 163,56 лв. – договорна лихва).

Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 19.05.2022 г. е било в размер на 141,60 лв.

Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответникът Г.

К. И., ЕГН ********** от гр. Свищов дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ****** сума в общ размер 12 628,70 лв., от която: 10 323,54 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на 2

Заявлението по чл. 417 ГПК (30.05.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2163,56 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2021 към 09.05.2022 г. и сумата от 141,60 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.11.2021 до 19.05.2022 г.

Претендира деловодни разноски в заповедното производство, както и разноски в настоящото производство. С допълнителна молба заявява, че от дата 29.05.2023г. е цедирал вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което представя доказателства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответника, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на предявените искове.

Счита, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Заявява, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, по следните съображения:

Счита, че в случая в договора за потребителски кредит № 7053110595 действително е посочен годишен лихвен процент. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Не бил посочен нито в договора, нито в погасителния план какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Счита, че на осн. чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Заявява, че съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в договора за потребителски кредит №7053110595 бил посочен ГПР. Липсвало обаче уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент не било ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. Излага, че за да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и 3 изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжника ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречала на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че в случая е приложен погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, т.к. в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за потребителски кредит № 7053110595 била предвидена договорна лихва, застрахователна премия, както и такса експресно разглеждане, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени, с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено, а кредитодателя единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължима сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. На следващо място, счита че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Заявява, че в настоящия случай при сключване на договора е било уговорено и съответно заплащане на застрахователна премия, която съставлява елементи от договора, и по отношение на което трябва да са спазени изискванията на ЗКП. В случая обаче, и без наличието на специални познания било видно, че застрахователно удостоверение и приложенията към него са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив. При тези съображения, счита, че от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение за заплащане на застрахователна премия. Отделно от това, в договор за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, 4 който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо допълнителните разходи. На следващо място, счита, че в чистата стойност на договор за кредит не следва да бъде включена застрахователната премия, тъй като липсвали доказателства кредитодателя да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице били единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователната премия, която според посоченото в договора било начислено към главницата.

Наред с това, застрахователната премия е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.

В случая с уговорката за застрахователна премия и такса експресно разглеждане на документи се нарушавало това изискване. Поради невключване на уговорките за застрахователна премия и такса експресно разглеждане на документи в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. Доколкото се касаело за договор за потребителски заем, при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО. Наред с това, така предвидената застрахователна премия бил в пряко противоречие с принципа на добрите нрави и справедливостта. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати 5 несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Именно и поради това така уговорената застрахователна премия и такса експресно разглеждане на документи водят до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените от ответника разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа исковата молба.

В проведеното съдебно заседание, ответника не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Разпечатката съдържа 29 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fca7a1eb-d127-4bce-b442-f974625d36fb