Разпореждане № 4299 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4299 гр. София, 23.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100500034 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод подадена от Л. А. З.а- Б.- чрез адв. Ст. Х. въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 73952/ 2019 г. на СРС, 79 състав решение, с което е разгледан и уважен предявен от М. А. З. иск по чл.30 ЗН за възстановяване накърнена запазена част от наследство чрез намаляване на завет, обективиран в саморъчно завещание, като на основание чл.36, ал.1, изр.2 вр. ал.2 ЗН е постановено задържане на завещания имот от заветника Л. А. З.а- Б., която е осъдена да заплати на М. А. З. парична равностойност на запазената му част от общото наследство.

При извършване преценка за допустимостта и редовността на подадената по делото въззивна жалба Софийски градски съд констатира, че същата е преждевременно изпратена на въззивния съд, тъй като не е заплатена дължимата от жалбопадателката за въззивното обжалване държавна такса, чието определяне е в пряка връзка с предмета на въззивното обжалване.

В случая въз основа на дадени от първоинстанционния съд указания от жалбоподателката е приложен платежен документ за плащането на държавна такса от общо 40 лв. по сметка на СГС, определена като дължима за въззивното обжалване на постановеното от СРС решение. Този размер на заплатената от жалбоподателката държавна такса не съответства на обжалваемия интерес, тъй като предмет на жалбата й е постановеното от СРС решение по иск по чл.30 ЗН, който е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено право. По съображения, сходни с изложените в т.1А и т.1Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д.№ 4/ 2014 г. на ВКС- ОСГК, в които е разгледан въпросът за определяне цената на иска по чл.42 ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, следва да се приеме, че и искът по чл.30, ал.1 ЗН е оценяем, като цената му следва да се определи съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, при съобразяване размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството /в този смисъл: Определение № 26 от 2.02.2018 г. по гр.д.№ 5019/ 2017 г. на ВКС, ГК, I ГО; Определение № 184/ 18.04.2013 г. по 1 ч.гр.д.№ 2521/ 2013 г. на ВКС, I ГО; Определение № 169/ 1.06.2011 г. по гр.д.№ 522/ 2011 г. на ВКС, I ГО; Определение № 445/ 15.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 3653/ 2014 г. на ВКС, I ГО;

Определение № 77/ 7.03.2013 г. по гр.д.№ 1423/ 2013 г. на ВКС, II ГО и др./.

Предвид горното, въззивното производство следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на СРС за извършване на необходимите процесуални действия по събиране на дължимата за въззивното обжалване държавна такса- съобразно мотивите на настоящото определение.

Поради изложеното Софийски градски съд

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 34/ 2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд, 79 състав- за извършване на необходимите процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по- нататъшното развитие на делото.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2