Решение № 309 от 03.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000349 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – гр. София, подадена чрез адв. Б. Д. от АК – гр. Варна, срещу решение № 16/07.04.2022г., постановено по т. д. № 130/2021г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Н. Н. М., ЕГН 670701815, сумата 148 477 лв., преставляващи остатъчен размер над частично предявена и уважена искова претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в общ размер от 173 502лв. за щети върху земеделска продукция- насаждения с нахут, в рамките на стопанската 2017/2018 г., вследствие на застрахован от ответника риск „Проливни дъждове“ по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица за застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на 18.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от уведомяването за щетата- 26.07.2018г., до завеждане на исковата молба - 24.11.2021г., както и мораторна лихва върху присъдената сума за главница и присъдената сума за лихва от датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2021г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като 1 необосновано, постановено в нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че не са налице предпоставки за уважаване на исковата претенция. Излагат се съображения за това, че е налице изключение, предвидено в Раздел VII „Изключени рискове“ от ОУ по процесния застрахователен договор, което е основание за освобождаване на застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение или, евентуално, за намаляване на размера му. Според въззивника съдът е пренебрегнал установените от ответника факти /чрез писмени протоколи, свидетелски показания и експертно заключение/, поради което е постановил порочно решение, в което липсват мотиви и начин на определяне (метод за изчисление) на възприетия процент унищожена продукция (85%). Счита, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо. В евентуалност, намира присъденото обезщетение за прекомерно и не отговаря на критерия за „справедливост“. Иска се отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете претенции изцяло като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата Н. Н. М. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна. Излагат се съображения, че всички мотиви и аргументи в жалбата са срещу правилността на влязлото в сила решение по частичния иск по приключилото т д. № 130/2021г. по описа на ШОС, а не по обжалвания съдебен акт, който е правилен и постановен в съответствие със закона. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

В подготвително заседание по чл. 267 ГПК, преди да постанови насрочване на делото в открито съдебно заседание, съставът на ВнАпС е констатирал, че исковата молба на Н. Н. М., по която е образувано т. д. № 130/2021г. по описа на ШОС, е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 128, т. 2 ГПК в частта по акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 148 477 лв., считано от 26.07.2018г. до 23.07.2021г., тъй като не е посочена цена на иска и не е заплатена дължимата държавна такса. На основание чл.

2

129, ал. 2 във вр. ал. 4 ГПК, на ищцата са дадени указания и срок за отстраняване на констатираните нередовности чрез посочване в писмен вид, с преписи за насрещната страна, размер на претендираната мораторна лихва, както и за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 4 % върху уточнения размер на иска, по сметката за държавни такси на Шуменски окръжен съд.

С молба вх. № 5060/19.08.2022г., подадена от надлежно упълномощен процесуален представите, указанията са изпълнени в срок, като е посочена цена на акцесорния иск за сумата 50 239.74 лв. и е платена дължимата държавна такса.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

С искова молба от 07.08.2019г., подадена от Н. Н. М. в качеството й на земеделски производител, по която е било образувано т. д. № 86/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, е предявен частичен осъдителен иск срещу ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп” с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата 25 025лв. от общо 173 502лв, претендирана като застрахователно обезщетение за щети, настъпили върху земеделска продукция в рамките на стопанската 2017/2018г. – насаждения с нахут, вследствие на застрахован от ответника риск „Проливни дъждове“ по застрахователна полица за застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на 18.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.08.2019г., до окончателното погасяване на задължението.

С решение № 44/02.07.2020г., постановено по т. д. № 86/19г.по описа на Шуменски окръжен съд, ТО, частичния осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение и акцесорната претенция за законна лихва са уважени изцяло. Първоинстанционното решение е обжалвано от застрахователя, с въззивна жалба, по която е образувано в. т. д. № 497/2020г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, като същото е потвърдено изцяло с решение № 260024/11.02.2021г., влязло в сила на 19.03.2020г.

На 24.11.2021г. е подадена втора искова молба от Н. Н. М., в качеството й на земеделски производител срещу З Е А Д „Булстрад Виена 3 иншурънс груп”, с която е предявена за присъждане останалата част от паричното вземане по уважения частичен иск с правно основание чл. 405, ал.

1 от КЗ, а именно сумата 148 477 лв., представляваща разликата между пълния размер на претендираното застрахователно обезщетение за щети върху земеделска продукция - 173 502лв., и размера на уважения частичен иск за сумата 25 025лв., ведно акцесорни претенции за законна лихва от датата на входиране на извънсъдебната претенция на ищцата до застрахователя за заплащане на обезщетение, дължимо по договор за застраховка на земеделски култури, до завеждането на исковата молба, както и законна лихва върху застрахователното обезщетение и мораторната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.

Обстоятелствената част на исковата молба, в която са изложени отново всички факти и обстоятелства, свързани с основанието на исковата претенция, е с напълно идентично съдържание в сравнение с тази, с която е предявен частичния иск, но в допълнение ищцата се позовава на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение. По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение се сочи, че същото представлява 85 % от застрахователната сума, тъй като съгласно Протокол № 245/07.08.2018г. на експертна комисия на Общинската служба по земеделие – гр. Шумен, нанесените щети на общо засята площ с култура „нахут“ в землището на с.

Вехтово, Обл. Шумен, в размер на 85 %. Направено е искане за прилагане на т. д. № 86/2019г.по описа на ШОС, с цел процесуална икономия и ненатоварване на делото излишно с дублиране на доказателства.

Ответното застрахователно дружество е подало в срок отговор на исковата молба, почти идентичен по съдържание на отговора, подаден по приключилото производство между същите страни по т. д. № 86/2019г. по описа на ШОС, като се игнорира предходното производство по частичния иск. Отново се заявяват вече направените и разгледани от предишния съдебен състав множество възражения срещу основанието на исковата претенция, като от съдържанието на отговора са отстранени само частите по доказателствените искания на страните.

Единственото доказателствено искане в производството по т. д. № 130/2021г. по описа на ШОС, направено с исковата молба, за приемане и прилагане на т. д. № 86/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, е уважено.

4

Преди да очертае кръга на релевантните факти, които е допустимо да бъдат обсъждани предвид силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск и забраната на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на принципа на непосредственост и устност при събирането на доказателства в гражданския процес / чл. 11 ГПК във вр. чл.

200, ал. 2 и чл. 163 и сл. ГПК/, тъй като част от фактически изводи, както по основанието на иска, така и по отношение на размера, са направени въз основа на свидетелски показания и заключение на съдебно-агротехническа експертиза, събрани в предходното, приключило производство по т. д. № 86/2019г. по описа на ШОС.

Формиране на фактически изводи въз основа на свидетелски показания, събрани в друго производство – съдебно или досъдебното, е недопустимо. Назначеното по конкретно дело вещо лице, освен сведения за съответните общи закономерности, правила и изисквания, съставляващи специални знания, с които съдът не разполага, предлага на съда своите доказателствени изводи за фактите по делото. Вещото лице се явява консултант на съда, който го е назначил, при което даденото заключение по друго дело, включително и водено между същите страни, не може да бъде използвано.

Въпреки допуснатите нарушения обжалваното решението на ОС– гр.

Шумен, с което исковете са уважени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Дали констатираните нарушения, за които въззивният съд следи служебно с оглед императивния характер на коментираните по – горе процесуални норми, е довело до неправилност на решението поради необоснованост на фактическите изводи по допустимия предмет на спора ще бъде коментирано по– долу в мотивите.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно 5 материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е остатъкът от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.