Определение № 144 от 03.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Благоевград, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500077 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба на Ц. И. Т., ЕГН **********, с адрес в град Перник, кв. “***” № 33, ет.

2, ап. 5, действаща чрез адвокат М. А., насочена срещу Определение № 1793 от 11.09.2024 г. по гр. д. № 2105 по описа за 2023 г. на Районен съд Благоевград, с което е оставена без уважение молба с вх. № 16987/ 19.07.2024 г. на жалбоподателката, с която тя е направила искане за изменение на Решение № 499/ 21.06.2024 г. в частта за разноските, като се увеличи възнаграждението за адвокат до претендирания размер от 3000 лв. В атакуваното определение са изложени съображения относно критериите, въз основа на които се определя дали едно дело се отличава с фактическа и правна сложност; цитирано е Решение на СЕС по съединени дела С - 427/16 и С 428/16 и е изведен извод, че националният съд не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; прието е, че процесният казус не се отличава нито с фактическа, нито пък с правна сложност, като съдът определил дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, позовавайки се и на чл. 3 от ГПК, недопускащ злоупотреба с права. В частната жалба се настоява това определение на Районен съд - Благоевград да бъде отменено и вместо него бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважено искането за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на размера на дължимо възнаграждение, платено в полза на адвокат, от 1 000 на 3 000 лева. В тази 1 връзка са изложени съображения - мотивите към атакувания акт били фрагментирани и без връзка с доводите, изложени в молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК; единственият относим аргумент бил този, свързан с липсата на фактическа и правна сложност по делото; от страна на съда не била извършена преценка относно характеристиките на защитата, възложена от ответницата, с предмета на делото и с извършените процесуални действия в хода на конкретното производство, допуснатите за събиране доказателства и броя на съдебните заседания; подчертава се, че ищците предявили три главни установителни иска за нищожност на сключени договори за дарения относно три недвижими имота на основание, че те са привидни и прикриват действителна покупко-продажба, както и две групи евентуални искове за нищожност на същите тези договори на основание противоречие с добрите нрави и нарушение на забраната по чл. 33 ЗС, били проведени четири открити съдебни заседание, като решаващият състав не отчел, че се касаело за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност; адвокатът се запознал с множество законови актове, практика на ВКС, извършил предварителна подготовка за съдебни заседания и отделил време за работа с клиента, поради което определеният размер от 1 000 лева бил несправедлив, необоснован и бил под средния размер на паричните възнаграждения, установен на пазара за подобен вид дела. Извън срока, предвиден в нормата на чл. 276, ал. 1 ГПК, е представено и становище от страна на ищците по делото.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази изложените възражения на жалбоподателя, постановеното определение на първата инстанция, както и извършените от страните в хода на първоинстанционното производство процесуални действия и приобщените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на В. К. Б., ЕГН:

**********, П. З. Н., ЕГН ********** против Ц. И. Т., ЕГН **********, обективираща иск за провъзгласяване на нищожност на договор за дарение, сключен между Р.М. ЕГН ********** и Ц. Т. ЕГН **********, обективиран в нотариален акт № 126, том 12 дело 1536/2023 г. на СВ Благоевград, имащ за предмет 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Благоевград, с трайно предназначение на територията:

2 урбанизирана, с адрес: град Благоевград, п.к. 2700, квартал „Бялата висота“, Община Благоевград, Област Благоевград, с площ от 573 квадратни метра, 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Благоевград, трайно предназначение на територията: урбанизирана, с адрес: град Благоевград, п.к. 2700, улица „***“ № 100, с площ от 231 квадратни метра, номер по предходен план: 470 и 1/2 идеална част от сграда, заснета с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Благоевград, с адрес на сградата: град Благоевград, п.к. 2700, улица „***“ № 100, със застроена площ 77.00 квадратни метра, брой етажи: 1, поради неговата привидност, като прикриващ сделка за покупко-продажба (правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД); в условията на евентуалност иск да се прогласи нищожността на посочения договора за дарение поради противоречието му с добрите нрави (иск с правна квалификация по чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД); иск при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на договора за дарение, поради обстоятелството, че същият заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 33 от ЗС (по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД). От страна на ответника е представен отговор, в който се излагат съображения относно редовността на исковата молба, допустимостта на исковете и тяхната основателност, отправени са доказателствени искания.

По делото са проведени четири открити съдебни заседания, приети са писмени доказателства, проведена е съдебно-оценителна експертиза и са изслушани гласни доказателствени средства. В последно проведеното съдебно заседание страните са претендирали разноски, като процесуалният представител на ответника представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, отразяващ извършено плащане на възнаграждение в размер на 3 000 лева. Срещу тази претенция от страна на ищците е релевирано възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С решение от 21.06.2024 г. по гр. д. № 2105 по описа за 2023 г. Районен съд - Благоевград отхвърлил така предявените искове, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответницата, с която се настоява за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като по повод на тази молба е постановено сега атакуваното определение.

Иницииращата настоящото производство жалба е подадена от активно легитимирана страна, с интерес да обжалва неблагоприятния за нея, с оглед постановения диспозитив, съдебен акт. Същата е придружена от 3 доказателства за заплатена държавна такса за въззивно обжалване по сметка на ОС - Благоевград, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК, поради което въззивният съд счита, че жалбата е допустима, редовна, а по същество и за частично основателна, а аргументите за това са следните:

В Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено тълкуване, което е в смисъл, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за 4 адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Вместо това, възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност /така и Определение № 1468 от 04.06.2024 г. по ч. т. д.

№ 1578/2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение Определение № 741 от 25.03.2024 г. по т. д. № 537 от 2023 г. на ВКС, 2-ро т.о. Определение № 628 от 15.03.2024 г. по т. д. № 765/2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/. Акцентът следва да бъде поставен върху правната и фактическа сложност на делото, която се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС). В процесния казус са предявени няколко иска, с наведени различни основания за недействителност на атакуваната сделка, касаещи идеални части от три поземлени имота, като няколко от тях са представени в условията на евентуалност, но в крайна сметка са разгледани от първоинстанционния съд, доколкото се е сбъднало процесуалното условие за това, като изходът на спора по тях предопределил и приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК. В този смисъл е основателно възражението на жалбоподателя, че пред защитата на същия са били поставени редица процесуални задачи, с оглед необходимостта от запознаване с твърденията, изложени от ищците по отношение на всеки един от исковете, като в отговора действително е цитирана и съответна практика на върховната инстанция, което обосновава твърденията в жалбата, че подготовката за делото е изисквала проучване и на относими съдебни решения. По мнение на въззивната инстанция делото се 5 отличава с правна сложност, с оглед многообразието на наведени основания за недействителност по отношение на няколко недвижими имота, макар сделките по отношение на които да са обективирани в един акт, като сложността на тези искови претенции е взета под внимание и от страна на законодателя, тъй като в Наредба № 1/2004 г. по отношение на тях е заложен и специален минимум за възнаграждение (чл. 7, ал. 6). Както се посочи, от страна на процесуалния представител на ответницата е представен и задълбочен отговор към исковата молба, присъствал е на всички проведени съдебни заседания, като по делото са приобщени различни по вид доказателствени източници (писмени и гласни), изслушано е и експертно заключение, които несъмнено са изискали от адвоката полагане на допълнително старание в хода на цялото производство.

Разпечатката съдържа 19 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fca6c146-4488-4d11-a26a-a6ad9be8f5f5