Определение № 744 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002103224 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Д. В. и П. И. В. чрез пълномощника им адвокат Р.

Д. и на Д. М. И. и И. М. И. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 253 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1672 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1753 от 18.05.2023 г. по гр. д. № 14374/2021 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявения от касаторите против П. М. Ц. иск с правно основание чл. 42, б. “б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване за нищожно завещателно разпореждане обективирано в завещание от 10.11.2020 г., оставено от Л. Л. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 30.11.2020 г. в полза на П. М. Ц., тъй като завещанието не е изписано и подписано от Л. Л.

Д., както и в него са налице поправки, добавяния и зачерквания, които пречат да се установи волята на завещателката.

П. М. Ц. чрез пълномощника си адвокат П. К. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 2519 от 20.05.2025 г. е констатирано, че И. М. И. е починал на 13.04.2024 г., преди подаване от него име на касационната жалба, конституирани са наследниците му по закон Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С., като на последните е указана възможността да обжалват въззивното решение или да потвърдят подадената от името на наследодателя им касационна жалба вх. 12512 от 17.05.2024 г.

С определение № 4927 от 30.10.2025 г. е прекратено производството по касационната жалба на Д. М. И., поради оттеглянето й и по отношение на Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С., поради непотвърждаване действията по подаването на касационна жалба от името на И. М.

И.. Определението е влязло в сила на 26.01.2026 г.

1

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е установил, че ищците са наследници от трети ред на Л. Л. Д., починала на 30.11.2020 г. Със завещание от 10.11.2020 г. Л. Д. е завещала на П. М. Ц. всичко което притежава, тъй като тя се е грижила четири години за нея и е много доволна и благодарна.

Произнасяйки се по спора дали завещанието е написано и подписано от Л. Д., съдът подробно е обсъдил съдебно-почерковата и тройната съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на документ и установените съществени съвпадения в общите графични признаци, както и съществено съвпадение в частните почеркови признаци, както и съществени съвпадения в общи признаци и частни признаци във формата и движенията при изписване на елементите на подписа, свързване на елементите от подписа, относително месторазположение на движенията при изписване на части от подписа, като съвпаденията са характерни, индивидуални, устойчиви и образуват идентификационната съвкупност, която дава основание за положителния извод на експерта Р. и дадените от същия разяснения в открито съдебно заседание относно установените различия, които се дължат на вариантност при изписване на текста и полагане на подписа, тъй като представляват третото основно свойство на почерка, като няма лице, което по абсолютен еднакъв начин да положи подпис и да изпише текст. Заключението на в. л. Р. се потвърждава от заключението на в. л. Ц. Ц., Б. Б. и В. В., които също посочват, че наличието на различия в изписването на текста е нещо нормално и се дължи на вариантност, което е характерно за почерка на всеки човек. Не е възможно по еднакъв начин да се положи подпис и да се изпише текст.

Кредитирайки експертните заключения като пълни, ясни и компетентни, при съвпадение на констатациите и изводите на вещите лица, липсата на противоречие и наличието на подробно разясняване на извършените изследвания, съдът е приел за неоснователни доводите, че не се установява по категоричен начин авторството на завещанието, поради установените различния между сравнителния материал и текста и подписа на завещанието.

Относно възраженията за евентуално заинтересованост на вещите лица, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, както и конкретни твърдения, от които да се установява заинтересованост на вещите лица, както и оказвано на вещите лица неправомерно въздействие, което да се е проявило в даване на небезпристрастно заключение. Познанството или съвместната им работа с други вещи лица сам по себе си не обуславя противен извод.

Въззивният съд е обсъдил и доводите относно констатацията на експертите, че текстовете „Моля да бъде изпълнена“ и „Саморъчно“ се различават по някои общи признаци, като размер по вертикала и разтегляемост, което сочи относителна неедновременност на изписването спрямо основния текст. В о. с. з експертите посочват, че не може да се определи, колко време след изписването на основания текст, са изписани посочените изрази, като не са забелязали различно мастило. Съдът е посочил, че в закона няма изисквания целият текст на завещанието да е изписан едновременно. По делото липсват доказателства изразите да са добавени след като завещанието е било подписано. Освен това тези изрази не са съществена част на волеизявлението на завещанието. Тяхното наличие или липса не води 2 до недействителност. Изразите са бланкетни и от тях не може да се направи извод за колебания във волята на завещателката, което да доведе до недействителност на завещанието. И не на последно място в о.с.з вещото лице Ц. посочва, че не може да се установи след какъв период от време са добавени, дали е изминало половин минута или половин час. Добавки в завещанието, биха имали правно значение ако с тях се уточнява вече извършено разпореждане или когато се вмъква допълнително в текста нова завещателно разпореждане. Само в тези хипотези може да се разсъждава за липса на яснота във волята на завещателя. В настоящия случай добавките нямат такова естество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Д. В. и П. И. В. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси:

1) води ли до нищожност на завещанието дописването/добавяне на допълнителен текст от завещателя в текста на завещателното разпореждане след съставяне на завещанието;

2) следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните съгласно изискванията на чл. 236, ал.

2 ГПК, вкл. в тяхната съвкупност;

3) представлява ли процесуално нарушение отказът на съда да изясни възникналите въпроси, свързани с правилността на депозираните съдебни експертизи, вкл. чрез допускане назначаване на вещи лица от друг съдебен район;

4) обвързан ли е съда със заключението на вещите лица или следва да го цени заедно с установените по делото факти и твърдения по свое вътрешно убеждение;

5) представлява ли отказ от страна на съда събиране на относими, допустими и необходими за изясняването на спора въпроси с недопускане назначаването на вещи лица от друг съдебен район с цел да се избегне каквато и да възможност от евентуална заинтересованост на вещите лица;

6) следва ли при установена вариантност на почерк и подпис да се приема, че е безспорно установено авторството на изследвания документ.

По поставените въпроси не се констатира основание за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос е поставен в контекста на тезата на касаторите, че изразите, за които е установена неедновременност на изписването им спрямо основния текст, са добавени след като завещанието е било съставено, т. е. с положени дата и подпис. Въззивният съд обаче е приел, че липсват доказателства добавените изрази да са изписани след полагане на подписа.

Същевременно в практиката на ВКС – решение № 71 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 3115/2015 г., ІІ г. о. – е дадено тълкуване, че наличието на поправки и зачертавания или добавяния не означава винаги нищожност. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, който повелява, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания и добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички доказателства по делото. Въззивният съд се е съобразил с това тълкуване, като с оглед установената автентичност на изразите, техният бланкетен характер, с оглед на който не добавят нищо ново към изразената воля на завещателя (в който смисъл е решение № 1686 от 21.06.1971 г. по гр. д. № 966/1971 г., І г. о. на ВС, на което се позовават касаторите, макар и 3 постановено в хипотеза, в която добавката е направена от трето лице) е приел, че в случая завещанието е действително.

По втория въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС, тъй като видно от мотивите на съда са обсъдени всички доводи на въззивниците, а обстоятелството, че е формиран различен извод от целения от ищците, не обосновава неизпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Третият, четвъртият и петият въпрос са свързани с приложението на чл. 200, ал. 3 и чл. 202 ГПК. По тези въпроси е налице практика на ВКС, включително и посочената от касаторите, от която въззивния съд не се е отклонил. Посочил е защо възприема констатациите и заключенията на експертите, като подробно ги е обсъдил в мотивите, включително и с оглед обстоятелството, че по делото липсват доказателства, които да са в противоречие със заключенията. Същевременно нормата на чл. 196 ГПК ясно посочва, че обоснованото съмнение в безпристрастността на вещите лица се свързва с хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК.

Тезата на касаторите, че служебни взаимоотношения на експертите с вещи лица, давали заключения относно процесното завещание по други дела, внася съмнение в тяхната безпристрастност, не може да се свърже с нито едно от основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК.

Шестият въпрос е обоснова с доводите, че в текста на завещанието и без необходимост от специални знания, се забелязват няколко почерка, като подходът на вещите лица да установяване наличие/липса на съвпадения между изследвания текст сравнителния материал ги е отклони от изследване на почерка в самия изследван текст, което е довело до установяване от страна на експертизата на различия между почерка и подписа, които са обяснени с вариантност. При установена вариантност, страната която носи доказателствена тежест за установяване автентичността на писмено доказателство, следва да представи допълнителни доказателства, които да доведат до категоричност и безспорност на изводите.

Единствено констатацията за вариантност, без да се установят субективните и обективни причини за наличието й, води до извод, че не е проведено пълно и главно доказване.

Посочената теза не може да обоснове допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС - решение № 315/25.10.2013 г. по гр. д. № 1301/2013 г., IV г. о., решение № 158/3.07.2013 г. по гр. д. № 1455/2013, ІІ г. о. е дадено тълкуване, че дори липсата на категоричност за авторството в експертни заключения относно автентичност на завещание не винаги означава, че ползващото се от завещанието лице не е провело главно доказване, като съдът следва да обсъди причините, поради които вещото лице не е дало категорично заключение. В настоящия случай и четиримата експерти, изследвали процесното завещание са дали категорично заключение за авторството и по делото липсва проведено насрещно доказване, което да внесе съмнение в категоричния експертен извод.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторите А. Д. В. и П. И. В. следва да възстановят на П. М. Ц. направените по повод касационната им жалба разноски в размер на 766.94 евро, равностойност на сумата 1500.00 лв., заплатено възнаграждение на адвокат П.

К..

С молба вх. № 22067 от 27.11.2025 г. П. М. Ц. е поискала да се допълни определение № 4927 от 30.10.2025 г., като й се присъдят направените разноски по повод касационната жалба на 4