Решение № 3393 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20261110202161 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „ ,,***'', ЕИК ******** срещу наказателно постановление №22-2500755/14.01.2026., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на търговеца е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1100 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр.чл.1,ал.2 от КТ

В подадената до съда жалба въззивникът навежда доводи за несъставомерността на извършеното нарушение. Иска се НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно, доколкото от събраните по делото доказателства е доказана безспорно визираната в НП фактическа обстановка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 14.11.2025г. около 11:25 ч. служители на Д“ИТ“ , сред които св.

Н.Л.В., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект –„Автосервиз - Гуми за вас”, гр. София бул. „,,***'', стопанисван 1 от „,,***'' В хода на проверката, било установено, че О.С.М., с ЕГН:

**********, полага труд като сменя гуми в горепосочения обект. На О.С.М., с ЕГН: ********** била предоставена възможност да попълни декларация. В нея посочил, че работи в „,,***'' в горецитирания обект, от „две седмици”, на длъжност „помощник”, с договорено трудово възнаграждение в размер „100/ден”, определено работно време за деня от 09:00ч. до 19:00ч.

Декларирал, че няма сключен трудов и граждански договор.

При направена справка в Национална агенция за приходите, регистър на заетостта за актуално състояние на ЕЕТЗ се установило, че горецитираното лице няма регистриран трудов договор. В хода на проверката работодателят не представил в Д „ИТ София трудов или граждански договор сключен между О.С.М., с ЕГН: ********** и „Г.М." ЕООД, с ЕИК: ********.

Проверяващите приели, че в качеството си на работодател жалбоподателят не е уредил като трудови, отношенията по предоставяне на работна сила от О.С.М., с ЕГН: **********, като не е сключил със същия трудов договор в писмена форма.

Възприетите обстоятелства св. Н.Л.В. описал в съставения акт и дала правна квалификация на соченото нарушение – по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на “„,,***'' е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1100 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол за извършена проверка, декларация, договор, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на Н.Л.В.. Св. Н.Л.В. в хронологична последователност дава сведение относно фактите, свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. В изложеното от тях се съдържа сведение . че към момента на проверката лицето е полагало труд в обекта и е посочил о работодателя, за когото престира труда като собственоръчно е попълнило декларация, в която е отразило, че престира труд с конкретно работно време, работно място, уговорено възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за 2 цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения., като съгласно чл. 62,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т.н. Несъмнено установено от доказателствата по делото е че на 14.11.2025г че О.С.М., с ЕГН:

**********, полага труд като сменя гуми в горепосочения обект при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение, както и при определено работно място.

С оглед на установените обстоятелствата, свързани с полагания труд, а именно – при материални условия, предоставени от работодателя, при конкретно работно време и под контрола на наемащия, съдът установи, че безспорно не се касае за граждански правоотношения, които във варианта на договора за изпълнение се характеризират със самостоятелност на изработващия, както по отношения на времето, така и по отношение на мястото, като последният дължи фактически резултат, а не е ангажиран с 3 осъществяване на трудов процес.

Поради изложените съображения, съдът оцени като неоснователно възражението на въззивника за несъставомерен характер на осъщественото деяние предвид наличието на граждански правоотношения със лицето.

Предвид установените по делото обстоятелства, се касае за прикрити трудови правоотношения. Всичко това сочи, че в конкретния случай че О.С.М., с ЕГН:

**********, полага труд като сменя гуми в горепосочения обект и е реализирал съдържанието на задължението си по трудовото правоотношение с работодателя, но без сключен в писмена форма трудов договор. За жалбоподателя в качеството на работодател е възникнало задължение да уреди трудовите отношения с работника в писмена форма със сключване на трудов договор. В процесната хипотеза работодателят не е сторил това, като допускайки да престира труд е осъществил и състава на административното нарушение.

С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 414, ал.3 от КТ за извършено от същия нарушение на чл. 62, ал.1, вр. от КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съответно чл. 415в от КТ. С факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж с оглед на което посоченото нарушение не се характеризира с незначителна обществена опасност или респ. с липса на такава.

Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и съотвестващо на целите на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, като прецени че АНО е установил действителната фактическа обстановка и е приложил правилно материалния закон, съдът установи, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, 4 съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ИА “Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80, 00 лв /40.90евро/.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 22-2500755/14.01.2026., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на „ ,,***'' е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1100 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя „,,***'' да заплати на ИА “Главна инспекция по труда“ сумата о т 40.90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5