Решение № 1160 от 10.11.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 579/2023
- Вид
- Решение № 1160
- Подписан
- 10.11.2023
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1160 гр. Бургас, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500579 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 7854 от 14.02.2023г. по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, с подател К. В. Г. – малолетна, действаща чрез назначения й особен представител – адвокат Любен Донев против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в извършено Разпределение на суми в размер на 29 224 лева в производството по изпълнително дело № 259/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, обективирано в Протокол за разпределение на сума от публична продажба по чл. 460 от ГПК с изх. № 6404/09.02.2023г.
В жалбата се посочва, че извършеното разпределение следва да бъде отменено частично, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
В жалбата се посочва, че видно от извършеното разпределение, съдебния изпълнител неправилно е вписал разноски по изпълнението – сума в размер от 335, 47 лева за особен представител, тъй като по начина на самото вписване на сумата не става ясно за кой точно особен представител е била предназначена с оглед обстоятелството, че по делото са двама особените 1 представители.
В жалбата се посочва и обстоятелството, че в извършеното разпределение неправилно като разноски е включена сума в размер на 200 лева за особения представител на детето К., тъй като тази сума не се дължи от детето К. на първоначалния взискател, тъй като сумата е присъдена на особения процесуален представител като възнаграждение за осъществената защита в производството по обжалване пред Окръжен съд – Бургас по въззивно гр. дело № 1074/22г. на друго разпределение, което е отменено изцяло по жалбата на детето К.. Посочва се, че е недопустимо с оглед крайния изход на производството пред съда детето К. да заплаща съдебните разноски на страната – взискател, която е загубила делото.
С жалбата се претендира на особения представител да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в производството пред Окръжен съд – Бургас.
Ответната страна – „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предходно наименование – „Райфайзенбанк България“ ЕАД със седалище гр. София депозира по делото писмено възражение, в което посочва, че атакуваното разпределение е извършено наново от съдебния изпълнител, след като с Решение от 15.07.2022г., постановено по гр. дело № 1074/22г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено предходното и са дадени указания на съдебния изпълнител, които са спазени. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 136, ал 1, т. 1 от ЗЗД и даденото разяснение в т. 6 на Тълкувателно решение № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС с право на привилегия се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ.
Претендира се да бъде оставена без уважение депозирана жалба.
Ответните страни – „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.
София и „Юробанк България“ АД в качеството им на взискатели не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата.
Ответните страни – „В. 2007“ ЕООД и К. К. Г. в качеството им на длъжници в изпълнителното производство не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са депозирани и 2
Мотиви от страна на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, в които се посочва, че извършеното разпределение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че образуваното през 2021г. изпълнително дело № 259 по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов е вследствие на депозирана Молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД в качеството му на взискател (с наименование към датата на депозиране на жалбата - “Кей Би Си Банк България“ ЕАД) против „В. 2007“ ЕООД, ЕИК 147214211, В. Т. Г. и К. К. Г. и въз основа на представен изпълнителен лист № 40/10.03.2021г., издаден по частно гр. дело № 1633/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на Банката сумата от 187 092, 43 лева, ведно със законната лихва, лихва за забава и разноски.
От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че в хода на изпълнителното производство длъжникът В. Г. е починал и в качеството им на длъжници са конституирани неговите наследници – съпругата му К. Г., както и неговите дъщери - В. Г. и К. Г., след което на дата – 28.07.2021г. по делото е депозирана молба-уведомление от страна на К. Г. за това, че на 30.06.2021г. същата е направила отказ от наследството на своя съпруг – В. Г., който отказ е вписан в особената книга на Районен съд – Бургас под № 129/30.06.2021г. и по делото е представено съдебно удостоверение, издадено по частно гр. дело № 4547/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
По делото не се спори и по отношение на обстоятелството, че с Разпореждане № 1846 от 16.01.2023г., ЧСИ Николов е прекратил изпълнителното производство по отношение на В. В. Г. предвид обстоятелството, че тя е направила отказ от наследството на своя баща. С цитираното разпореждане е конституирана К. Г. чрез нейната майка и законен представител К. Г. като длъжник на допълнителни парични суми, вследствие на отказа от наследство на нейната сестра – В. Г..
По делото се установява и обстоятелството, че с Разпореждане от 3
19.04.2013г. (лист 1150), съдебният изпълнител е приел за принудително изпълнение в рамките на образуваното вече изпълнително производство и допълнителни парични суми, дължими на „Райфайзенбанк България“ ЕАД във основа на представен по делото Изпълнителен лист № 40 от 10.03.2021г. издаден по частно гр. дело № 1633/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на който са осъдени „В. 2007“ ЕООД, В. Т. Т. в качеството му на съдлъжник и К. К. Г. в качеството й на съдлъжник да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД парични суми.
По делото безспорно се установява и обстоятелството, че в хода на изпълнителното производство, ЧСИ Николов е насрочил публична продан по отношение на следните недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящи се в гр. Бургас и след проведената публична продан е възложил и двата имота на купувач, предложил най-високата продажна цена, след което е и издал Постановления за възлагане на двата имота от дата – 14.03.2022г. (лист 867 и лист 868 - влезли в законна сила на 04.05.2022г.), след което е пристъпил към Разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК на сумата, получена вследствие на публичната продан на двата имота, а именно – сума в размер от 29 224 лева (всеки от имотите е продаден за сума в размер на 14 612 лева).
Първоначално изготвеното Разпределение от страна на ЧСИ Николов от дата – 09.06.2022г. е отменено с Решение № 734 от 15.07.2022г., постановено по гр. дело № 1074/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, след което съдебният изпълнител е извършил ново Разпределение на сумата от 29 224 лева от дата – 09.02.2023г., което е предмет на разглеждане в настоящия спор.
На основание чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворение на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочтително удовлетворение.
Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Въз основа на изготвеното Разпределение от 09.02.2023г., съдебният изпълнител е приел, че разпределя сумата от 29 224 лева, както следва – вземания от първи ред на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в размер на 36 лева, представляваща дължима такса за изготвяне на разпределението, сума в 4 размер на 335, 47 лева, дължима като възнаграждение за особен представител на детето К. и сума в размер на 84 лева, представляваща такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за уведомяване на страните за разпределението на сумите – тоест – общо сума в размер на 455, 47 лева и е приел, че остава за разпределение сума в размер на 28 768, 53 лева. С изготвеното разпределение, ЧСИ е разпределил и разноски по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на първоначалния взискател –„Кей Би Си Банк България“ ЕАД в размер на 335, 47 лева, представляваща разноски за особен представител и сума в размер на 200 лева, представляваща разноски за особен представител – тоест – общо сума в размер на 535, 47 лева и е приел, че остава за разпределение сума в размер на 28 233, 06 лева.
По отношение на вземанията с предпочтително удовлетворение от втори ред на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, ЧСИ Николов е разпределил следните суми: дължими данъци за имота на Община Бургас в размер на 44, 60 лева, дължими такси за битови отпадъци за Община Бургас в размер на 25, 48 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събраното вземане в размер на 12 лева или общо – сума в размер на 82, 08 лева и е приел, че остава за разпределение сума в размер от 28 150, 98 лева или – суми от по 14 075, 49 лева.
След като е приел, че остават за разпределение две суми от по 14 075, 49 лева, съдебният изпълнител е определил коефициент за погасяване вземанията на хирографарните кредитори съответно – на К. В. Г. и на К. К. Г. и е разпределил оставащите суми в полза на техните кредитори.
В жалбата се посочва единствено, че разпределената като разноски по изпълнението сума в размер от 335, 47 лева, посочена като разноски за особен представител не става ясно за кого от назначените двама особени представители се отнася. С оглед на представените по изпълнителното дело доказателства се установява, че с Разпореждане с изх. № 36290 от 13.09.2021г., съдебният изпълнител е определил и приел възнаграждение за особените представители в размер на от по 619, 33 лева за всеки един от тях, а с Разпореждане с изх. № 22426 от 09.06.2022г. (лист 911), ЧСИ е увеличил приетия с Разпореждане с изх. № 36290/13.09.2021г. адвокатски хонорар в размер на 619, 33 лева до размера от 954, 80 лева, съобразно чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – тоест – съдебният изпълнител е определил за изплащане на всеки един от двамата назначени особени представители 5 сума в размер на от още по 335, 47 лева (954, 80 – 619, 33 = 335, 47) и именно тези две суми е разпределил в изготвеното на 09.02.2023г. разпределение на постъпилите от публичната продан парични суми. Видно от направеното отбелязване в изготвеното разпределение – първата сума от 335, 47 лева е разпределена като разноски по самото изпълнение, а втората от сума от 335, 47 лева като дължима на особения представител на детето К. В. Г. – адвокат Любен Донев е разпределена в полза на взискателя „Кей Би Си Банк България“ ЕАД. С оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ – в това число и възнаграждение за един адвокат. В този смисъл, съдът намира, че възнагражденията, дължими за особените представители на двете деца следва да бъдат удовлетворени с право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и правилно и законосъобразно, ЧСИ е включил тези разноски като вземания от първи ред. Безспорно е, че на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК при назначаването на особен представител при наличие на противоречиви интереси между представител и представител, разноските за назначаването на особен представител се поемат от представлявания или от представителя по преценка на съда (съдебният изпълнител в случая).