Решение № 100 от 13.07.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 258/2026
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.342 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.76 · Закон за наследството
- чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 209 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. В., 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АМП
Членове:
ВЙМ
ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20261300500258 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К*** чрез адв.-пълномощник Р. Д., със заявен съдебен адрес: гр. град В., ул.“***, против Решение с рег. №674 / 12.12.2025., постановено по гр.д. № 962/2023г. по описа на РСВ..
С обжалваното първоинстанционно решение е допусната съдебна делба между О. Е.
П., ЕГН **********, от гр. В., и Л. Б. Л., ЕГН **********, от гр. В., на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 0622.200.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., общ. Б., обл. В., одобР. със Заповед РД-18- 44/03.09.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изм. на КККР, засягащо ПИ: няма данни за изм.
Адрес на поземления имот: гр. Б., ул. „П***, площ 2111 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план - 41, квартал - 9, парцел - VI, съседи: ***, ***,
***, ***, заедно със Сграда ***, застроена площ 87 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; Сграда ***, застроена площ 36 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Сграда 1
***, застроена площ 67 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна и Сграда ***, застроена площ 41 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Селскостопанска сграда, при квоти:
-за ищцата О. Е. П. - 1/2 идеална част.
-за ответника Л. Б. Л. - 1/2 идеална част.
С въззивната жалба въззивникът Л. Б. Л. поддържа доводи за неправилност, необоснованост и недопустимост на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Излага, че в обжалваното решение първоинстанционния съд не бил посочил приложимите правни норми.
Твърди, че с писменият отговор е направил възражение по чл.76 от Закона за наследството за обявяване на относително недействително по отношение на страните по делото на договора за покупко продажба № 102, том 4, нот. дело №614 от 2022 г. на нотариус ЛЦ по което възражение районният съд вместо с решението се бил произнесъл с определение №1964 от 09.10.2024 г. в нарушение на чл.344 ,ал.1 от ГПК.
Излага, че постановеното от първоинстанционния съд определение № 1964 от 09.10.2024 г. противоречало на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Посочва, че института на чл.76 от ЗНасл. защитавал сънаследниците при разпореждане на сънаследник с неговия наследствен дял. Възражението по чл.76 от ЗН произтичало от правото на наследник при наличие на права върху имущество възникнали в следствие на наследяване. Сочи, че в настоящият случай сънаследника И. Б. се разпоредил с идеални части от сънаследствен имот, което било видно от представения нотариален акт. Правилото на чл.76 от ЗН било в полза на останалите сънаследници и можело да се упражни чрез иск или възражение в първата фаза на производството за делба или в производство по иск за собственост. Излага, че ищеца черпел правата си от приложения по делото нотариален акт и тази сделка искал да бъде обявена за относително недействителна и делбата да бъде допусната между сънаследниците, а не между сънаследника и третото лице, което според него била и целта на правната защита уредена в чл.76 от ЗН.
Твърди, че районният съд не бил съобразил и обстоятелствата, че в производството по делото било установено, че на 10.10.2022 г. пред нотариус ЛЦ се явил И. Л.в Б. и поискал издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на имота предмет на делото. Сочи, че имота в гр. Б. е наследствен - на И. и негов. На тази дата пред нотариуса се явили свидетелите О. Е. П., ТИГ и ВЕК. Ищцата била повикала свидетелите, които била уговорила за снабдяване с нотариален акт и изведнъж ищцата била станала собственик на имота.
Излага, че в нотариалният акт за покупко-продажба не било посочено свидетелите да са присъствали на сделката. Тези свидетели нямало как да знаят за извършената продажба, тъй като те били свидетели по констативният нотариален акт.
Излага, че от разпита на свидетеля И. Б. било установено и същият заявил, че не е 2 знаел, че е продал къщата на О., не е получил пари за продажбата, така както било посочено в нотариалния кат. Ищцата била изгонила свидетеля И. от къщата, след снабдяване с нотариалният акт по обстоятелствена проверка и покупко-продажбата. Излага, че първоинстанционният съд не бил отчел емоционалното и умствено състояние на свидетеля И..
Твърди, че получени от „АББ“ документите установявали липсата на плащане на имота. Сделката била на 10.10.2022 г., а има платежно от 14.10.2022 г. в същата банка в която е и банковата сметка на ищцата. Твърди, че тази сделка като привидна била недействителна – нищожна. Свидетелят И. Б. бил измамен и заблуден, че само се снабдява с нотариален акт за имота, а не че продава на някого правата си върху имот. Другите свидетели били потвърдили тези твърдения.
Твърди, че липсвало съгласие от продавача и свидетел по делото И. Б., липсвало плащане, продавачът бил въведен в заблуждение относно естеството на действията, поради което според него сделката била привидна , респективно нищожна. Според него всяко заинтересовано лице, можело да предяви отрицателен установителен иск, за да установи с влязло в сила решение, че сделката, поради привидния си характер, не е породила правните последици. Сочи, че за предявяване на иска нямало давност.
Излага, че привидната сделка не можела да бъде санирана чрез потвърждение, т.к е изначално нищожна. Според жалбоподателя за разкриване привидността на сделката, следва да бъдат доказани две неща:
На първо място, че страните не са желали настъпването на правните последици на сделката.
Това било доказано от свидетеля И. Б.,че не е желаел и не е знаел, че продава имота на ищцата и от свидетелите Е. и Г..
На второ място да се докаже какви са действително желаните от страните правни последици - ищцата да наглежда имота докато свидетеля И. Б. работел в друго населено място.
Сочи, че е сезирал съда с възражение за симулативността на сделката. Свидетеля Б. отрича да се е подписал под нотариалния акт. Свидетелят подписал пълномощно на ищцата като тя е твърдяла, че ще му осигури социални помощи.
Според жалбоподателя изложените доводи представлявали основания за отмяна на първоинстанционното решение.
Отправя искане до съда да постави решение с което с което да отмени решението на РС- В. и да отхвърли иска за делба на ищцата О. Е., както и да уважи възражението по чл.76 от Закона за наследството, относно обявяване за недействителни разпореждането с идеални части от сънаследствен имот с трети лица. Да обяви сделката, обективирана в нотариалния акт приложен към исковата молба за недействителна нищожна поради прикритост, респ. симулативност.
3
Въззиваемата страна – ищцата О. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К***, чрез адв.-пълномощника Е. Б. С., оспорва въззивната жалба, като неоснователна по съображения подробно изложени в писмените отговори по чл.263, ал.1 от ГПК. Сочи, че по същество въззивната жалба била насочена срещу определение № 1964/09.10.2024 г. на първоинстанционния съд с което е отказал да приеме за разглеждане възражението му по чл.76 ЗН. Сочи, че въззивникът не е обжалвал това определение и същото е влязло в сила.
Предвид този факт, съдът не е разгледал повторно това искане по чл.76 ЗН и затова не се произнася по него с решението по делото.
Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Отправя искане за присъждане на разноски за въззивното производство.
В.ският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК вр чл.34 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху недвижим имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като 4 допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Делба се допуска само на съсобствени (чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността ) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството) имоти, като размерът на частите на съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота.
В.ският окръжен съд като въззивна инстанция разглежда спора в рамките на релевираните оплаквания /чл.269 ГПК/ и съобразно предмета на делото, очертан с исковата молба и отговора на исковата молба /чл.6,ал.2 ГПК/.
В конкретния случай, при съобразяване на изложените от ищцата фактически твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с конститутивен иск по чл. 34 ЗС за прекратяване на съсобственост между страните за следния недвижим имот: с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл. В. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план 41 в кв. 9, парцел VI, при съседи на поземления имот по скица: ***,
***, 06224.268, ***, заедно с построените в имота сгради:
Сграда с идентификатор *** със застроена площ 87 кв. м. на един етаж с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна;
Сграда с идентификатор *** със застроена площ 36 кв. м. на един етаж с предназначение: Селскостопанска сграда;
Сграда с идентификатор *** със застроена площ 67 кв. м. на един етаж с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна;
Сграда с идентификатор *** със застроена площ 41 кв.м. на два етажа с предназначение: Селскостопанска сграда, с административен адрес на поземления имот: гр.
Б., общ. Б., обл. В., ул. „П***, за която се твърди, че е възникнала след закупуването от ищцата на 1/2 идеална част от гореописания имот с Нотариален акт № 102 от 10.10.2022 г., том IV, рег. № 4655, н.д. 614 от 2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. № 4779 от 10.10.2022 г., акт № 162, том XVI, н.д. 2907 на Служба по вписванията В..
Съдът констатира, че в едномесечния срока по чл.131 ГПК ответникът Л. Б. Л. е подал отговор на исковата молба с който оспорва законосъобразността на предявения иск за делба. Сочи, че процесния имот е бил собственост на ММБ. Ответникът и сина му И. Л.в Б. праводател на ищцата по сочения договор за покупко-продажба, са наследници на ММБ.