Решение № 2073 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330103094 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ж. Р. К., ЕГН **********, срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 1129,17 лева при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя.

В срока за отговор за исковата молба, ответникът „Сити Кеш” ООД е предявил срещу ищеца по първоначално предявения иск – Ж. Р. К., насрещни искове с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира К. да бъде осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1301,01 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между страните, както и сумата от 134,82 лева – възнаградителна лихва за периода 22.10.2021 г. – 25.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане. При условията на евентуалност е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира К. да бъде осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1214 лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, формирана като разлика между дължимата главница по Договор за потребителски кредит № ****** г. и заплатената от ответника по насрещния иск сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане.

Ищецът по първоначално предявения иск твърди, че между страните е сключен 1

Договор за потребителски кредит № ****** към искане № ****** от ****** г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца паричен заем в размер на 1400 лева.

Поддържа, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора била уговорена и неустойка в размер на 1129,17 лева, ако ищецът не осигури в тридневен срок обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители, които следва да отговарят на определени, кумулативно предвидени в чл. 5 от договора критерии. Сочи, че така уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, като същевременно това неизпълнение реално не рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема. Счита, че с клаузата на чл. 11 от процесния договор не се търси обезпечаване изпълнението на задължението.

Твърди, че по своята същност неустойката представлява допълнително възнаграждение за кредитора извън уговорения размер на възнаградителната лихва. В този смисъл сочи, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, противоречи на добрите нрави, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост. Поддържа, че основната цел на уговорената клауза за заплащане на неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума.

Счита, че неустойката е излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е прекомерна. Твърди, че противоречието с добрите нрави е било налице още при сключването на договора, поради което в тази част договорът изобщо не е породил правно действие.

От друга страна сочи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Изтъква, че дължимата по договора неустойка в размер на 1129,17 лева не е включена в ГПР, поради което и не съответства с действително прилагания ГПР по договора.

Допълнително, кредитополучателят твърди, че не е могъл да разбере икономическите последици от поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да заплати във връзка с получения заемен ресурс, поради неспазване на изискванията на чл.

5 ЗПК от страна на кредитора. Счита, че посочването в договора за кредит на размера на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП.

Предвид изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит, като противоречаща на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Претендира разноски на основание чл. 38 Закон за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** от ****** г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1400 лева.

2

Твърди, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени изрично и изчерпателно всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при неговото изчисляване. Заявява, че ГПР по кредита е в размер на 49,64 %, като в договора са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора, при определяне на годишния процент на разходите. Твърди, че ГПР е изчислен правилно съобразно определената формула и в изпълнение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК, като единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент.

Заявява, че размерът на неустойката не е включен в ГПР. Сочи, че към момента на сключване на договора, предвидената неустойка не е била дължима, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения в тридневен срок от сключването му. Заявява, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск, с оглед възможността да реализира правата си срещу трето лице или банка – гарант, в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, преди сключване на договора за заем, кредиторът сочи, че е направил оценка на кредитоспособността на клиента, като е приел да поеме финансовия риск и да сключи договора за заем при условие, че клиентът представи надлежно обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Поради недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи заплащане на неустойка в уговорения размер. Изтъква, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя.

Счита, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение.

Твърди, че не е налице заблуждаваща търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. Изтъква, че в настоящия случай са посочени ясно параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение от потребителя.

В случай, че бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че това не води до нищожност на целия договор за кредит.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С насрещната искова молба „Сити Кеш“ ООД поддържа, че ищецът по първоначалния иск не е върнал цялата предоставена му сума в размер на 1400 лева. Сочи, че заемната сума е получена от кредитополучателя в брой при подписването на договора, като всички вноски по процесния договор са падежирали. Заявява, че длъжникът е извършил две плащания – на ****** г. в размер на 100 лева и на ****** г. в размер на 86 лева, като е изплатил сумата от общо 186 лева. С посочената сума били погасени задължения за възнаградителна лихва в размер на 88,01 лева и за главница в размер на 97.99 лева.

3

Поддържа, че в договора за кредит страните са уговорили, че потребителят дължи заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,64 %. Твърди, че същият е в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, т.е. не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Счита, че не е налице противоречие с добрите нрави досежно възнаградителна лихва в размер на 40,05 % след като ГПР е в законовите рамки на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и уговорката, касаеща нейния размер е действителна.

Предвид това, моли ответникът по насрещния иск Ж. К., да бъде осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1301,01 лева, представляваща непогасена главница по договора за кредит, както и сумата от 134,82 лева – възнаградителна лихва за периода 22.10.2021 г. – 25.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност, в случай че процесният договор бъде обявен за недействителен, моли ответникът по насрещния иск Ж. К., да бъде осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1214 лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, формирана като разлика между дължимата главница по договора и заплатената от ответника по насрещния иск сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане.

Претендират се сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба. Ответникът по насрещния иск поддържа, че договорът за кредит формално съдържа посочване на ГПР в размер на 49.64 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, като съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Твърди, че размерът на посочените величини не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения в договора за потребителски кредит. Счита, че не са включени допълнителните разходи за неустойка в размер на 1129,17 лева, регламентирани в чл. 11 от договора. Поддържа, че предвиденото вземане няма характер на неустойка, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Твърди, че тези разходи са били известни на кредитора, като с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им, се явяват добавък към погасителните вноски по кредита и представляват скрита печалба за кредитора. Заявява, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие е добрите нрави, като същата е и неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Счита, че клаузата не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че при недействителен договор за потребителски кредит, на основание 4 чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне единствено чистата стойност на предоставения финансов ресурс, но не дължи лихва и други разходи.

С оглед изложеното, признава иска до размера на сумата от 1214 лева, представляваща дължимата чиста стойност по кредита, след приспадане на платената от кредитополучателя сума в размер на 186 лева от усвоената от него сума по договора за кредит в общ размер на 1400 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

Претендира разноски на основание чл. 38 Закон за адвокатурата. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, моли да не бъдат присъждани разноски на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: