Решение № 6655 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6655 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110158111 по описа за 2023 година

Предявен е от К. К. М. срещу ДРУЖЕСТВО осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати за сумата от 722 лева /след увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 08.04.2024г./, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 4393473 от 07.02.2022г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 23.10.2023г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.02.2022г. е сключил с ДРУЖЕСТВО договор за кредит № 4393473, по силата на който това му била предоставена сумата 1500,00 лева, с вид на вноската двуседмична, при посочен ГПР 47,92 % и ГЛП 40 %. Посочва, че по договора страните се съгласили задълженията на кредитополучателя да бъдат обезпечени при едно от следните условия: две физически лица поръчители, отговарящи на кумулативно посочени в договора условия, банкова гаранция или представяне на сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество, одобрено от кредитодателя. На същата дата с ДРУЖЕСТВО бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4393473, по силата на който ответникът бил поел задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора срещу заплащане на възнаграждение в размер на 598,18 лева - платими разсрочено на падежите на вноските по договора за кредит и заедно с тях. Задълженията по договора за поръчителство се твърди да са изцяло погасени от ищеца. Навежда твърдения, че договорът за потребителски кредит, както и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила. Смята, че същите са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Посочва, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните 1 изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като не била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор. Смята, че е нарушено изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите. Посочва, че не са му предоставени подписани от кредитодателя Общи условия към договора за потребителски кредит, същият не се е съгласил с тях, не ги е подписал, респ. последните не го обвързват.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 47,92 %, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, като в договора единствено бил посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40,00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не били включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 105,02 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от доверителя ми. Посочва, че ответникът е свързано лице с кредитодателя, като разходът по договора за поръчителство е сигурен и изначално известен на кредитора, същевременно възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. На това основание счита и че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Счита, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен - лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на ДРУЖЕСТВО, доколкото с ответника са свързани дружества, цели се да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Сочи, че според разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по 2 кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, с оглед на което счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. Навежда твърдения, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. На самостоятелно основание счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.

1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Твърди, че в договора не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Посочва, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. В условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме договорите за валидни и действителни, посочва, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесините договори. Навежда твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. На 28.02.2024г. е постъпило становище от ДРУЖЕСТВО, с което оспорват предявения иск.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са 3 индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

В конкретния случай от приетия препис от Договор за паричен заем № 4393473 от 07.02.2022г., сключен между К. К. М. и ДРУЖЕСТВО, се установява, че страните са договорили отпускане на потребителски кредит в размер от 1500 лева със срок от 22 седмици, 11 броя вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 35 %, както и годишен процент на разходите на заема от 41,11 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ДРУЖЕСТВО; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения погасителен план към договора за кредит се установява, че в същия е включено възнаграждение за предоставяне на гаранция в общ размер от 598,18 лева /11 х 54,38 лева/.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установи, че общият размер на заплатената от ищеца сума по договора за кредит е в размер от 2222 лева, с която сума са погасени следните задължения: 1500 лева, главница; 123,82 лева, възнаградителна лихва и 598,18 лева, поръчителство. Вещото лице е посочило, че ако при изчисляване на ГПР се вземе предвид размерът на общо изплатената сума от 2222 лева с включено възнаграждение за поръчител, то при срок на кредита от 11 двуседмични вноски ГПР ще бъде в размер от 497,65 процента.

При тълкуване на разпоредбите от договора за кредит и събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се 4 поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.