Решение № 175 от 06.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Велико Търново, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500471 по описа за 2021 година

С Решение № 260052/24.06.2021 год. по гр. д. № 27/2020 год. Габровският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на З. А. К. от гр. Сухиндол сумата 120 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.10.2019 год., около 7.30 ч. на път 403, км 3+900, в посока на движение с. Кормянско към с. П. Славейково, общ. Севлиево, при което е причинена смъртта на М. П. Г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2020 год. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адв. В. О. сумата 3 930 лв. адвокатски хонорар за защита на ищцата З. А. К. при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, а на ГОС сумата 4 920 лв. ДТ и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Осъдил З. А. К. да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД сумата 300 лв. разноски по делото.

С Определение № 260089/17.09.2021 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, допълнил решението в частта за разноските като осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адв. В. О. още 786 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

1

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата 120 000 лв., ведно със съответната лихва и разноски, е подадена от „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез адв. М. И.. Позовава се на допуснати от съда процесуални нарушения. Нарушенията, извършени от водача на автомобила, не са в причинна връзка с настъпване на произшествието и това се установява от заключението на автотехническата експертиза (АТЕ). Занижен е процентът на съпричиняване от страна на пострадалия. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и актуалната съдебна практика по подобни дела. Ищцата не е доказала изградена с пострадалия дълбока и трайна емоционална връзка, както и влошаване на психичното й състояние в резултат от неочакваната смърт на сина й. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, ведно със съответната лихва. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. М. И.. Прави алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение съобразно търпените от ищцата морални вреди и по-високия процент на съпричиняване.

В срок е постъпил писмен отговор от ищцата З. А. К. чрез пълномощника адв. В.

О.. Счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди в тази част като присъди направените разноски.

Насрещна въззивна жалба против същото решение е подадена от З. А. К. чрез адв. В. О.. Обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната законна лихва. Счита за неправилен извода на съда за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 40%, тъй като същото не е доказано. Позовава се на заключението на допуснатата САТЕ. Дори да се приеме съпричиняване, то следва да бъде не повече от 10%. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да уважи иска в пълния предявен размер, ведно със съответната законна лихва.

Направено е искане за присъждане на разноски.

В срок е подаден писмен отговор от насрещната страна „Застрахователна компания Лев инс“ чрез адв. М. И.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата З. А. К. е предявила пред ГОС иск за осъждане на „Застрахователна компания Лев инс“ АД да й заплати сумата 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от смъртта на сина й М. П. Г., настъпила в ПТП на 22.10.2019 г., около 07.30 ч., на път 403 км. 3+900, с посока на движение от с.

Кормянско към с. Петко Славейково, общ. Севлиево, причинено от Ю. Х. В. при управление на л. а. „БМВ“, модел 320Д с рег. № ЕВ 76****, застрахован по риск 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното дружество, ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищцата твърди, че преживява смъртта на сина си много тежко. Била силно привързана към него, имали изключително силна връзка помежду си. Загубила скъп за нея човек, на когото имала пълно доверие и на когото разчитала за подкрепа във всяка една житейска ситуация. Живее постоянно с мисълта за смъртта на сина си и не може да преодолее шока. Страда от безсъние, вегетативни явления, емоционална инконтиненция и натрапливоподобни мисли. До настоящия момент е на медикаментозно лечение и наблюдение от психиатър. Поставена й е диагноза „посттравматично стресово разстройство“. Изписани са и силни болкоуспокояващи и антидепресанти.

В отговора на исковата молба ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД е оспорил предявения иск. Оспорил твърдението за виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, което да е причинило вредоносния резултат; механизма на ПТП, описан в исковата молба; настъпването на неимуществени вреди за ищцата, както и размера на претендираното обезщетение.

Направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия чрез себепоставяне в риск поради нарушение на разпоредбите на чл. 80, ал. 1 и чл. 80а, ал. 1 от ЗДвП. Твърди също, че пострадалият се е движел по средата на пътното платно, в нарушение на чл. 80, ал. 2 и чл. 80а, ал. 2 от ЗДвП.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Пътнотранспортното произшествие е настъпило на 22.10.2019 г., около 07.30 ч., на път 403 км. 3+900, с посока на движение от с. Кормянско към с. Петко Славейково, общ. Севлиево. Механизмът му се установява от заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице инж. Б. И.. Лек автомобил „БМВ“, модел 320Д с рег. № ЕВ 76****, управляван от Ю. Х. В., се е движел в посока към с. Кормянско, със скорост 88 км/ч. при достигане на километър 3+900, на прав пътен участък с низходящ надлъжен наклон. В този момент в посока към с. Петко Славейково със скорост около 25 км/ч се е движел велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене, управляван от М. П. Г..

Съобразно конфигурацията на пътния участък според вещото лице двамата участници в движението са имали техническа възможност да възприемат насрещно движещото се превозно средство на разстояние не по-малко от 292 м. между тях. Достигайки мястото на произшествието, лекият автомобил се е движел в зоната на средата на платното за движение, с лява страна на автомобила, навлязла на около 0.64 м. в насрещната пътна лента. Велосипедистът се е движел в лентата за движение на лекия автомобил, в близост до разделителната линия, със средна част на велосипеда на около 0.30 м. от разделителната линия. След като нито един от двамата водачи не е реагирал на възникналата ситуация е настъпил челен минимално кос, почти централен удар между 3 тях, като началният контакт е между предната гума на велосипеда и предната броня на автомобила. След удара цялата предна част на автомобила е била деформирана с характерната „V“-образна форма. На практика при удара двете превозни средства са се движили в срещуположни посоки, по успоредни траектории. След удара тялото на велосипедиста е отхвърлено напред и наляво спрямо движението на автомобила и е установено на 47.2 м. от мястото на удара. Лекият автомобил е продължил движението си без да бъде задействана спирачната система и е установен на 122 м.

Експертът е изчислил отстоянията на автомобила и велосипеда до мястото на удара към момента на възникване на видимостта между тях: за автомобила - 146.6 м., за велосипеда - 41.64 м. Сравнил е тези отстояния с необходимите разстояния за ефективно спиране (за автомобила - 84.7 м., за велосипеда – 15.2 м.) и е дал заключение, че при своевременно реагиране на водачите при възникване на видимостта и двете превозни средства биха могли да спрат преди да достигнат до мястото на удара. Отделно от това, при установеното разположение на двете пътни превозни средства ударът би могъл да бъде избегнат, ако водачите са предприели действия за възстановяване на движението в полагащите им се ленти и осъществяване на разминаване. Водачът на лекия автомобил е трябвало да го измести надясно, като при напречно изместване на масовия център от 2.1 м. необходимото надлъжно разстояние за изместване от момента на реагиране до достигане на дясната страна на автомобила до дясната страна на платното е 84 м. При траекторията на движение на велосипеда, ако водачът му го измести в напречна посока на разстояние 2 м., то и при начина на движение на лекия автомобил ще се осъществи разминаване. Необходимото разстояние надлъжно на платното за движение от момента на реагиране на велосипедиста до пристрояването е 32.6 м. Вещото лице е сравнило отстоянието на превозните средства към момента на възникване на видимостта (за автомобила 146.6 м. и за велосипеда 41.64 м.) с необходимите надлъжни разстояние за извършване на маневра за изместване в дясно извън траекторията на насрещно движещото се превозно средства (за автомобила 84 м., за велосипеда 32.6 м.) и е определило, че при своевременно реагиране на водачите при възникване на видимостта и двете превозни средства биха могли да се изместят извън траекторията на насрещно движещото се превозно средство преди достигане на мястото на удара. Според експертното мнение от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е начинът на движение на лекия автомобил и на велосипеда като траектории и разположение на платното за движение и нереагирането на водачите им за спиране или отклоняване в дясно с цел избягване на удара.

При удара между превозните средства велосипедистът М. П. Г. е получил тежка, несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото, съпроводена с много бърза и остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила веднага след удара с лекия автомобил и е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. В тази насока е категоричното 4 заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р С. Р..

За произшествието е образувано ДП № 424/2019 г. на РУ на МВР – Севлиево.

Към настоящия момент в съда е внесен обвинителен акт срещу Ю. Х. В. и е образувано НОХД № 222/2021 г. по описа на ГОС за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, спряно на осн. чл. 25, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 90 от НК, тъй като подсъдимият е избран за депутат в 47-то Народно събрание.

Безспорно по делото е наличието на валидно сключена със „Застрахователна компания Лев инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за водача на „БМВ“, модел 320Д с рег. № ЕВ 76****.

Видно от Удостоверение за родствени връзки от 26.02.2021 г., издадено от Община Плевен, ищцата З. А. К. е майка на М. П. Г.. Според данните в удостоверението той има двама едноутробни братя и една едноутробна сестра, както и две еднокръвни сестри и един еднокръвен брат.

От показанията на свидетелката Д. К. Т. – съседка с ищцата в гр. Сухиндол, се установява, че З. и синът й не живеели заедно. Тя отдавна заминала за чужбина.

Прибирала се за празници. Купувала за ядене, дрехи, събирали се заедно за Великден, за Нова година. Обичали се, не са се карали, тя отивала с кола и го прибирала.

Свидетелката узнала за смъртта на М. от своя син. След това се чувала със З. „по таблета“. Тя плачела, даже и сега плаче. Преди да замине за чужбина М. живеел при баща си и учел там. Не знае защо М. не е заминал за чужбина с майка си. З. има и други деца. Сега е в чужбина със сина си.