Решение № 109 от 11.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000096 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 343/20.01.2026г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК 831830482, представлявано от адв. Г. С., и въззивна жалба вх. № 366/21.01.2026г. на А. Х. А., подадена чрез адв. К. К. от АК- гр. Разград, срещу решение № 300/18.12.2025г., постановено по гр. д. № 164/2025г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е уважен частично предявени от А. Х. А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск за присъждане на обезщетение на претърпени от ищцата неимуществени вреди до размера на 75 000 лв. (с равностойност 38 346.89 евро), вследствие загубата на баща й Х. *****, починал в резултат на ПТП, настъпило на 08.06.2020г., по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 320“, с рег. № *****- М.Т.П., с вА.дно сключена с ответното дружество задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, с полица № BG/02/119003185425, със срок на действие от 22.11.2019г. до 21.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2022 г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за горницата над присъдените 75 000 лв. до претендираните 150 000 лв. (с равностойност 76 693.78 евро).

1

Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва решението в осъдителната част за сумата 15 000лв. с равностойност 7 669.38 евро, съставляваща разликата над 60 000 лв. до присъдените 75 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от посоченото ПТП, ведно със законната лихва, с оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. в отклонение от задължителните указания, съдържащи се в ППВС № 4/1968г., тъй като определеното застрахователното обезщетение от 150 000 лв., (преди редуцирането му на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД), е завишено, не отговаря на заложените критерии и принципа за справедливост и противоречи на съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, както и на обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения при аналогични случаи за ПТП от 2020г. За справедлив в настоящия случай въззивникътзастраховател счита размер на обезвреда от 120 000 лв., а възприетата от окръжния съд степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице в размер на 50 %- за законосъобразно и правилно определена. Моли съда да отмени решението в осъдителната му част за очертания обжалваем интерес от 15 000 лв. с равностойност 7 669.38 евро, като отхвърли исковата претенция за сумата над 60 000 лв. с равностойност 30 677.51 евро до присъдените 75 000 лв. с равностойност 38 346,89 евро.

С подадената в срок въззивна жалба вх. № 366/21.01.2026г. от А. Х. А. се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с изложени съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в тази част. С оглед уточнения на оплакванията срещу правилността на решението, направени от процесуалния представител на ищцата в проведеното открито съдебно заседание на 13.05.2026г., следва да се приеме, че единственото основно оплакване е за допуснато от първоинстанционния съд неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че изводът на съда за съпричиняващо поведение на пострадалото лице- баща на ищцата, с принос от 50%, е необоснован. Излагат се и оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото във връзка с обратното доказване по това възражение. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната му част, като се присъди допълнително обезщетение в размер на 75 000 лв. (с равностойност 38 346,89 евро), ведно със законната лихва, считано от 14.09.2022г. до 2 окончателното погасяване на задължението. Направено е искане за присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна, с подробно изложени съображения и доводи. Според застрахователя, определеното обезщетение за неимуществени вреди не е занижено, а напротив – прекомерно завишено по размер, както и несъобразено с принципа за справедливост, постоянната съдебна и застрахователна практика. Сочи се, че първоинстанционния съд не е отчел обществения критерий за справедливост и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот към датата на настъпване на произшествието; не е преценено значението на всички факти в съвкупност, търпените от ищцата негативни промени в социалнобитовия й живот. Препраща се към съображенията, изложени в депозираната въззивна жалба, в т.ч. по отношение на приетата степен на съпричиняване.

Искането към въззивния съд е за потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като правилно и законосъобразно, с присъждане на направени съдебно- деловодни разноски за тази инстанция, в т. ч. адвокатско възнаграждение.

Жалбите са е подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при нА.чие на правен интерес от обжалване в съответните части съобразно процесуалното качество на страните, и са процесуално допустими.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Шуменският окръжен съд е бил вА.дно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от А. Х. А. от *****, срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 150 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от смъртта на баща й Х. *****, починал вследствие на ПТП, на 08.06.2020 г., около 18.00 ч. по главен път Русе – Варна, в участъка между Разград и Шумен в близост до пътен възел „Диамант“, по вина на водача на л. а. марка 3

„Мерцедес“, модел „ГЛ 320“ с рег. № *****, застрахован при ответника по действаща към датата на инцидента застраховка „ГО на автомобилистите“.

Предявена е и акцесорна претенция за законната лихва върху сумата, считано от считано от 14.09.2022г.- датата на извънсъдебно предявяване на застрахователната претенция, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.

Първоинстанционното решението, с което осъдителния иск е частично уважен до 1/2 от претендирания размер, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е вА.дно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. НА.це са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квА.фициран. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени- от името на ищцата е предявена пред застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 14.09.2022г. Няма твърдения и данни по делото, че по образуваната преписка по тази претенцията е определено и заплатено застрахователно обезщетение.

Ищцата е дъщеря на починалото лице, следователно е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването му с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, не са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, тъй като в хода на досъдебното производство е починал водачът на л. а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 320“ с рег. № *****, застрахован при ответника.

На лицето, посочено в исковата молба като деликвент, е било повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост по ДП № 95/2020г. по 4 описа на ОД на МВР– гр. Шумен, преобразувано в ДП № 15/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Шумен и с вх. № 875/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Шумен, но след смъртта му наказателното производство е прекратено, на осн. чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 и чл.199 от НПК.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размера на сумата 60 000 лв. с равностойност 30677,51 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2022г. до окончателното й изплащане.

Следователно, между страните е безспорно установено, вкл. със сила на пресъдено нещо, с която се ползва решението в необжалваната част, нА.чието на предвидените от закона елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл.

432 КЗ: вА.дно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с ответното дружество, за увреждащия автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 320“ с рег. № *****; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора–ПТП на 08.06.2020г., противоправно поведение и вина на водача на застрахования автомобил за настъпване на ПТП, в резултат на което е починал Х. *****– баща на ищцата А. Х. А.; нанесени неимуществени вреди на ищцата– страдания и други негативни преживявания вследствие смъртта на нейния баща.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по вА.дността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останА.те въпроси от посоченото в жалбите.

По повдигнатия от въззивното дружество спорен въпрос за размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, подлежащо на определяне по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:

Оплакванията в жалбата на застрахователя за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, са основани на съображения, че определеното обезщетение от 150 000 лв. за неимуществени вреди не кореспондира на критериите за 5 справедливост с оглед доказаните страдания и другите негативни преживявания на ищцата вследствие смъртта на нейния баща, не са съобразени социално – икономическата обстановка в страната към датата на деликта- м. 06.202г. и с трайно установената съдебна практика.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд констатира, че при определяне по обезщетение е в размер на 150 000 лв., преди редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като тази сума действително е завишена с оглед установените интензитет, характер и продължителност на търпените от ищцата страдания, негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността й в резултат на смъртта на нейния баща, като този размер на деликтно обезщетение не отговарят в пълнота на обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадА.я, степен на родствена близост между пострадА.я и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувА.те между пострадА.я и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД- справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за 6 справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“.