Решение № 503 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200323 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от М. К. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Е. П.“ № **, против Наказателно постановление № 21-1030-000926 от 16.02.2021 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като се излагат съображения относно това, че нарушението, което е вменено на жалбоподателя, е умишлено, а същият е допуснал извършването му несъзнателно. В последното съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител, като не е взел становище по съществото на делото.

Въззиваемата страна също не е изпратила представител в съдебно заседание. По делото, с изпращане на жалбата в съда, е депозирано писмено становище, което е подписано от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, който не е надлежната въззиваема страна по делото, доколкото не е издател на наказателното постановление.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, номер 260192 от 26.01.2021 г., с който се констатира, че на датата на издаването му, около 14:00 часа в гр. П., на кръстовището на бул. „В. А.“ с бул. „****“, жалбоподателят М. К. управлява лек автомобил „****“ с рег.№ ***, собственост на С.Н.К. ЕГН **********, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - изтекло разрешение за временно движение с № 001433036, валидно до 28.11.2020 г. Посочено е в АУАН, че водачът е изпробван за алкохол и уредът отчита 0 промила алкохол. Установеното е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В наказателното постановление фактите са описани по сходен начин, като наказващият орган е приел, че се касае до управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, разписан в Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Дадена е същата правна квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като основание за определяне на административните наказания е посочена разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Т. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна Полиция“, който е потвърдил изцяло констатациите по акта, като е пояснил, че на процесната дата и място л.а. „****“ с рег.№ **** е бил управляван от лицето, спрямо което е съставен АУАН, с което е разговаряно на български език, както и че принципно при наличие на нарушител - чужденец се използва преводач, но в случая не се е наложило да се вика такъв.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични, дадени добросъвестно и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

На базата на събраните по делото гласни, а също и писмените доказателства, приложени по преписката, съдът счита, че описаното в АУАН и наказателното постановление поведение на жалбоподателя е категорично установено.

За да бъде съставомерно от обективна страна деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП следва да са налице следните условия: деецът да управлява МПС по път, отворен за обществено ползване; МПС да не е регистрирано по съответния ред, предвиден в нормативен акт. Налице са според съда категорични доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля по делото Д. и в преписката, че водачът М. К. е управлявал на датата на извършената му проверка автомобил, който е бил с транзитни регистрационни табели /съгласно чл.29, ал.3 от Наредба№ I-45/24.03.2000 г. и видно от справката за регистрация на МПС/, които са били с изтекъл срок на 2 валидност. Посоченото от свидетеля и констатирано в АУАН напълно се подкрепя от представените по делото писмени доказателства, като видно от приложеното Разрешение за временно движение, в същото изрично е отразено, че то е валидно до 28.11.2020 г. Следователно се установява по безспорен начин, че на процесната дата управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на валидност на разрешението за временно движение и с оглед на това и с изтекъл срок на валидност на транзитните табели с регистрационни номера, които са били поставени на автомобила. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно чл.27, ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. с лед изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 – 17, като срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва именно в разрешението за временно движение по арг. от чл.29, ал.1 от Наредбата. Според чл.27, ал.5 от посочената Наредба след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват.

В този смисъл, независимо от това, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил с поставени регистрационни табели на съответните за това места, то доколкото те вече не биха могли да се използват поради изтеклия срок на разрешението за временно движение с тях, следва да се счете, че МПС е било управлявано към датата на нарушението, без да е регистрирано по надлежния ред. Надлежният ред за регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 г. В конкретния случай на процесната дата управляваното МПС е имало издадени транзитни табели с регистрационен номер по реда на чл.27, ал.1 от цитираната наредба, като видно от представената справка за собственост и регистрация на МПС е било с транзитна регистрация, чийто срок на валидност обаче е бил изтекъл далеч преди датата на проверката.

Поради това и с оглед на определението за „регистрация“, дадено по § 6, т.

18а от ДР на ЗДвП, както се каза вече, следва да се приеме, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като не е имал административно разрешение превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 382 от 22.02.2021 г. на Административен съд - Пловдив по к.а.н.д. № 2809/2020 г., в което се сочи, че „управлението на МПС с изтекли временни регистрационни номера, по същността си представлява управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред“.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че не бил извършил умишлено деянието, тъй като не разбирал български и не знаел, че процесният автомобил е бил с изтекли регистрационни табели, то тези му аргументи не могат да се приемат от съда като основателни. На първо място, твърдението, че жалбоподателят не владее български език би могло да се 3 отнесе по-скоро към преценката относно законосъобразността на процедурата по съставяне на АУАН, но няма пряко отношение към субективната страна на деянието, още повече, че водачът К. сам е заявил в жалбата си да е взел за ползване автомобила от негов познат, а видно от приложената справка е, че собственикът на автомобила е български гражданин. От показанията на свидетеля се установява, че същият е контактувал при проверката с водача на автомобила на български език, като не се е наложило да бъде повикан преводач. Видно е, че жалбоподателят има ЕГН и постоянен адрес в страната, което предполага, че макар да е чужденец, той е получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната /по арг. от чл.11, вр. с чл.3, ал.2 от ЗГР/. От АУАН е видно също, че жалбоподателят е подписал акта, без да впише възражения по него, каквато възможност е имал, включително и такива, че не е разбрал за какво му се съставя акта поради невладеене на езика. Следва да се има предвид, че процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат и задължителното участие на преводач в административнонаказателното производство, а по този въпрос е неприложимо препращане към НПК на основание чл.84 от ЗАНН, доколкото последното касае производството, което се развива вече пред съда по повод на обжалване на наказателното постановление. Освен това, следва да се има предвид, че изискването за осигуряване на назначен преводач, което е въведено в Глава 30 ”а” от НПК въз основа на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото но устен и писмен превод в наказателното производство, не се отнася до административно - наказателното производство във фазата на съставянето на АУАН и наказателното постановление, доколкото за последното е предвидено обжалване пред съда. В тази насока и съобразно с отразеното в чл.1, т.3 от Директивата, в случаите, когато е предвидено налагане на санкция за леко нарушение от орган, различен от съда и когато налагането на тази санкция може да се обжалва пред съд, правилата относно правото на устен и писмен превод, предвидени в директивата се прилагат единствено за производството пред съда.

На второ място, следва да се има предвид, че всеки водач, особено когато не е собственик на автомобила, който управлява, има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила. В тази връзка и доколкото е налице законово изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само регистрирани по надлежния ред превозни средства, то едно от основните задължения на водача е да се увери преди да приведе в движение МПС, че същото е надлежно регистрирано. В тази насока и обстоятелството, че автомобилът има поставени регистрационни табели не е единственото такова, което навежда на извод за налична регистрация, доколкото, автомобилът би могъл да е и с прекратена служебно регистрация, или, както е било и в процесния случай, срокът на валидност на поставените табели да е бил изтекъл, което прави използването 4 им забранено. От доказателствата по делото се установява, че при проверката от водача е било иззето разрешението за временно движение, издадено за управляваното от жалбоподателя МПС, с което очевидно водачът е разполагал и в което изрично е вписан в графа Н срокът на неговата валидност. Следователно и водачът е разполагал с документа, от който е могъл да се убеди еднозначно, че автомобилът вече е без надлежна регистрация. Незнанието на закона от водач на автомобил в тази насока не е извинително обстоятелство, като принципно всеки водач е длъжен и би следвало да се уведоми надлежно от собственика или всяко друго лице, което му предоставя автомобил за управление, дали автомобилът е надлежно регистриран, или не. Предвид естеството на самите транзитни табели, които са винаги с временно действие, водачът е бил длъжен да се увери, че превозното средство притежава изискващото се административно разрешение за движение по пътищата и че то е в срока му на валидност. Задължението за предвиждане на общественоопасния резултат на деянието произтича пряко от нормативен акт с ранг на закон, като следва от правилото за поведение, възведено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В тази насока, дори и в съзнанието на дееца да не се е отразил фактът на изтичане срока на валидност на регистрационните табели, то същият е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, поради което и като не го е сторил, е действал при условията на непредпазливост. Поради това и нарушението е виновно извършено, като съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане в случая липсва.