Протокол № 1598 от 18.09.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1598 гр. Пазарджик, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ................... през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20265220101809 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът С. Б. С., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № №25329/11.09.2026 г. от ищеца, чрез адв. Д., с която заявява, че поради служебна ангажираност не може да се яви в насроченото съдебно заседание. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие.

Ответното дружество „...........................“ АД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 25464/14.09.2026 г., с която се моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

Вещото лице Л. Ц., редовно призован, не се явява. По делото е постъпила молба с вх. № 25107/09.09.2026 г., с която вещото лице Ц. уведомява съда, че до момента не е внесен депозит и по тази причина не е изготвил заключението в законния срок. Моли съда да му бъде удължен срока за изготвяне на заключението след внасяне на депозита.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх.

№25329/11.09.2026 г. от ищеца С., чрез адв. Д. с която заявява, че поради служебна ангажираност не може да се яви в насроченото съдебно заседание.

Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. На основание чл. 232 ГПК оттегля предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Моли съда производството по делото в тази част да бъде прекратено. На основание чл.

237, ал. 1 ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска по предявения от доверителя му установителен иск за недействителност на Договор за паричен заем № 266052 от 02.09.2024 г., на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли съда да присъди в полза на доверителя му направените по делото разноски. По отношение на предявения от „...........................“ АД осъдителен иск за сумата от 102,26 евро, признава същия за основателен. Не възразява срещу представените от ищеца доказателства и моли същите да бъдат приети като доказателства по делото. С оглед изложеното по-горе оттегля направеното от него искане за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, като счита, че такава не следва да бъде допускана и по въпросите, формулирани от ответната страна, предвид признанието на осъдителния иск, предявен от „...........................“. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита претендираните разноски за прекомерни. Изразява становище по същество.

Предвид гореизложеното счита, че претендираното адвокатско възнагражения в размер на 613,56 евро не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същото не е съразмерно на положения труд по настоящия казус.

Ноторно извество е, че при определянето на адвокатското възнаграждение съдът следва да направи преценка за положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права. Цитира съдебна практика. На основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът да постанови решение при признание на иска по предявения от доверителя му установителен иск за недействителност на Договор за паричен заем № 266052 от 02.09.2024 г., на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх. № 25464/14.09.2026 г. от ответното дружество „...........................“ АД, чрез адв. К., с която се моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Сочи се, че в 2 депозирания от тяхна страна отговор на искова молба е инкорпориран насрещен иск, което обстоятелство моли съда да бъде взето предвид и доклада да бъде допълнен в този смисъл. Моли съда да има предвид, че първоначалният ищец е запознат с насрещния иск и дори нещо повече – съгласно депозираното писмено становище, във връзка с насроченото съдебно заседание, признава предявения насрещен иск. Насрещната страна е оттеглила предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД и моли производството в тази част да бъде прекратено. Моли съда да уважи искането и да им присъди разноски за адвокатско възнаграждение за оттегления иск, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Изразява становище по същество на спора. Цитира съдебна практика.

СЪДЪТ следва да се произнесе по напрвените от страните искания, по които не се е произнесъл към настоящият момент.

На първо място, с отговора на исковата молба ответникът „...........................“ АД предявява насрещен иск срещу С. Б. С., като иска същият да бъде осъден да заплати на „...........................“ АД усвоената от него, но непогасена сума в размер на 102,26 евро, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът счита, че следва да приеме за съвместно разглеждане така предявения насрещен иск и следва да бъде указано на ищеца по насрещния иск да заплати дължимата Държавна такса за предявяването му в размер на 25,56 евро.

По отношение на направените от ищеца С. искания, съдът намира следното: На основание чл. 232 от ГПК, ищецът недвусмислено е заявил желанието си да оттегли предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца С. сумата от 194,40 лева, представляваща платена неустойка по чл. 10 от Договора за паричен заем, поради нищожност на клаузата, която я урежда, ведно със законна лихва върху тази сума от подаване на процесната искова молба. Съдът намира това искане за допустимо и основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника, до приключване на първото заседание по делото.

Предвид частичното прекратяване на производството, на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, 3 за оттегляне на иск в размер на 204,52 евро, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения насрещен иск от „...........................“ АД срещу първоначалния ищец С. Б. С. от гр. ..................., обл. Пазарджик, с който се иска същият да бъде осъден да заплати на „...........................“ АД усвоената от него, но непогасена сума в размер на 102,26 евро, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

УКАЗВА на ищеца по предявения насрещен иск в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението да внесе дължимата Държавна такса по предявения насрещен иск в размер на 25,56 евро.

На основание чл. 232 от ГПК прекратява производството по гр. дело № 1809/2026 г. по описа на РС- Пазарджик в частта му, в която същото е образувано и водено по предявен от С. Б. С. иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД- да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца С. сумата от 194,40 лева, представляваща платена неустойка по чл. 10 от Договора за паричен заем, поради нищожност на клаузата, която я урежда, ведно със законна лихва върху тази сума, поради надлежно оттегляне на предявения иск.

ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН: **********, от гр. .........................., обл.

Пазарджик да заплати на „...........................“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр. ....................................., представлявано от В. Г. С., сумата в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента), за сторените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, в частта му, с която е частично прекратено производството подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Пазарджик.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като страните не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

4

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗПК от С. Б. С., чрез адв. Д., в която се сочи, че на 02.09.2024 г. доверителят му С. С., с ЕГН ********** е сключил с дружеството ответник „...........................“ АД, Договор за потребителски кредит №266052, представен като доказателство към настоящата искова молба. Съгласно същия договор, дружеството ответник предостави в заем на ищеца сумата от 200,00 лева (двеста лева), която доверителят му е следвало да върне за срок от 9 (девет) месеца, заедно с договорената фиксирана лихва в размер на 41,00 ( четиридесет и един процента) % на година, при посочен в същия договор годишен процент на разходите (ГПР) от 49,65%. Видно от представения като доказателство към настоящата искова молба Погасителен план, който е неразделна част от процесния договор, заемът се погасява на 9 (девет) равни месечни погасителни анюитетни вноски, състоящи се от част главница, част договорна лихва и предварително начислена неустойка.

Процесният заем е отпуснат от дружеството „...........................“ АД, което представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ. Същата може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други заемни средства, от което следва, че дружеството предоставя кредити като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.

Предвид това, че заемът е предоставен от заемодател търговец, които е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а заемополучателят е физическо лице, отношенията между страните по спора се регулират от Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Сочи се, че процесният договор за заем съдържа множество клаузи, които са нищожни съгласно приложимото законодателство за защита на потребителите и в частност на горепосочените закони. Наличието на нищожни клаузи в процесния договор за кредит е довело до начисляването и на значителни по размер суми за неустойки по заема от страна потребителя С. С., от което произтича и правният му интерес от предявяване на описаните в настоящата искова молба искове. От анализа на всички документи по Договор за потребителски кредит № 266052/02.09.2024 се установява, че дружеството е начислило като задължения на потребителя сумата от общо 430.11 лева, платена на три равни вноски от по 52,50 лева и представляваща неустойка по 5 сключения помежду им Договор за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024г. В чл. 10 от Договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателя не представи обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл.20 от Договора, същият следва да заплати неустойка в размер на 2,16 лева(два лева и шестнадесет стотинки) плюс 0,360% от усвоения размер на кредита за първи ден на забава и 0,360% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Счита се, че гореописаното задължение за неустойка по чл.10 от процесния Договор за заем не се дължи, поради недействителност на Договора и клаузите, които го уреждат. Договорът за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По своята правна същност Договорът за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024 г., сключен между С. С. и „...........................“ АД е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, с оглед на което, за да бъде валидно сключен, същият следва да отговоря на изискванията предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.

11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. В противен случай същият е недействителен по аргумент от чл.22 ЗПК.

В настоящия случай, сключения между страните договор нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишния процент на разходите (ГПР) и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.