Решение № 813 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300502664 по описа за 2025 година

С Решение №3161/22.06.2025г., постановено по гр.д.№12377/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, XVII гр.състав, съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от С. В. А. срещу Л. Д. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и неудобство пред гражданите на Община Пловдив и по-конкретно на Район „Северен“; притеснение и неудобство пред служителите на Район „Северен“ при Община Пловдив; притеснение и неудобство пред съпартийците от **“; гняв относно представянето му като закононарушител пред държавни органи, вследствие на което са извършени множество проверки на районната администрация; притеснение относно многократните обаждания по телефон относно даване на становище по отправените обвинения от ответника; разочарование относно изнесените неверни обстоятелства по организиране на разходването на публични средства; притеснение и гняв относно отразяването на изнесените неверни обстоятелства на неговите близки, вследствие на станалите доС.ие на обществеността на 08.09.2020г., чрез интернет изданието Пловдив***, твърдения на Л. К., че С. А. я е отстранил от поста заместник-кмет на Район „***“ на Община Пловдив след като отказала да подпише документи под поръчка за ремонт на детска площадка на ул. „***“ в гр. **, възлизаща на 28 000 лева и че платеното по обществената поръчка е поне два пъти над реалните стойности, както и станалите доС.ие на обществеността на 09.09.2020г., чрез интернет изданието П*** твърдения на Л. К., направени пред медията в гр. ****на ***, а именно че С. В. А. я е задължил да провежда абсолютно всички обществени поръчки в районната администрация и да сключва договори; че не са събирани оферти по обществени поръчки; че С. А. е давал договори на Л. К. и е заявявал: „Подписвай!“; че А. е отправял заплахи, че ще изгони К. от кабинета й; че С. А. е накарал Л. К. да излезе извън кметството, където според нея ищецът провеждал разговорите си, тъй като явно се притеснявал, че някой го подслушва и й предоставил договор за подписване, като заявил: „Или подписваш, или...“, „Има полезни хора, има и такива, които 1 не вършат никаква работа, ти избери от кои да бъдеш!“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата 08.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

С Решението си съдът е ОСЪДИЛ, на основание чл. 45 ЗЗД, С. В. А. да заплати на Л.

Д. К. сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, претърпени от Л. К., вследствие на неверни и позорящи твърдения на С. А., засягащи честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, разпространени чрез електронни медии, а именно: твърденията на ответника, разпространени на ***чрез интернет сайт *** в материал със заглавие: „Скандал! С. А. уволни вицето си Л. К. заради практики от времето на ***“, както следва: „Тя продължаваше корупционните практики от предишното ръководство в лицето на ***. Искаше да подписва само договори с определени фирми, не идваше на работа, бавеше преписки и се държеше грубо със служителите и гражданите“, както и твърденията на ответника, разпространени на 08.09.2020г. чрез интернет сайт *** в материал със заглавие:

„С. А. уволни заместничката си заради практики от времето на Р.Р.“, а именно че е имала „корупционни практики, наложени от предшественика му Р. Р. и продължени от нея и сега“, „държала да се сключват договори само с нейни фирми“, „Крадецът вика дръжте крадеца“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 08.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е ОТХВЪРЛЕН за сумата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева, съответно е разпределена и отговорността за разноски в производството.

Срещу така постановения акт е постъпила въззивна жалба от С. В. А., чрез проц. представител адв. А. С., като решението се обжалва в частта, с която изцяло е отхвърлен искът на жалбоподателя, както и в частта, с която е уважен частично насрещният иск на противната страна, а именно до сумата от 2000 лв.

Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Неправилно районният съд приел, че изказванията на ответницата, направени пред медиите, представлявали оценка за дейността на въззивника, напротив – същите били насочени към нарушаването на авторитета му като публична фигура, като по този начин се засягали неговата чест и достойнство. От събрания доказателствен материал се установявало, че спрямо А. имало остра обществена реакция, което било последица от изложените неверни твърдения. Така изнесеното в медийното пространство нямало за цел да информира обществото за неправомерните според ответницата действия на А., а целяло да засегне авторитета на ищеца. Съдът изменил предмета на спора, доколкото неимуществените вреди се претендирали от изказванията по медиите, а не от посочените от съда обстоятелства, довели до депозиране на доклада до кмета на община Пловдив. Съдържанието на Заповед № 20ОА-1008/02.06.2025г. също не било част от предмета на делото. Ответницата не сигнализирала по никакъв начин компетентните органи за извършените според нея престъпления, а директно пред медиите, без да има каквито и да било доказателства, изнесла твърдения, че жалбоподателят извършвал закононарушения. В тази насока била и практика на ЕСПЧ. От събрания по делото доказателствен материал не се установявала и верността на изложените твърдения, а разпитаните на страната на ответницата свидетели били заинтересовани. Налице било непозволено увреждане. Акцентира се, че били изнесени данни, свързани с длъжността на жалбоподателя, а изявленията били изказани публично пред медии. При съобразяване на всички особености по делото, адекватният размер на дължимото обезщетение се равнявал на 5100 лв.

По отношение на уважения насрещен иск, предявен от Л. К. против С. А. се сочи, че липсвало увреждащо деяние от страна на ответника. В хода на производството като свидетели били разпитани авторите на статиите, които обаче нямали точен спомен за използваните от А. конкретни изрази при даденото интервю. Освен това твърдението, че Л.

К. продължавала корупционни практики от предишно ръководство било оценъчно и свързано с лични впечатления. Дори изявлението да се квалифицирало като твърдение, то същото било вярно. В тази връзка се установявало, че Л. К. била назначена за временно изпълняващ длъжността на кмет в предходното управление, като в този период възложила 2 обществена поръчка за изграждането на детска площадка, като стойността за този проект била значително по-висока от изграждането на площадка, която била възложена от ищеца А.. По отношение фразата „крадецът вика дръжте крадеца“, същата имала преносно значение и не могла да се тълкува буквално. Относно твърдението, че Л. К. искала да подписва договори само с определени фирми се сочи, че същата изразявала предпочитание с кои търговци да бъдат сключвани договори, в случаите когато не се налагало провеждането на процедура по ЗОП. Твърди се, че ищцата възлагала на конкретно дружество поръчки и преди мандата на жалбоподателя. Твърдението „не ходи на работа“ било свързано с обстоятелството, че А. узнал от служители на общината, че въззиваемата редовно напускала работното си място, не се връщала, започвала да изпълнява функциите си след започване на работния ден. Изказванията, че се е държала грубо със служители и гражданите и че бавила преписки пък били оценъчни. Оспорва се ищцата по насрещния иск да била претърпяла неимуществени вреди, респ. липсвала причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и изявленията на А.. Липсвали доказателства за влошено здравословно съС.ие.

Искането е за отмяна атакуваното решение в обжалваните части, като вместо това Л. К. да бъде осъдена, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на С. А. сумата от 5100 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а също предявеният от К. иск против жалбоподателя да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Л. Д. К., чрез адв. И. Н., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Сочи се, че публикацията от ***., от която А. претендирал вреди, била изготвена от журналист, а не от въззиваемата.

Касаело се за действия на автора на материала, а не за собствено поведение на ответницата, изразяващо се в преки изявления под формата на авторска публикация или пък в направено пряко интервю с нея. На следващо място подаването до кмета на общината на въпросния доклад, изготвен от Л. К. против С. А., било израз на упражняване на служебните задължения на заместник-кмета и било с цел правилно функциониране на общинската администрация и в интерес на гражданите, поради което това действие било правомерно и не ангажирало деликтната отговорност на ответницата. Публикацията от 09.09.2020г. пък била израз на несъгласието на К. с практиката на**** на р-н „Северен“ по повод изпълнението на издадената от него Заповед от 19.11.2019г., с която К. била овластена да организира действията по провеждането на обществени поръчки. По този начин се изразявало несъгласие, че не тя събирала офертите и избирала фирмите, с които подписвала договори за обществени поръчки, тоест изразила притеснение, че поема отговорност за сключените сделки. Излагат се подробни съображения за правилността на съдебното решение, в частта с която е уважен предявеният насрещен иск. Искането е за потвърждаване на съдебния акт в обжалваните от ищеца части. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подадена и насрещна въззивна жалба от Л. Д. К., чрез адв.

И. Н. против решение № 3161/22.06.2025г., постановено по гр. д. № 12377/2023г. на РСПловдив в частта, с която се отхвърля предявеният от Л. К. против С. А. насрещен иск за сумата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 5100 лв. Излагат се съображения, че съдът неправилно определил размера на претърпените от ищцата по насрещния иск неимуществени вреди. Изнесените от А. твърдения били свързани с осъществена корупция и касаели трудовата дейност на К. за целия период, през който тя била на поста **** на р-н „Северен“. Деянието се отразило и на психическото здраве на ищцата по насрещния иск, менструалният и цикъл бил прекъснат. Дълго време не могла да си намери работа, поради разпространените неверни твърдения. От друга страна тези твърдения били разпространени до неограничен кръг от адресати. Искането е за отмяна решението в така обжалваната част и вместо това да се уважи иска в пълния предявен размер.

Постъпил е и отговор на насрещната въззивна жалба от С. А., чрез адв. А. С., с който се взема становище за неоснователност на същата. Не било доказано настъпването на неимуществени вреди в патриумониума на К.. Липсвали доказателства за настъпило влошено здравословно съС.ие. Не било ясно също, при евентуално влошено здравословно съС.ие, дали това се дължало на медийните публикации или пък причината била друга.

3

Оспорва се наличието и на причинна връзка между евентуалните вреди и поведението на А..

Искането е за отхвърляне така подадената насрещна въззивна жалба. Претендират се разноски.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от С. В. А. против Л. Д. К. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 5100 лв. /2607,59 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на: 1) твърдения на Л. К. пред интернет изданието „****“, станали доС.ие на обществеността на ***, че С. В. А. е отстранил К. от поста *** на р-н „Северен“, след като отказала да подпише документи под поръчка за ремонт на детска площадка на ул. „***“ в гр. ***, възлизаща на 28 хил. лева и че платеното по обществената поръчка било поне два пъти над реалните стойности; 2) твърдения на Л. К., направени пред интернет изданието „**** на 09.09.2025г. и станали доС.ие на обществеността на 09.09.2020г., че С. А. задължил К. да провежда абсолютно всички обществени поръчки в районната администрация и да сключва договори; че не са събирани оферти по обществени поръчки; че С. А. е давал договори на Л. К. и заявявал: