Решение № 710 от 18.10.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Благоевград, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Ю.а като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210100254 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, адрес за призоваване и съобщения: гр. *****, чрез адвокат Е. А. СРЕЩУ Община Благоевград, представлявана от Кмета ****, с административен адрес: гр. *****.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Благоевград, с ЕИК 000024695, с административен адрес в гр. *****, представлявана от Кмета на Община Благоевград, че ищцата е собственик на основание давностно владение, продължило около 25 години на поземлен имот, находящ се в с. *****“, с идентификатор № ****. Имотът, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед № РД - 18 - 149/14.03.2019 г. е с адрес: с. *****“ и е с площ от 4207 кв. м. (четири хиляди двеста и седем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: седма, с номер по предходен план: 030016, при съседи, имоти с идентификатори:

***,***,*** и ***.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в с. *****“, с идентификатор № ****, който по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД - 18 149/14.03.2019 г. е с адрес: с. *****“ и е с площ от 4207 кв. м. (четири хиляди двеста и седем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: седма, с номер по предходен план: 030016, при съседи, имоти с идентификатори: ***, ***,*** и ***.

Твърди, че и към настоящия момент, в продължение на около 25 години, а именно от 2000г. продължава да упражнявам фактическа власт върху поземления имот с идентификатор № ****, явно, спокойно и непрекъснато, без противопоставяне от страна на ответника. Твърди още, че въпросният имот се намира до къщата й в с. **** и откакто се помни е бил на семейството й, а от около 25 години го използва тя. Поддържа, че същият се обработвал от родителите й, а след смъртта на баща й започнала да го владее тя през 2000г., като помагала и на майка й, която вече била доста възрастна. Твърди, че във времето там 1 засаждала различни едногодишни култури - зеленчукови и растителни; някои от годините е използван и като ливада; засадиени са и дървета. Сочи, че в момента също използва имота и никой никога не й е пречил да го прави. Сочи, че предприела действия, за да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, понеже няма документ за собственост, подала заявление за издаване на данъчна оценка в Община Благоевград и заявление за издаване на скица в СГКК- Благоевград, за да може след това да поде молбадекларация до общината, с която да й бъде издадено удостоверение, че този имот не е общинска собственост. Твърди, че в издаденото й удостоверение е посочено, че за процесния поземлен имот с идентификатор № **** по КК на с. *****“ е издаден от страна на Община Благоевград Акт за общинска собственост № 14427/14.03.2025г., т.е. по времето когато е започнала процедурата за снабдяването й с нотариален акт.

Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание явно, спокойно и непрекъснато давностно владение, което е започнало от преди повече от 20 години и продължава и понастоящем, а съгласно императивната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

С Разпореждане № 1648/17.03.2026г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 17.03.2026 г. като видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 17.04.2026 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот.

Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

На следващо място, Община Благоевград твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ.

Поддържа се още, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съгласно чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ тези земи са част от общинския поземлен фонд.

Сочи се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесия имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград.

2

Предвид посоченото се оспорват всички възраженията в исковата молба. Сочи се, че общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред.

Определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл.191, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в решението е отбелязала и начина на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ.

Протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица.

Твърди се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е предаден в собственост на Община Благоевград.

Сочи се, че видно от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Падеш. Процесният имот е посочен под № № 231 като имот 30016, с площ: 4.207кв.м., начин на трайно ползване: нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Видно от посоченото решение, както и от одобрената КВС и регистъра към нея, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост.

Сочи се, че съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващи стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в чл. 1, ал. 6 от посочената наредба.

Поддържа се, че при справка в КАИС се установява, че в масив 30, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници - напр. съседният имот с идентификатори *** /Смилен Стойчев Вагалински/ и други. С изключение на процесния и още три имота - ***, *** и ***, всички други са възстановени, видно и от КВС, където възстановените имоти са отразени в бяло. Поддържа се, че посоченото установява, че земите от този масив са подлежали на възстановяване и са възстановени на заявилите ги в срок бивши собственици, в стари реални граници. Земите, за които не е подадено заявление за възстановяване, какъвто е процесният имот с идентификатор **** по КККР на с. **** и останалите три, представляват остатъчен фонд, 3 останал след възстановяване на всички заявени в местността имоти и са общинска собственост по силата на закона.

Посочено е и че следва да се има предвид, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, независимо дали са били внесени в ТКЗС или други подобни организации. В тази насока е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Съгласно чл. 15, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се поддържа, че следва да се отчетат и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това решение се поддържа, че КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния обхват и преди изменението.