Решение № 38 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901511 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.

1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за прихващане с правно основание. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ВИДОНА АД, ЕИК: 128028241 твърди, че с ответника БУЛЕЛЕКТРИКС ООД, ЕИК: 102977857 е бил в трайни търговски отношения по договори за продажба на стоки, като е сключил и договор за продажба на стока по 12 фактури, издадени в периода 19.12.2018 година – 21.12.2018 година, на обща стойност с ДДС от 442 675,51 лева. Сочи, че стоката е доставена на получателя и не е заплатена от него в уговорения срок.

От друга страна твърди и наличието на сключен договор за факторинг с трето лице – ОББ ФАКТОРИНГ ЕООД № А00141 от 25.01.2013 година, по силата на който доставчикът е прехвърлил включително и тези свои вземания /още като бъдещи такива/ по търговските фактури с отложено плащане срещу платеца – ответник. Сочи и че последният е уведомен за цесията на вземанията по фактурите /като уведомлението е обективирано в самите тях/, с което той се е съгласил. Поддържа, че по силата на договора за факторинг и след изпълнение на договорените условия, е получил авансово плащане на процесните фактури в размер на 85 % от стойността на всяка от тях, които е възстановил на фактора, въз основа на солидарната си отговорност за вземането по силата на договорна клауза и след като ответникът не е заплатил цената по фактурите в срок. Поради връщане на авансирана сума от ищеца, ОББ Факторинг ЕООД е цедирал отново вземането по фактурата на ищеца по делото. Сочи, че за обратното прехвърляне са уведомени и длъжника и новия кредитор, с писмо от 17.10.2023 година и от 15.02.2024 година.

Предвид всички изложено, ищецът намира, че ответникът е задължен към него за цената на доставената стока по фактурите и лихва за забава от падежа на всяка от тях, за което сочи и че са правени опити за извънсъдебно уреждане на спора.

Претендира законна лихва и разноски.

Във връзка с отговора на ответника, ищецът възразява, че ответникът е признал вземането със сключеното извънсъдебно споразумение от 18.03.2020 година /представено с 1 исковата молба/, вкл. и писмено, с което е прекъснат давностният срок.

По възражението за прихващане – оспорва наличието на действителен договор за цесия от 19.03.2020 година, както и намира същият, както и уведомлението по чл. 99 ЗЗД да са документи, съставени за целите на процеса и в този смисъл - антидатирани. Сочи, че документите са подписани от името на МКМ БГ ЕООД от лице без представителна власт по отношение на дружеството-цедент и не е налице хипотезата по чл. 301 ТЗ за потвърждаване на тези действия, както и че тези документи са съставени след предявяване на исковете.

Счита, че не е и налице идентичност в субектите по двете правоотношения, от които произтичат насрещните вземания. Прави възражение и вземанията по фактурите, с които ответникът иска да се извърши прихващане, да са погасени по давност.

Ответникът оспорва исковете, като възразява да е уведомен за обратното прехвърляне на вземането срещу него в полза на ищеца, с писмо на фактора от 17.10.2023 година, а твърди това да е станало чак на 15.02.2024 година.

Прави възражението за изтекла погасителна давност само по отношение на вземането за лихва за забава, което претендира ищецът, като намира за приложима кратката погасителна давност и поради това счита всички вземания по чл. 86 ЗЗД за период по-дълъг от три години назад от предявяване на исковата молба за погасени по давност. Оспорва и в извънсъдебното споразумение от 18.03.2020 година да е обективирано признание на дълг от страна на ответника спрямо ищеца.

Прави и евентуално възражение за прихващане със свои насрещни вземания спрямо ищеца в общ размер от 435 052,66 лева главници и 219 154,96 лева – лихви за забава, придобити по договор за цесия от 19.03.2020 година с МКМ БГ ЕООД – за главница и лихви по договори за продажба на стоки по описаните в отговора на исковата молба 12 фактури /с поредни номера от № 544 до 559, включително, издадени в периода 19.12.2018 година – 21.1.22018 година/, като поддържа, че ищецът следва да се счита уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с подаване на отговора на исковата молба. Счита и че прихващане се допуска и с погасено по давност вземане, тъй като към 17.10.2023 година е могло да се извърши прихващане с непогасено по давност активно вземане на ответника и с възникналото и изпълняемо вече пасивно вземане на ищеца и именно това е релевантният момент за преценка наличието на материалноправните предпоставки за извършване на прихващане.

Изрично настоява, че посоченият договор за цесия е подписан от упълномощено от законния представител на дружеството лице /към датата 05.05.2016 година сочи, че това е бил именно Б.Ц./. Оспорва пълномощното да е оттеглено преди сключване на договора за цесия и изпращане на уведомление за нея, а поддържа да е било прекратено чак след 13.01.2022 година по силата на закона, когато е прекратено и ЕООД. Евентуално поддържа и за приложение на чл. 301 ТЗ, тъй като няма незабавно противопоставяне от новия управител, както и намира, че уведомлението за цесията е извършено, съобразно изискванията на закона, а плащането на цената няма връзка с действителността на сделката и нейното действие. Намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземанията на ответника срещу ищеца, тъй като счита, че прихващането е могло да бъде извършено, преди погасяването по давност на вземанията.

Възразява в представеното извънсъдебно споразумение да се съдържа признание на ответника за задължение към ищеца, а е поета солидарна отговорност към фактора за задълженията на Видона АД.

По предявените искове, ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договори за търговска продажба, вземанията по които е придобил обратно, след извършване на плащане на получен аванс за тях от фактор – трето лице, по действителен договор за факторинг /като ответникът е сред предвидените в договора за факторинг лица, вземанията по издадените от който фактури с отложено плащане са 2 прехвърлени, съобразно уговореното в договора за факторинг/ и действителен договор за цесия; обратно прехвърляне на вземанията и надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99 ЗЗД. Носи тежест до докаже възражението за погасяване по давност на своите задължения към МКМ БГ ЕООД и моментът, от който същите са погасени по давност.

Ответникът носи тежест да докаже верността на съдържанието относно датата на съставяне на представените от него договор за цесия от 19.03.2020 година и уведомление до длъжника по чл. 99 ЗЗД. По възражението за прихващане носи тежест да докаже и съществуване на вземанията срещу ответника, които е придобил от МКМ БГ ЕООД и техния размер, които вземания произтичат от действителни договори за търговска покупкопродажба между доставчика и платеца.

По исковете и възражението по чл. 86 ЗЗД, всяка страна носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава. Ищецът носи тежест да докаже и твърденията си за прекъсване на давностния срок по отношение на своите акцесорни вземания за лихва.

Страните не спорят и съответно следва де се приемат за установени в процеса следните обстоятелства: че страните са били трайни търговски отношения по договори за продажба на стоки, поради което са сключили и договори за продажба на стоки по фактурите, посочени в исковата молба и на посочената в тях стойност с ДДС, стоката по които е доставена на купувача и цената не е заплатена нито на ищеца, нито на ОББ Факторинг ЕООД. Не е спорно и сключването на действителен договор за факторинг между ищеца и ОББ Факторинг ООД на 01.11.2013 година, като ищецът е прехвърлил вземанията си по процесните фактури срещу ответника, за което ответникът е бил уведомен, не се спори и че като солидарно задължен е върнал аванса, който е получил от фактора за всяка фактура, след което вземанията са прехвърлени отново в неговия патримониум. Не се спори и че ищецът е имал задължения към МКМ БГ ЕООД по фактурите, описани в отговора на исковата молба, предмет на процесното възражение за прихващане - за доставени стоки, които не е заплатил, като цената е именно в размерите, посочени от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани следните обстоятелства: че са били трайни търговски отношения по договори за продажба на стоки, поради което са сключили и договор за продажба на стока по фактура № 5000002368/12.11.2018 година на стойност с ДДС от 28670,98 лева, стоката по който е доставена на купувача и цената не е заплатена нито на ищеца, нито на ОББ Факторинг ЕООД. Не е спорно и сключването на действителен договор за факторинг между ищеца и ОББ Факторинг ООД на 01.11.2013 година, като ищецът е прехвърлил вземането си срещу ответника по процесната фактура, за което ответникът е бил уведомен, не се спори и че като солидарно задължен е върнал аванса, който е получил от фактора за процесната фактура, след което вземането е прехвърлено отново в неговия патримониум. Не се спори и ищецът да е имал задължения към МКМ БГ ЕООД по фактури от 21.11.2018 година и 19.12.20218 година за доставени стоки, които не е заплатил, като цената е именно в размерите, посочени от ответника.

Следователно, установява се, че на 25.01.2013 г. между ищеца (като доставчик) и ОББ ФАКТОРИНГ ЕООД (като фактор) и още три юридически лица – съдлъжници, е сключен договор за факторинг № А00141, регулиран от общи условия. По силата на договореното, доставчикът на стоки с отложено плащане следва да прехвърли на фактора всички свои вземания по фактури за извършени доставки срещу платци, посочени в приложения към договора. За прехвърлянето факторът дължи цена, определена като разлика между стойността на прехвърленото вземане и извършеното от фактора в полза на доставчика авансово плащане по съответната фактура (в размер до 85% от вземането) според 3 уточненията в Раздел Дефиниции на договора и дължимите от доставчика на Фактора такси, комисионни и т.н. Според уговореното, вземанията се прехвърлят в момента на възникването им (чл. 1, ал. 3 Раздел 1), като извършването на авансово плащане от фактора в полза на доставчика обективира съгласието на фактора да придобие конкретното вземане (чл. 1, ал. 4 Раздел 1), а известяването на платеца е задължение за доставчика, като според чл. 3, т. 15 на Раздел 2 той дължи и уведомление по чл. 99 ЗЗД. По делото се установява, че е спазено договореното и по отношение на уведомлението от доставчика към платеца – за извършената цесия и съответно потвърждение от платеца (т. 15 и т. 16), от доставчика към фактора – за потвърждаване на извършената цесия (т. 17). В случая, е видно, че платецът е уведомен и се е съгласил с цесията с изявление, обективирано в писмо от 01.11.2013 година (л. 39).

В чл. 8 на Раздел 1 е предвидена и солидарна отговорност на доставчика заедно с платците спрямо фактора, за пълния размер на непогасените прехвърлени вземания и до окончателното им събиране от фактора. Видно от Приложение № 5 (л. 46) към договора страните са определили ответника „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД за платец, вземанията на доставчика към когото ще бъдат авансирани от фактора. Както беше посочено, последният е уведомен с писмото от 01.11.2013 г. относно прехвърляне на Фактора на всички възникнали и бъдещи вземания от посочената дата, което не е спорно. С изразеното от фактора изрично съгласие да придобие вземането на доставчика срещу платеца, вкл. и по процесните фактури, заплащайки поискания от подавача аванс, то по силата на договора за факторинг е настъпил прехвърлителният ефект на цесията. От представените фактури е видно и че във всяка от тях изрично е посочено, че вземането е прехвърлено, както и е упоменато по коя сметка се дължи плащането.