Протоколно определение № 554 от 17.07.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 554 гр. ХАСКОВО, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. и прокурора Е. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20265600200492 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:10 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, уведомени, се явява прокурорът Е. И..

ОБВИНЯЕМИТЕ В. М. /V. M./ и П. О. /P. O./, доведени от органите на ОЗ „Охрана” - гр. Хасково, се явяват лично и с упълномощения си защитник адв. И. И. от АК-***.

Явява се и преводачът Л. А. Е..

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /чрез преводача/: Разбирам ***език, единствено. Желая да ми се превежда на ***език. Разбирам се с преводача.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /чрез преводача/: Владея ***и *** език.

Нямам нищо против предвид, че преводачът е тук, да ми се превежда на ***език. Разбирам се с преводача.

Предвид изявленията на обвиняемите, които не са български граждани и не владеят български език, а заявяват, че владеят ***език и желаят на такъв език да им бъде извършен превода в настоящото производство, съдът намира, че на същите следва да бъде назначен преводач в лицето на явилата се Л. А. Е., която да извърши превод на съдопроизводствените действия от български на ***език и обратно, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА в качеството на преводач на обвиняемите В. М. и П.

О., явилата се Л. А. Е., която да извърши превод на съдопроизводствените действия от български на ***език и обратно.

Сне се самоличността на преводача:

Л. А. Е. – родена на ***, в гр. ***, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, с ЕГН **********, с адрес в ***, без родство със страните по делото.

Предупредена за отговорността по чл. 290, ал.2 от НК ПРЕВОДАЧЪТ Л. А. Е.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося при даване на неверен превод. Обещавам да извърша верен превод.

Влязох в контакт с обвиняемите. Разбираме се на *** език. В състояние съм да извърша превода.

По хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /чрез преводача/: Да се гледа делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /чрез преводача/: Да се гледа делото.

Предвид становищата на страните, съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.272, ал.1 от НПК, съдът пристъпи към снемане самоличността на обвиняемите, чрез преводача:

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /V. M./ – роден на **********г. в ***, ****, *** гражданин, женен, неосъждан, със завършен ***, грамотен, живущ в ****, работещ ****, с персонален номер ****.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /P. O./ - роден на **********г. в ***, ***гражданин, неженен, неосъждан, със завършен ***, грамотен, с адрес в ***, работещ ***, с персонален номер ****.

На основание чл.274, ал.1 от НПК, съдът разясни на страните 2 правото им на отводи против членовете на състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. И.: Нямам искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /чрез преводача/: Нямам искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /чрез преводача/: Нямам искания за отводи.

На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разясни на обвиняемите правата им в настоящото производство по чл.55, вр. чл. 395а - чл. 395в, вр. чл.

395д от НПК, включително правото на писмен превод и на актовете на съда по мерките за неотклонение, както и на другите материали по делото, които считат, че са необходими за упражняване правото им на защита, правото да се откажат от писмен превод и във всеки един момент, да възразят срещу точността на извършвания, устен превод.

АДВ.И.: Разяснени са правата на обвиняемите. Не желаят писмен превод.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /чрез преводача/: Разбрах правата, които ми разяснихте. Не желая писмен превод.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /чрез преводача/: Разбрах правата, които ми разяснихте . Не желая писмен превод.

Съдът докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане. Да се приобщят материалите по досъдебното производство.

АДВ. И.: Оспорваме искането на прокуратурата, за вземането на най-тежката мярка „Задържане под стража“. Да се приобщи досъдебното производство. Нямаме доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /чрез преводача/:Поддържам казаното от адвоката ми.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /чрез преводача/: Поддържам казаното от адвоката ми.

Предвид становищата на страните, съдът намира, че следва да се 3 приобщят материалите по ДП № 199/2026 г. по описа на ГПУ-Свиленград, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА материалите по ДП № 199/2026 г. по описа на ГПУ - Свиленград.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания доказателства. Намирам делото за изяснено. за събиране на други

АДВ. И.: Нямам искания за доказателства. Намирам делото за изяснено. Моля за ход по същество.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. /чрез преводача/: Поддържам казаното от адвоката ми.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. О. /чрез преводача/: Поддържам казаното от адвоката ми.

Предвид становищата на страните, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Обявява съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО .

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, поддържам направеното искане от ОП-Хасково, за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите В. М. и П. О. като считам, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК, за вземане на тази мярка за неотклонение. Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за престъпление по чл.242 ал.1 б.„г“, вр.чл.20 ал.2 от НК, което представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за което законът предвижда наказание "лишаване от свобода от 3 до 10 години“ и „глоба от 20 000 лева до 100 000 лева“. На настоящия етап от ДП са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъплението, за което им е предявено обвинение. Това предположение се извежда от показанията на разпитаните по делото свидетели - гранични полицаи, митнически служител и от показанията на свидетелката, непосредствено възприела изхвърлянето на раниците. От тези показания се установява както редът за извършване на 4 проверка на граничния пункт, така и конкретното поведение на двамата обвиняеми. След като документите им са били обработени и те са преминали паспортния контрол, двамата обвиняеми са се върнали в автобуса, въпреки че същият е бил определен за рентгенов контрол и щателна митническа проверка. Взели са от салона двете раници, съдържащи общо 20 бр. пистолети, марка „***“ и са ги изхвърлили в намиращия се в близост контейнер за отпадъци. Действията им по изхвърлянето на раниците са били непосредствено възприети от свидетелката А., която е съобщила за видяното.

След подаването на сигнал към митническите служители, контейнерът е бил проверен и раницата с оръжията, е била открита. Обоснованото предположение се подкрепя и от протокола за оглед за местопроизшествие, както и от експертната справка, установяваща, че иззетите предмети представляват оръжия, предназначени за стрелба и с тях е възможно да се произведат изстрели. Дадените от обвиняемите обяснения, не разколебават обоснованото предположение. Версията им, че раниците са били непотърсен багаж, се основава единствено на техните твърдения. Разпитаните по делото свидетели – шофьори на автобуса, единствено потвърждават, че обвиняемите са ги попитали какво да направят с раниците, но не са възприели лично нито намирането на раниците, нито от къде са били взети същите. Тази версия се разколебава от показанията на свидетеля П., който е посочил установения ред за извършване на проверките, съгласно който при слизане за паспортен контрол, пътниците не са длъжни да изнасят целия си ръчен багаж, а след проверката изчакват извън автобуса до организирането на извършването на последващия митнически контрол. Следователно, самото оставяне на раниците в салона не дава основание да бъдат възприети като непотърсен или изоставен багаж, подлежащ на изхвърляне. Същевременно обвиняемите са изпълнявали функциите на *** в автобуса, обслужвали са пътници, поради което твърденията им, че не са знаели кой е заемал съответните места и чий са оставените раниците, е житейски неубедително.

На последно място, дори според собствените им обяснения, преди да ги изхвърлят, обвиняемите са отворили раниците и са видели оръжията, но вместо да уведомят намиращият се там граничен служител, са ги изхвърлили непосредствено преди предстоящата проверка на автобуса. Това съгласувано поведение на обвиняемите подкрепя обоснованото предположение, че те действайки в съучастие са пренесли през границата на страната оръжия 5 знаейки, че същите се намират в двете раници. Налице е и другата кумулативно изискуема предпоставка, а именно - реална опасност обвиняемите да се укрият. Двамата са чужди граждани, преминаващи през страната единствено във връзка с осъществяването на международен автобусен превоз, без социални и други трайни връзки с Р.България.