Решение № 253 от 06.04.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. ***, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630102022 по описа за 2022 година

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска, първият от които с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на главницата по Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г. , вторият с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на неплатена договорна /възнаградителна/ лихва и третият с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “*** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ж. к. „***“, ул. ”***” № 4 6, представлявано от управителя Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Д.К. от ВТАК, преупълномощена от Ж.Д.Д., от СЗАК, в качеството му на управляващ съдружник на „И.Д.

– Адвокатско дружество”, гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. ”Ивайло № 4, ет. 2, офис 1 срещу Т. С. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ”Константин Преславски” № 2, вх. 2, ет. 4, ап. 27.

Ищцовото дружество твърди, че между „***“ АД“ /с предишно наименование „***“ АД/, в качеството на кредитор и Ф.Х.С., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 2060 лв. За обезпечаване на всички вземания по посочения договор за кредит заедно с кредитополучателя се задължила да отговаря солидарно и ответницата Т. С. Т., в качеството на поръчител. Месечната падежна дата била 25-то число на месеца, като общият брой на погасителните анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница бил 144, с размер на всяка: 27.06 лв. – през първата година от срока на издължаване на кредита и 33.21 лв. – за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, а крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви бил до 25.11.2021 г. Ищцовото дружество твърди, че за усвоения кредит кредитополучателят дължал през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12.00 %, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита - годишна лихва в 1 размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4.250 пункта, като към момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити бил в размер на 12.750 процента. Ищцовото дружество излага, че годишния процент на разходите по кредита бил в размер на 17.14%.

Твърди, че след усвояване на кредита, нито длъжникът, нито ответницата, в качеството на поръчител не изпълнили договорните си задължения за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което останала общо непогасена сума по договор за кредит в размер на 3048.56 лева, от които: 1650.98 лева - главница;

1315.08 лева - договорна лихва и 82.50 лева - мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Н а 27.03.2020 г. „***“ АД“ /с предишно наименование „***“ АД и по настоящем правоприемник на „***“ АД/е сключило Договор за продажба на вземания /цесия/ с „***“ АД /с предходно търговско наименование - „***“ ЕАД/, по силата на който първото дружество е прехвърлило на ищцовото дружество вземането на ответника, в качеството на поръчител по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № FL504066 от 25.11.2009 г.

Впоследствие, на основание сключен Договор за прехвърляне на парично вземане /цесия/ от 11.12.2020 г. между „***“ АД /с предходно търговско наименование „***“ ЕАД/ и „***“ ЕООД, задължението на Ф.Х.С., ЕГН ********** и Т. С. Т., ЕГН **********, в качеството на поръчител, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г. било изкупено от „***“ ЕООД. Излага, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на 21.01.2022 г. с пратка с № 0100013459245 на пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД на поръчителят Т. С. Т. на посочения в договора за кредит адрес било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от упълномощен пълномощник на цедента - адв. дружество „И.Д.“. Със същата пратка на ответника било изпратено и писмено известие, с което му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.

Пратката не била връчена на ответницата и същата била върната обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“. Твърдят, че независимо, че посочената по-горе пратка реално не била доставена на адресата, последният бил надлежно уведомен за цесията, т. к. според разпоредбата на чл. 20 от договора за кредит: „Всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на кредитополучателят/ите адресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ адрес. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.“, регламентираща т. нар. фингирано връчване, поради което било налице валидно уведомяване на ответника досежно извършената цесия. До настоящия момент не било налице уведомление от страна на длъжника, с което да информира относно промяна на адреса си. Сочат, че „*** ЕООД придобило от „***” АД, /с предишно наименование „***” АД/ едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Твърдят, че поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника било изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасявало посоченото по-горе задължение, ищцовото дружество на основание чл. 410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по повод на което бе образувано ЧГД № 20223630101095 по описа на PC - ***, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по 2 съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като молят съда да признае за установено, че Т. С. Т., с ЕГН ********** сумите от 1 650.98 лв. - главница, представляваща дължими суми по Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г.; 1 315.08 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2009 г. до 25.11.2021 г. и 82.50 лв. - мораторна лихва за периода 26.11.2021 г. до 25.50.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството и не изпраща процесуален представител. В представени по делото писмени бележки излага становище по съществото на спора, като моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответницата. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответницата е бил депозиран писмен отговор. В отговора последната заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Счита, че безспорно между страните са налице облигационни отношения, възникнали от Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г. Твърди, че от представените доказателства се установява, че на ответницата не е било връчено Уведомително писмо за извършената цесия, поради което оспорва, че е редовно уведомен за извършеното двукратно прехвърляне на вземанията.

Алтернативно, в случай, че съда приеме ищеца за легитимен по силата на договор за цесия, то отправя следните възражения: На първо място, че правото да се ангажира отговорността на поръчителя по договора за кредит е преклудирано, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, а видно от договора за кредит падежа за издължаване на кредита бил 25.11.2021 г., като на тази дата следвало да бъде извършено последното плащане и това бил и началният момент, от който започвало да тече преклузивният шестмесечен срок, който в съответствие с правилата на чл. 72 от ЗЗД в настоящия случай бил изтекъл на 25.05.2022 г., а видно от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник и поръчителя същото било депозирано на 26.05.2022 г. На следващо място, в случай, че съда прецени, че следва да се ангажира отговорността на поръчителя за процесното вземане, отправя възражения за липсва на представени доказателства за наведени твърдения от ищеца относно броят и размерът на просрочените вноски и относно предоставянето на срок за доброволна заплащане на задължението. Излага, че главният длъжник Ф. С. била извършила множество плащания по сключения Договор за потребителски кредит, но в исковата молба не били наведени твърдения, как тези плащания са отнесени към претендираното задължение, съответно как са формирани претендираните суми - непогасена главница и други дължими вземания. Прави възраженията и за прекомерен размер на договорената лихва, неустойка и годишния процент на разходите, водещ до нищожност на договора в тази част, тъй като били договорени между страните в противоречие на закона и в нарушение на добрите нрави.

Твърди, че заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи сумата, която дължи като договорна лихва. Посочен бил и годишен лихвен процент, от който обаче не ставало ясно по какъв начин той се отразявал в размера на погасителните вноски. Липсвал погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните 3 неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, остатък на задължението след всяка една вноска. Сочи също, че в ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да е съдържанието на договора за кредит, като липсата на изрично посочените в чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за кредит, водили до недействителност на същия, като в закона не била предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. Оспорва и дължимостта и на начислената законова лихва, както и че ищеца не конкретизирал своето вземане както по основание, така и по размер, като не ставало ясно върху коя стойност и върху коя от забавените вноски се претендира лихва за забава върху първоначално отпуснатия размер на вземането. Оспорва и дължимостта на претендираната мораторна лихва в сочените размери и периоди, като заявява, че доколкото не е налице дължима главница, то не е налице и задължение за акцесорното вземане за лихви. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, както и да им бъдат присъдите сторените съдебно - деловодни разноски съгласно представен списък.