Решение № 1384 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330115893 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от В. В. А. срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми във връзка с образувана щета № BG- 22D- 00619 по описа на ответника, за обезщетяване на вреди по повод на настъпило ПТП на дата ********* в гр. П., пред ****************, при което водачът на МПС марка и модел „Форд Фокус“, рег. № ******* е ударил пресичащата на пешеходната пътека до адреса В. В. А. и й е причинил политравма- фрактура на тазобедрената шийка на десен крак с оперативна смяна на тазобедрената става и други по- леки наранявания, а именно: сумата от 7667, 99 лв.- лихва за забава за периода 29.11.2022г.- 15.12.2023г. върху изплатеното от ответника обезщетение за неимуществени вреди по горепосочената щета в размер от 60 000 лв. и сумата от 241, 03 лв.- лихва за забава за периода 29.11.2022г.- 15.12.2023г. върху изплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди по горепосочената щета в размер от 1886, 02 лв. (претенцията на ищеца е формулирана като е съобразена допуснатата корекция в доклада по делото, сторена в открито съдебно заседание проведено на 17.03.2025г.- л. 38).

Поддържа се, че на дата ********* в гр. П., пред **************** е настъпило ПТП, при което МПС марка и модел „Форд Фокус“ с рег. № *******, 1 собственост на Н. С. Н. и управляваното от него на посочената дата, е блъснало пресичащата пешеходната пътека на адреса ищца. Вследствие на удара, на ищцата била причинена средна телесна повреда (политравма – фрактура на тазобедрената шийка на десен крак с оперативна смяна на тазобедрената става и други леки наранявания). Във връзка с настъпилото ПТП, срещу Н. Н. е водено наказателно производство, което е приключило със споразумение, одобрено в Протокол № 5833/ 20.09.2023г. по НОХД № 4514/ 2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, н.о. С цитирания акт, Н. е признат за виновен с извършването на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. „2-ро“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2- ро и чл. 342, ал.

1, пр. „3-то“ НК. Гражданската отговорност на Н. като водач на МПС била застрахована при „Europa Versicherung AG”, дружество регистрирано в Г. Посоченото дружество отказало изплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, поради което тя се обърнала към ответника НББАЗ и му изпратила уведомление от 25.11.2022г., което било получено на 29.11.2022г. НББАЗ е образувал преписка по щета № BG- 22- D- 00619, по която на 15.12.2023г. е изплатено на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер от 1886, 02 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000 лв. Ищцата поддържа, че НББАЗ следва да заплати мораторна лихва върху горепосочените суми за периода от 29.11.2022г. (когато ответникът е получил уведомлението за настъпилото вредоносно събитие) до датата на изплащане на сумите -15.12.2023г. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Оспорва иска по основание и размер. Признава, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП, както и че са изплатени на ищцата суми, репариращи претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Възразява се, че мораторна лихва не се дължи, тъй като е налице произнасяне на НББАЗ и заплащане на сумите по щетата в предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ срок. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Не съществува спор между страните, а и от представените по делото материали се изясняват следните обстоятелства: на дата ********* в гр. П., пред **************** е настъпило ПТП, при което водачът на МПС марка и модел „Форд Фокус“ с рег. № *******, собственост на Н. С. Н. и управлявано от С. К. Н. на посочената дата, е блъснал пресичащата пешеходната пътека на адреса ищца.

Вследствие на удара, на ищцата била причинена средна телесна повреда (политравма – фрактура на тазобедрената шийка на десен крак с оперативна смяна на тазобедрената става и други леки наранявания). Във връзка с настъпилото ПТП, срещу С. К. Н. е водено наказателно производство, което е приключило със споразумение, одобрено с Протокол № 5833/ 20.09.2023г. по НОХД № 4514/ 2023г., по описа на Районен съдПловдив, н.о. С цитирания акт, С. К. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. „2-ро“, вр. ал. 1, 2 б. „б“, пр. 2- ро и чл. 342, ал. 1, пр. „3-то“ НК. Ответникът е получил изпратеното от ищцата уведомление за настъпилото вредоносно събитие с искане за изплащане на обезщетение на дата 29.11.2022г. НББАЗ е образувал преписка по щета № BG- 22- D00619, по която на 15.12.2023г. е изплатено на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер от 1886, 02 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000 лв.

В рамките на настоящия процес, между страните не съществува спор досежно гореописаните факти, като спорът се концентрира единствено върху правния въпрос касаещ дължимостта на мораторна лихва върху заплатените суми за обезщетения от ответника и ако такава е дължима, кой е началният момент, от който следва да се начислява обезщетението за забава.

Съобразно нормата на чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. Нормата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ разписва, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (приложима в настоящия казус по отношение на ответника НББАЗ) покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ). Същевременно, нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ разписва, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

В настоящия случай, между страните не съществува спор, че ищцата в качеството си на пострадало лице е изпратила уведомление до ответника за настъпилото ПТП и е поискала изплащането на съответно обезщетение с покана, която е получена от ответника на дата 29.11.2022г. (л. 10 гръб от гр.д. № 2858/ 2024г., описа на РС- Пазарджик). Текстът на посоченото уведомление е пределно ясен и недвусмислен- с него ответникът конкретно се информира на процесното ПТП и съпътстващата го хронология на събитията. Самото уведомление е изготвено от адв. Р.

П., за който е налице делегирана представителна власт да формулира и съответно подаде пред Бюрото претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди (пълномощно на л. 21 от гр.д. № 15893/ 2024г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в). Предвид това, съдът приема, че получената на 29.11.2022г. от ответника покана представлява надлежно уведомление съобразно изискванията на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Съобразно гореизложеното и след като е налице получено от ответника на 29.11.2022г. уведомление за настъпването на застрахователното събитие, то именно от посочената дата се дължи заплащането на обезщетение за забава, а не от изтичане на 3- месечния срок за произнасяне по претенцията, както се твърди в отговора на исковата молба. Нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ ясно разписва, че мораторна лихва ще се дължи от най- ранната възможна дата между уведомяването от застрахования за 3 настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Цитираният тримесечен срок за произнасяне от ответника в отговора на исковата молба е ирелевантен за настоящия случай, доколкото мораторна лихва застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента (изрично в тази връзка- Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК).

По изложените съображения, върху заплатената сума от ответника в размер от 60 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди) ще се дължи мораторна лихва за периода 29.11.2022г.- 15.12.2023г. в размер от 7667, 99 лв., а върху заплатената сума от ответника в размер от 1886, 02 лв. (обезщетение за имуществени вреди) ще се дължи мораторна лихва за периода 29.11.2022г.- 15.12.2023г. в размер от 241, 03 лв.

(стойностите са изчислени чрез специализиран онлайн софтуер- калкулатор за просрочени задължения).

С оглед гореизложеното, предявените от ищцата искове следва да бъдат уважени в цялост и ответникът да бъде осъден да й заплати на осн. чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ следните суми във връзка с образувана щета № BG- 22- D- 00619 по описа на ответника, за обезщетяване на вреди по повод на настъпило ПТП на дата ********* в гр. Пловдив, пред ****************, при което водачът на МПС марка и модел „Форд Фокус“, рег. № ******* е ударил пресичащата на пешеходната пътека до адреса В. В. А. и й е причинил политравма- фрактура на тазобедрената шийка на десен крак с оперативна смяна на тазобедрената става и други по- леки наранявания, а именно: сумата от 7667, 99 лв.- лихва за забава за периода 29.11.2022г.- 15.12.2023г. върху изплатеното от ответника обезщетение за неимуществени вреди по горепосочената щета в размер от 60 000 лв. и сумата от 241, 03 лв.- лихва за забава за периода 29.11.2022г.- 15.12.2023г. върху изплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди по горепосочената щета в размер от 1886, 02 лв.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищцата. В рамките на настоящото производство, на ищцата са предоставени правни услуги от адв. Р. П., като съобразно Договор за правна защита и съдействие /л. 32/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. П., то съдът счита претендираният от него размер от 1450 лв.

(с представения по делото списък на сторените разноски) за справедлив и съответен на положения от него труд. Възражението на ответника за прекомерност на претендирания хонорар е неоснователно. При определяне на справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар по реда на чл. 38 Закон за адвокатурата, съдът преценява не само правната и фактическа сложност на делото, но и договореният от насрещната (ответна) страна адвокатски хонорар. Ярко впечатление оставя обстоятелството, че съобразно представените от ответника доказателства за сторени процесуални разходи (л. 19- 20 от делото), то договореният и заплатен от него хонорар възлиза на сумата от 1470 лв. без вкл. ДДС (1764 лв. с вкл. ДДС). Самият ответник оценява адвокатския труд по делото положен от неговия процесуален представител на 4 сумата в размер от 1470 лв. без вкл. ДДС, поради което и не би могло да бъде възприето становището му, че следва на процесуалния представител на ищеца да се определи възнаграждение в размер по- нисък от 1450 лв.