Решение № 1189 от 10.04.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Варна, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110107003 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му представител - юрк. Марина Кънева, срещу П. В.

С., ЕГН ********** и Л. Р. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ж. к.

„Дружба”, бл. 319, вх. В, ет. 3, ап. 62, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми при условията на солидарност: сумата 21.13 лв., представляваща консумирана и неплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„Дружба 2“, ***, ап. 1, кафене, с абонатен номер 442509, ведно със законната лихва върху главницата 21.13 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 6.18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 21.13 лв. за периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г.; сумата 5.84 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 5.84 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1.42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 5.84 лв. за периода 01.07.2018 г. – 22.03.2021 г., за които суми е издадена заповед № 5880/21.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия за процесния топлоснабден имот. Въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в 1 публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ са начислявани от дружеството-ищец по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок е депозирал настоящата искова молба за установяване на вземанията си. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците П. В. С. и Л.

Р. С., чрез назначения им особен представител – адв. М. П. . Особеният представител поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на валидни договорни отношения между ищеца и ответника П. С., по силата на който последният да е задължен да заплаща топлинни услуги на ищеца. Оспорва за посочения период ответниците да са обитавали и ползвали процесния имот, поради което счита, че същите не са били в състояние да ползват ТЕ, предоставяна от ищеца. Твърди, че не е ползвана топлинна енергия за този имот, като радиаторите в имота не са ползвани, съответно, че не са инсталирани уреди за дялово разпределение. Оспорва като неправилни и ненавременни изготвените сметки от топлинните счетоводители. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В последното проведено по делото на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Ответниците се представляват от назначения им особен представител - адв. М. П., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 14911/2021 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За основателността на така предявените искове е необходимо в производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи следните обстоятелства: че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София” ЕАД; че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по силата на валидна облигационна връзка с ищеца, регулирана от надлежно одобрени и обнародвани Общи условия на дружеството; стойността на потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава върху главницата за процесния период; че извършеното дялово разпределение е в съответствие със закона, съответно какъв е размерът на сумата за дялово разпределение, изискуемостта на задължението и обезщетението за забава върху тази сума за процесния период.

По отношение на главните искови претенции:

2

От представения протокол от проведеното на 08.04.2014 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на ЕС, с адрес: ж. к. „Дружба 2“, ул.

„Излак“ № 4, вх. А и Б, се установява, че е взето решение за присъединяване към „Топлофикация София“ ЕАД. Взето е решение същото дружество да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.2016 г. /л. 18-19 от делото/ се установява, че ответницата Л. Р. С. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: кафене, с идентификатор

***, находящо се в гр. София, ж. к. „Дружба 2“, ***, ет. 1, със застроена площ 38.88 кв. м.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ п родажбата на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Към исковата молба е приложено заявление /л. 17 от делото/, подадено на 10.09.2016 г. от Л. Р. С. до ищцовото дружество, с искане да сключи договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София за топлоснабдявания имот на адрес: ***, ет. 1, с абонатен № 442509.

Видно от представения договор № 31029/442509 от 10.09.2016 г. /л. 15 от делото/, между ищецът „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата Л. Р. С. е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за обект, находящ се в гр. София, ***, ет. 1, с абонатен № 442509, код на платец 1048878. Срокът на договора е пет години, считано от 01.09.2016 г. Изрично в същия е предвидено, че количеството топлинна енергия за купувача се определя: за сграда етажна-собственост и сграда с повече от един клиент – от „Топлофикация София“ ЕАД, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия, отчетена от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.

Със заявление /л. 20 от делото/, подадено на 12.11.2018 г. от ответницата до „Топлофикация София“ ЕАД, Л. Р. С. е поискала да бъде закрита партидата за абонатен № 442509 поради извършена продажба. Видно от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 24.08.2018 г. ответниците Л. Р. С. и П. В. С. са прехвърлили на дружеството „АРТ ЕТЪРНАЛ СИНЕМА“ ООД собствеността върху притежавания от тях недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

От анализа на тези доказателства съдът приема, че може да се направи обосновано заключение, че ответницата Л. Р. С. е имала качеството на потребител за стопански нужди за процесния топлоснабден имот за процесния период м. май 2018 г. – м. август 2018 г.

Не по същият начин обаче стои въпросът с ответника П. Рафаилов С.. Същият не е страна по сключения с ищеца договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съответно не е подал заявление за сключването на такъв договор. Ето защо и доколкото топлоснабденият имот представлява кафене и по своя характер е търговски обект, то съдът намира, че независимо от обстоятелството, че недвижимият имот е придобит по време на брака между ответниците, в случая няма как да бъде възприето становището на ищеца, че отговорността за заплащане на сумите за потребената топлинна енергия в този обект между съпрузите е солидарна по смисъла на чл. 32 СК. Това изрично е поддържано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

3

Задължението, което е възникнало за ответницата – да заплаща сумите за топлинна енергия в процесния стопански обект по силата на сключен от нея изричен договор за продажба на топлинна енергия, не представлява такова за задоволяване на нужди на семейството.

Ето защо и само на това основание съдът намира, че предявените срещу ответника П.

Рафаилов С. искове /главни и акцесорни такива/ за ангажиране на солидарната му отговорност са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

От заключението на вещото лице инж. М. Т. по приетата по делото без възражения съдебно-техническа експертиза се установява, че общият топломер /ОТ/ № 60065467 се отчита по електронен път в 00:00 часа на първо число на месеца. Отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство. Отчетът се документира. От отчетеното количество ТЕ се приспадат Технологичните разходи /загубите на топлинна енергия в самата абонатна станция от топлоподаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при потребителите, се разпределя между тях за БГВ. От ТР „Изток“ са представили документи за метрологична проверка на ОТ /средство за търговско измерване, което подлежи на метрологична проверка на всеки 2 години/. Топломер № 60065467 е проверен на 08.11.2017 г., като заключението за направената проверка на оправомощената от ДАМТН лаборатория е „съответства“.

Вещото лице посочва, че технологичните разходи се определят по методика, отразена в Наредба № 2/28.05.2004 г., а по-късно и от Наредба 16-334/06.04.2007 г., съответно Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г., като методиката в трите наредби е еднаква. Според „Акт за разпределение на кубатурата“ от 06.06.2014 г., представен от ТР „Изток“, пълният отопляем обем по проект на процесния имот е 105.25 куб. м., от които 105.25 куб. м. имот и 0.00 куб. м. общи части. От „Топлофикация София“ ЕАД са изготвили изравнителна сметка за процесния период: м. май 2018 г. – м. август 2018 г. – сума за получаване: -6.56 лв. Като приложение към СТЕ е дадена Таблица 1, в която са показани сумите за ТЕ по пера, по ФДР и по фактури. Общо изчислената сума по фактури е 27.60 лв. След изваждане на стойността на изравнителната сметка, общо изчислената сума за процесния период по ФДР се равнява на 21.04 лв. В заключение вещото лице посочва, че сумата /главницата/, която абонатът дължи за ТЕ, е 21.04 лв. Количеството ТЕ, потребено за процесния период в процесния имот, е 211.37 кВч.